800 думи за конституцията, институциите и проституцията
- 26 Юни 2018
Предлагам да не се занимаваме със семантика, етимология и разни такива сложнотии. Нека просто приемем звучната „рима“ на трите думи в заглавието. Я как задружно завършват на „ституция“!
А сега да поиграем с въпросните три думи на оная популярна полухазартна-полумошеническа игра „тука има – тука нема“. Помните ли що народ изгоря с „немане“-то! Подобно е положението и с конституцията (сам-самичка), институциите (всичките) и социално-политическата проституция, приложени към или по-скоро наложени върху България.
Има конституция у нас, ама фактически няма.
Има институции, ама практически няма.
Има проституция (политическа и обществена), ама уж няма.
Ти да видиш!
При забавната национална игра „тука има – тука нема“ особено забавни са взаимовръзките между конституцията, институциите и обществено-политическата проституция. Много забавни зависимости наблюдаваме (ако сме малко поне наблюдателни) между тези три „ституции“.
Във възможно най-добрия вариант, ако конституцията е мъдра и справедлива, спазва ли се тя, институциите работят чудесно и проституция в политическите и социалните структури липсва. Който не спазва конституцията, страда, институциите го наказват.
България не е този най-добър вариант.
Какво се случва обаче, когато конституцията е добра тук-там и много калпава – също тук-там? И е създадена калпава тук-там умишлено, злонамерено, с користни цели? Тогава ако я спазваш цялата, ще е лошо за институциите, понеже основният закон ще им спъва работата, а проституцията ще става все по-обществена, така да се изразя.
На пръв поглед излиза, че изходът е пак да играем на „тука има – тука нема“ при спазването на конституцията. Ще спазваме полезните ѝ членове, а вредните няма да ги спазваме. Хубаво, ама не става, практически не е възможно. Не че някой е опитвал, но е очевидно, че е невъзможно.
Виж, обратното много си става даже, то върви като по мед и масло, бележат се чудесни успехи. Институциите от горе до долу не спазват добрите конституционни разпоредби, а с користна цел стриктно следват вредните, което и е било целта на създаването им. В резултат – калпава работа на институциите от най-горе до най-долу и ширеща се политическа и обществена проституция.
За наша патриотическа чест вече има и още по-чудесни успехи. Нема лабаво, а има още по-радикален вариант на взаимоотношенията между конституцията, институциите и проституцията на обществото. Този вариант практикуват само някои изтъкнати представители само на някои много високи институции. Той е прост и лесен: не спазваш изобщо конституцията, без да ти пука къде има и къде нема добри или лоши норми. Спазваш (заради Европа) само разни тъпи конституционни процедури, които нямат никакво значение за никого и за нищо. Този радикален вариант могат да си го позволят и си го позволяват действително само жреци на обществено-политическата проституция, бих ги нарекъл дори висши куртизани и куртизанки на злото. В резултат – не само проституция, а даже вече обществен разврат.
Накратко: ако едно общество иска да продължи да съществува, то не може да издържи дълго при такива зависимости между конституцията, институциите и собствената си проституция.
Накратко: сбъркахме.
Накратко: провалихме се отвсякъде.
Оказа се (пак ти да видиш!) че Желю Желев, Андрей Луканов и Александър Лилов не са Георг Вашингтон, Томас Джеферсън, Александър Хамилтън… Оказа се, че Гиньо Ганев и Велко Вълканов, тези титани на родния конституционализъм, не са Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин…
Накратко: за да не сбъркаме пак, трябва да се почне на чисто. Трябва да се реже дълбоко тумора на калпавите конституционни разпоредби, да се редактира, да се прибавят нови членове. Трябва да се създадат изцяло нови институции – най-вече като съдържание, но и по форма. Трябва да смажем многоглавата ламя на обществената проституция.
Трябва, но така няма да стане, разбира се. Понеже преди това трябва да се случи нещо, без което всякаква промяна е немислима.
Трябва населението, което обитава между българските държавни граници, да проумее, че начинът, по който живее, не е най-добрият възможен начин. Че има много по-добри начини. Че „нема“ начин нещо да се промени към по-читаво при този ни начин на живеене. Че някои аспекти на начина ни на живеене дори са позорни. Да не говорим, че мрачно противоречат дори на най-леките за спазване християнски ценности. Че тия ценности – колкото и да са вехти и досадни – са единствените ценности, които ни стимулират да живеем като хората и които ни възпират да живеем като зверове. И още, и още… А най-накрая населението, което обитава между държавните граници, трябва да проумее, че начинът ни на живеене сега е такъв, че застрашава самото ни живеене в бъдеще.
Проумее ли, населението вече ще се е превърнало (отново!) в народ и ще бъде по-лесно. Тогава лесно ще бъдат изметени тия, които правят-струват да запазят днешното статукво с конституцията, институциите и обществената проституция. И тогава ще настъпи времето за нов градеж: за рязането на тумори и създаването на порядъчна държава и съответно общество.
И да – сегашната конституция, съвременните ни институции и повсеместната обществена проституция няма да ни помогнат и на йота в тази благородна работа. Тяхната „работа“ ще е да бъдат така добри да се оттеглят в историята со кротце и со благо.
Споделете
