„Покаяние Господне”

05 Март 2019

Десет пъти се изкушавах да напиша нещо много силно и много, ама много духовно за „Покаяние Господне”. Нещо разтърсващо, което поне малко да отговаря на поезията на Румен Леонидов. Отказвах се, разбира се, защото не е по моите сили да тълкувам със земни думи словото, което иде от небесата. Радвам се, че надмогнах над изкушението, не се изложих.

Междувременно тия дни във fakel.bg бяха публикувани две писма до Румен Леонидов – първо на Георги Цанков, а веднага след него и на Неда Антонова. Великолепни отзиви или по-скоро възторжени изповеди на творци, които са изразили повечето от онова, което отдавна ми е на сърцето. Прочетете ги, кратки са.

Защо отдавна ли? Защото имах щастието да проследя малко или много раждането на тази чудна и чудесна книга ли, откровение ли. Имах щастието да прочета и да се насладя на няколко работни варианта на „Покаяние Господне” – и всичките красиви, мъдри, окъпани от светлината. Досущ като окончателния текст, който отиде в печатницата.

А защо пиша тези няколко абзаца ли? Просто е. Искам да уверя читателите, които са чули или прочели вече едно-друго за последната стихосбирка на Румен Леонидов, но не са я чели: не се бойте, нищо тежко или объркващо не ви очаква. Да, поетичната му магия е сложна, философска, извънредно дълбока, защото е изстрадана. Ала същевременно се възприема като ангелска песен, като небесен зов, като духовен кислород. Просто я прочетете. Просто я чуйте. Просто я подишайте. Просто се нахранете с амброзия, приготвена с любов в готварницата на душата. За какво повече може да мечтае един читател?

Отделно, уверявам ви – после няма да сте същите. По-добри ще сте. И по-смирени.

• < Предишна
• Следваща >