Пастири и наемници: 816 думи за нашенската логистика на овцевъдството
- 02 Октомври 2018
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл.
Един съвет в началото. Съвет, който отправям и към самия себе си. Напомняне, не съвет: не е нужно да четем непременно дебелата мъдра книга. Тя тежи, твърда е, неудобна е за четене. Защо да си утежняваме живота – можем да четем тънки книжлета, съдържащи четирите евангелия или само някое от тях, или само деянията на апостолите, или нещо друго измежду мъдростите. Има такива книжлета.
Та чета си аз преди време евангелието на Свети апостол и евангелист Йоан Богослов и за първи път изпитах на моменти усещането, че светецът е наш съвременник, българин, примерно колумнист в някой наш читав сайт и пише за нас си, българите. Разбираемо е онова, което е написал, макар и да се изразява малко по-умно от някои наши колумнисти, да не говорим за цитатите от словото на неговия Учител и Господ наш, които – ясно е – са доста по-умни, по-мъдри и по-добротворни от всяко простосмъртно слово. Нищо че са притчообразни.
Да поспрем на глава десета, където Свети апостол и евангелист Йоан Богослов почти не се намесва, а само препредава какво ни говори Христос.
А именно:
1. Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2. а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3. нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4. и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5. подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6. Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха за какво им говореше.
И досега, 2000 години по-късно, още не разбираме за какво ни говори. Нали? А мнозина се правим, че не разбираме, понеже е по-лесно.
По-нататък обаче е по-интересно, поне за мен. Да не забравяме, че възприемаме словото по оня странен начин – сякаш е отправено към нас, българите от 21 век.
А то гласи:
10. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12. а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
Тия пък четири стиха съвсем не сме ги разбрали. Очевидно.
Има още много за разбиране дори само в тази 10-а глава, но и това е достатъчно.
Мислел съм си много пъти какви са тия хора, повечето от тях, които на най-високо равнище се разпореждат със съдбите на българите и съдбата на днешна България. (Слава Богу, съдбите ни не зависят само от тях!) Да вметна – разпореждат се според нашия свободен или (за някои) полусвободен избор. Мислел съм си чии наемници са. Освен на тъмното, разбира се, освен на мрака. И съм си отговарял, че са наемници на разни черни сили на североизток, на югоизток, на запад…
А сега си мисля, че са наемници и на самите себе си. Наемници на собственото си несъвършенство, на собствената си поквара, наемници на алчността си, на безсърдечието си, на вманиачения в самия себе си идиотизъм. Наемници на собственото си порочно его.
Понеже не са пастири, а наемници на самите себе си.
Особено противно е, а мене лично освен омерзение ме обзема и огромна тъга, когато ги гледам и слушам, защото те са моите съученици, състуденти, моето поколение; та особено отвратително е, когато 60-годишни и над 60-годишни жени и мъже се продават на злото и позорят името си пред деца и внуци. Правят го в залеза на живота си.
Вероятно има нещо много притегателно в наемничеството на самия себе си. Сигурно е много яко. Предполагам, не се изискват кой знае какви качества (очевидно). Просто трябва да не те е „грижа за овците”, на които доброволно си се главил да бъдеш пастир, а те са те избрали в овчедушието си. И още нещо трябва задължително: нали наемникът е наемник на всичко черно у самия себе си, той не се чувства „пастир на овците”, тъй като „овците не са негови”, той „вижда вълка”, сиреч външното зло, ала го оставя да „разграбя и разпръсва овците”. И защо не? Че самият наемник (вътрешното зло, злото отсам оградата на кошарата) с какво се занимава? Че нали и той „разграбя и разпръсва овците”, тоест той самият е не пастир, а е също свиреп вълк за овците, които възприема не като свои, а само като обект на грабеж.
Все още се опитвам да им състрадавам на нашенските съвременни „пастири” (все по-трудно ми е с годините), когато си ги представям как ще се изправят (скоро, съвсем скоро!) пред оня съд, където съдят по делата, а не по демагогските дрънканици на пленуми, национални съвещания или в „Панорама”.
Извечният истински пастир да им е на помощ на наемниците, които продадоха душите си на мрака.
Споделете
