978 думи за мозъка, информацията, съвестта
- 03 Юли 2018
Има едни тройки от понятия, помним ги от училище. Делимо, делител, частно. Множимо, множител, произведение. Съпротивление, сила и напрежение на тока. Винаги има закономерности между тях. Проблемът е „само“ да ги разбереш и после да ги запомниш. Красиви са взаимоотношенията им, мъдри, хармонични.
Има и други тройки. Изградени са от понятия, които съществуват като „свободни валенции“. Можеш да си ги събираш заедно, да им се полюбуваш как ще си взаимодействат в изкуствено новоизградената тройка, да се замислиш за едно-друго, докато им се любуваш, а после да ги пуснеш отново свободно да си живеят, преди пак да бъдат съединени с някои посестрими в причудливи комбинации.
Такава тройка е и отборът на мозъка, информацията и съвестта.
Да споделя, че трите думи се свързаха в съзнанието ми съвсем спонтанно. Те не са плод на някакви разсъждения по определена тема, не са резултат от конкретен анализ, не са изведени от някаква логическа верига. Не, тази точно тройка се образува съвсем от само себе си. Беше 18 юни, четях текст за „вожда и учителя“ Георги Димитров по повод годишнината от рождението му, прочетох (за кой ли път?!) разни работи за делата му, за делата на някои негови близки съратници в двете му родини – съветската и българската, и тогава в ума ми просто изплуваха трите понятия в този им ред: мозък, информация, съвест. Най-странното за мен бе, че още преди да осмисля случилото се, вече знаех защо са изплували, какво ми казват и защо в тази последователност.
Да обясня набързо. Бях се замислил как е възможно след цял век болшевишка практика в Европа, Азия, Африка и Америка светът все още да не разбира в дълбочина какво са извършили болшевиките. Акцентът е върху „какво“, но не обичам болдове и италики. Най-вече в Русия какво са сторили и сторват, но и навсякъде другаде. В България също, за жалост. Като казвам болшевиките, имам пред вид всичките им разновидности и метастази. Странно е светът до ден днешен да не проумява в дълбочина какво е станало (и става) на огромни територии с милиардно население. Факт е обаче: не проумява, както би следвало да проумява.
И тогава изплуваха трите термина в този ред. За да проумееш чудовищността на престъпленията на болшевишкото зло, за да си наясно пред каква черна бездна се е било надвесило човечеството (и все още е надвесено донякъде), на първо място е нужно да имаш мозък. По възможност сравнително нагънат мозък, работещ. Мозък в смисъл на ум – в този случай. Значи, отворен ум, неподдаващ се на манипулации, пропагандни отрови и сълзливи демагогии. После идва информацията за злото, която като обем вече клони към безкрайност и част от която мозъкът ти (умът ти) следва да възприеме. И накрая е съвестта, най-обикновената, простичката човешка съвест, без която е съвършено невъзможно да осъзнаем разликата между злото и всичко останало, както и размерите на злото.
Сега, докато пиша, ми хрумва асоциация за този механизъм (мозък, информация, съвест), който би трябвало да води до промисъл. Асоциацията е с топлината. Една друга тройка е необходима, за да стане топло. Печка (мозък), да се сложи в нея гориво (информация) и да е налице огън (съвест). И идва топлината (разбирането, проумяването,, осъзнаването).
Оттук нататък се затруднявам как да се изразя по-меко. Не, не се вълнувам, че ще засегна някого, но нека да е по-меко. След всичко, което светът е изстрадал под комунистическото зло; след всичко, което светът е научил и научава за комунистическите дела; след всичко, което чета, слушам и виждам за реакциите навсякъде по света за комунистическите дела, моят мозък стига до една едничка констатация. И тя е, че светът като цяло няма достатъчно нито мозък, нито информация, нито съвест да проумее що го е сполетяло и все още малко или повече го сполетява. Умът му е слаб на човечеството като цяло; информацията или не достига до човечеството като цяло, или пък не му е достатъчно убедителна (!!!); съвестта му на човечеството като цяло сякаш е малко нещо разтеглива една такава, вместителна, та може да побере и такова ужасяващо зло, без много-много да се потриса и да му мисли защо и как му е дошло до главата, та повече да не идва никога.
Е, очевидно е, че светът не разбира какво точно му се е случило. Не разбира светът какво всъщност е преживял. Всички, целият свят, а не само СССР, Северна Корея, България или Куба. И не само какво всъщност е преживял, а какво преживява, защото туморът работи и днес в цяла Европа, в САЩ, Канада, навсякъде. Отслабва, умира, мутира, но все още работи, пъне се да зловреди.
Така е по света и у нас.
Затова всякакви морални уроди се разпищолват нашир и надлъж по света, дърдорят си каквото им дойде на ума за болшевишкото зло, почитат го и го честват и изобщо живот си живеят, философствайки и празнувайки. Затова и у нас разни напращели простакеси и чугуненоглави престъпни неграмотници са превзели държавата ни отгоре, за да потъва все повече и повече тя отдолу.
Затова и светът днес е такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто би могъл да бъде.
Затова и у нас днес е така, както е, а не така, както би могло да бъде.
Тъжно ли е? Не бих казал – откъде накъде пък тъжно. Радостно ли е? Зависи, познавам хора, дето се радват.
Можем ли радикално да променим разбиранията на света за престъпленията на комунизма? Да не ставаме смешни. Можем ли бързо да променим разбиранията на света за престъпленията на комунизма? Да не ставаме наивни.
Можем ли изобщо да променим нещо? Разбира се, че можем. Ден след ден, бавно, настоятелно и неуморно. Като използваме мозъка си, като информираме, като не позволяваме на съвестта си, на Божията светлина у нас, да заспива.
Останалото е в Божиите ръце.
Има и друг вариант, от лукаваго. Да заприличаме на комунистите и да въведем кървава диктатура на работещия мозък и просветления ум, на точната правдива информация и на чистата съвест.
Жив да не съм да видя такава диктатура. О, да, тя е невъзможна. И слава Богу!
Споделете
