931 думи за еволюцията , „успехите“ и безумието
- 20 Юни 2018
Понякога ми е просто неудобно, че пиша на такива теми. Срамота е и заради читателите, и заради самия мене си. По точно – не че пиша е срамота, а че се налага да пиша и аз като мнозина други. И още по точно – не че се налага, понеже нищо не го налага, а е трудно да преодолееш самоизмамното (и себелюбивото) усещане, че като напишеш (и ти) за хиляден път, нещата, които са били на кантар да бъдат разбрани, най-после ще бъдат разбрани окончателно – и край на безумието. Да бе… Знаеш идеално, че се самоизмамваш, знаеш идеално, че се себелюбуваш, но пак сядаш и пишеш. Мъка е, ама като ти се ще да си от полза...
Какви такива теми? Какво безумие? Темата е еволюцията (малко) и революционните успехи (много повече). А безумието е безпроблемното и вкусно преглъщане и поглъщане на революционните успехи. На революционните подвизи. На революционните пробиви и постижения, които сладко гъделичкат петимното ни за революционни победи патриотарско българско его.
И дотук, и нататък си слагайте кавички навсякъде, където прецените.
Що е революционен успех, революционен пробив по нашенски? Това – винаги напоследък на първо място – е да построиш магистрала с пари на европейските данъкоплатци. (Няма да се хабя да споменавам какво става с магистралата на следващата година след такъв нашенски революционен строеж.) Революционен успех е да построиш градинка с чешма. Както и да приемеш десетки хиляди деца в първи клас, понеже десетки хиляди деца са станали на седем години. (Няма да се хабя да споменавам как се приемат десетки хиляди деца в първи клас.) Както и да закупиш някакъв уред за някаква болница. (Работи ли уредът?) Както и построяването на някаква трибуна на някакъв стадион. (Пълни ли се трибуната?) Както и увеличаването на пенсиите с 5 лева, а някои дори с 6 лева. Месечно.
Всичко, което изброих, плюс още хиляди други успехи и подвизи са плод на доброто управление на този сега или онези преди. Смешно ли ви е? Може и да ви е смешно, но тогава защо тази информация е напълно официална и повсеместно разпространявана със сериозно-тържествени физиономии? Защо почти никой не се смее, докато публиката безпроблемно и вкусно я преглъща и поглъща? Защо почти никой не крещи, че царят е гол и това е безумие?...
Отговорът никак не е съедобен за безпроблемно и вкусно храносмилане, а е пренеприятен за всички ни: така е тръгнало по нашенско, така сме си свикнали, така е било и ще бъде – те ни лъжат и мамят, че вършат нещо полезно, а ние се правим, че им вярваме.
Де да беше така! Де да се правехме, че им вярваме! Проблемът е именно тук: наистина ли се правим, или милиони хора у нас все още приемат, че построяването на мол или чешмичка, пускането на нова поточна линия (която работи!) за нещо си или увеличаването на пенсиите с 5 лева е признак на добро професионално управление на една държава? В случая – България. Аз лично дълбоко се съмнявам, че милиони хора се преструват във вярването си в нелепици. Хич не ми прилича даже, че се преструват. Иначе всенародното ни поведение в определени ситуации и особено по време на избори остава съвършено необяснимо поне за мен.
Непостижимо за ума е как е възможно 18 години след началото на третото хилядолетие след Христа да не се прави разлика между добро държавно управление и естественото, еволюционното подобряване на начина на живеене на хомо сапиенс. Толкова ли е сложно да се проследи и проумее, че сме тръгнали от пещерите, с дрехите от изсъхнали сурови кожи на убити зверове и сме стигнали до влака, тока, компютъра… Толкова ли е сложно да се разбере, че едното е естественият ред на нещата на тази земя, тоест прогрес, напредък, еволюция, усъвършенстване, а съвсем друго е добро управление, дълбока визия за бъдещето, държавническа мъдрост и разни други непознати по нашенско практики.
Очевидно е сложно. Все още. Ще го напиша просто: който и да бъде президент или премиер, ако детето е здраво и вменяемо, то на седем години става ученик, а ако продължи да е здраво и вменяемо, завършва и 8-и, и дори 12-и клас. И това не е подвиг нито на детето, нито на любезната му държава. Особено ако образованието е задължително. Подвиг е (все още) в Чад, Габон и Судан, но ние говорим за България.
Ще напиша нещо още по-кръвосмразяващо. В днешно време, ако здравото и вменяемото дете има желание, то ще получи знания, многократно превишаващи тези, които осигурява българският 12 клас, при това (о, ужас!) в хипотетична държава, където няма нито президент, нито премиер, нито даже министър на просветата.
Не, не е смешно. Нито откъм творящите безумието що е според тях добро държавно управление, нито откъм поглъщащите безумието.
Не е смешно един умник да прави асоциации между саниране и падане на хеликоптери, разсъждавайки за доброто държавно управление. Хваща ли дикиш такава асоциация? Хваща я! Иначе защо още живеем в безумие?
Не е смешно друг умник да прави асоциации между пиянски прегръдки с протоколни снимки и брутния национален продукт, разсъждавайки за доброто държавно управление. Хваща ли дикиш такава асоциация? И още как! Иначе защо още живеем в безумие?
Още няколко думи за дикиша. Колкото повече безумието хваща дикиш, толкова повече безумието се самохаресва и самолюбува, толкова по-нагло и отвратително става, толкова по-ниско пада топката на асоциациите, толкова по-ниско пада нивото на държавно управление, толкова повече се увеличава примирението сред хората и толкова по-малки са очакванията и изобщо претенциите ни за добро държавно управление. Спирам, тъй като не искам да става сложно.
Е, като спре да хваща дикиш, и то общонационално спре, а не само тук-там, тогава вече нещата ще се променят революционно – без кавички. И тогава вече ще имаме право да се посмеем от сърце над миналото си.
Споделете
