860 думи за добрия и лошия човек
- 10 Юли 2018
Да не хабим ограничения брой думи, за да се разпростираме върху всеизвестното: не съществува идеалният добър човек, нито стопроцентово лошият. Всеки добър човек има лоши черти, всеки лош човек има добри качества. Надолу пиша за добрите и лошите хора в общоприетия смисъл, който влагаме в тези изрази, когато ги употребяваме всекидневно.
Веднага да заявя нещо, вероятно също всеизвестно: добрият човек по правило е скучен, тих, съсредоточен в делата си, а лошият често е интересен, забавен, шумен и така неустоимо привлекателен в своята отвратителност.
Почти няма какво да се каже (интересно, забавно) за добрия човек. Какво да напишеш за характера му, за работата му, за смирената умна усмивка, за често печалните очи, за протегнатата ръка, когато имаш нужда от помощ, за нежеланието му да се шуми около него и добрите му дела, за никога непоисканата отплата за добрите му дела?… Какво да го описваш – добър човек и толкова. Скука.
При лошия човек нещата не стоят така, а съвсем иначе. Нашего брата, писателите, пък и други творци от други изкуства, си вадим хляба от лошия човек. Най-великите книги са написани най-вече за да обрисуват лошите хора – нека не броим разни досадни изключения като оня смахнатия Дон Кихот или мухльото Альошка Карамазов. Лошият човек е благодат, речеш ли да го опишеш дори набързо и повърхностно. Не 1000, ами 100 000 думи няма да ми стигнат само да навляза в темата за тази тъмна маса, за тази солидна част от човечеството, която съжителства с добрите хора, за да консумира и да се наслаждава на добрите плодове на усилията им светът да върви напред.
Изумително, но е факт: лошият човек е всякакъв, а добрият е просто добър, бидейки всякакъв.
Лошият може да е патриот или нихилист. Тогава ще вършее патриотически, давайки поводи на гении като Ботев да „възпяват“ и него, и душата му; или ще отрича и кълне всичко родно, което е читаво, като и в двата случая напред ще се пъчи лошотията му. А добрият човек ще си върши доброто, обичайки родината си; или ще си върши доброто, без да се вълнува от величието на националните ни идеи. Скука.
Лошият човек може да е прагматик или идеалист. Тогава е изцяло концентриран върху практическата реализация на лошите си помисли; или е от ония непоносими кресльовци и досадници, които отравят всичко наоколо с непобедимия идиотизъм на идиотските си миражи – лични и обществени. А добрият човек, понеже е просто добър, ще си върши доброто, бидейки практичен и съобразителен; или ще си върши доброто, без да пречи на никого с чистите си илюзии и въздушните си кули. Скука.
Лошият човек може да е известна публична личност, може и да е някаква пионка я в някой офис, я във фабрика, я в администрацията. Тогава няма да има отърваване от нахалната му глупост и проклетия му характер, които носят само негативи в публичната му дейност; или пионката ще се занимава с интриги, нелепи вражди и прочее простотии, за да задоволява глада си за лошавини. А добрият човек ще върши добро в публичната си работа, без да се тупа в гърдите; или ще върши добро в офиса си, във фабриката, в администрацията. Скука.
Навсякъде е така. Във всичко е така. Нищо че и лошите хора са най-различни, и добрите хора са най-различни.
От друга страна, не е все едно дали говорим за добри/лоши хора във висшата власт или в градския квартал. Не е все едно добър/лош човек ли е ръководителят на една държава, на едно правителство, на една голяма институция или огромно предприятие – и какъв е обикновеният служител в общината или байчото на входа на селското школо. Та как стоят нещата във висшата политическа, съдебна, икономическа власт? За България говоря. Понеже нали не е никак маловажно добри хора ли са овластени в една държава или лоши.
Китайците, казват, били казали да не ти дава Господ за живееш в интересно време. Същото важи и за лошите хора: Господ ни ги „дава“ все такива едни много интересни и занимателни всичките.
На власт у нас – във всички видове власти без изключение – са твърде интересни хора. Не мисля, че това твърдение се нуждае от доказателства. Аз лично не си спомням някога да са били на власт – всякаква власт – по-интересни хора. Не твърдя, че са по-лоши от предишни всякакви управници, дори напротив, но категорично са много по-интересни и забавни в сравнение с предишни по-примитивни чукундури. Смятам, че българската овластена лошотия никога не е била по-атрактивна, по-изобретателна в клоунадата си, която приковава вниманието (и възхитата) на масите, по-притегателна, по-магнетична дори в уменията си да съблазнява овчедушното човешко съзнание, докато тя, овластената лошотия, твори лошите си дела.
Скука ли!
Да, днес, в средата на 2018-ата година след раждането на Христа, пред нея, пред лошотията, наистина „са блеснали житата“. И аз не виждам в обозримо бъдеще какво би ѝ попречило „да върви, върви нататък“.
Да, лошо за добрите, добре за властовата лошотия.
Да, много е озъбено.
Какво да правят добрите ли сред тия „блеснали жита“? Нищо интересно, както добрият внимателен читател се досеща. Трябва да възпроизвеждат скуката.
А това означава да вършат добро и да вярват в Божия промисъл, който умно и справедливо е направил така, сътворил е обстоятелствата така, че доброто – рано или късно – да възтържествува. Винаги.
Затова и ни има все още под небето – добри и лоши.
Споделете
