938 думи за непоносимата лекота на националните предателства
- 22 Май 2018
Най-напред благодаря задочно на Милан Кундера за гениалното заглавие на романа му „Непосилната лекота на битието“. Моите почитания! Как да не се възползвам (при моята тема) от възможностите, които дава едно „малко“ и най-добронамерено полуплагиатство!
Възникват два въпроса около полузаимстваното заглавие.
1. Непоносима за кого лекота?
За малцина. Поне засега само за малцина.
2. Що е то национално предателство? Хубав въпрос. Лесен. Благодаря за въпроса.
Национално предателство е, когато съзнателно зловредиш на нацията си в своя угода. Когато вършиш в свой интерес неща, които са против интересите на нацията ти. Или когато не вършиш нещо, което е в неин интерес, а си длъжен да го вършиш. С две думи – когато съзнателно злотворстваш срещу цялата нация, за да дебелееш.
Вероятно малцина (пак малцина) са се замисляли колко разнообразни са националните предателства. Ама наистина твърде са разнообразни. Вече. Днес. В модерния свят. Конкретно тук у нас отдавна отмина времето, когато националните предателства са ограничаваха до притичването през гръцката граница и връчването на тамошния натовски лейтенант радиопозивните за връзка с дежурния капитан на пехотния полк в Гоце Делчев (ужас); до срещата с агент на ЦРУ в Докторската градина, за да му разкриеш рецептите на киселото мляко и розовото масло или чертежите на родните електрокари (ужасен ужас); или до критиката (шепнешком пред съседа) на миролюбивата съветска политика от Ленин през Будапеща и Прага, та до Афганистан включително.
Сега е друго. Сега животът в нашия си български модерен свят ни предоставя невъобразим доскоро избор за национални предателства. Рахат! Да си предателстваш национално и да си пееш. И ние пеем, пеем. По-долу е част от песнопойката. Изброявам не по важност и отвратителност на предателствата, не хронологически, не систематично, просто изброявам само някои от по-пресните ни постижения през последните 20-30 години.
Демографската политика спрямо българския народ.
Образованието на българските деца.
Здравеопазването на българския народ.
Етническата политика спрямо българския народ.
Българската политическа класа като теория и практика.
Българската прокуратура.
Българският съд.
Българското Черноморие.
Българската природа.
АЕЦ „Белене“.
Разните потоци, най-актуалният от които е току-що излюпилият се „Български поток“.
Пеевски шеф на ДАНС.
Българската свобода на словото.
Българското село.
Българският град.
Българската история (че и география).
Охридската архиепископия и българската ѝ майка юнашка в лицето на светия ни (с извинение) Синод.
И други, безчет други национални предателства, също толкова важни и отвратителни.
Българският народ е търпелив на робство, гнет и безправие, което се приема за добродетел по нашите земи. Гордеем се с търпеливостта си даже. Отношението ни към националните предателства не прави изключение. Както и отношението ни към националните предатели. Търпим ги. Сиреч – търпим се. Какво толкова? Свиква се. Свикнахме постепенно със собствените си национални предателства. Съпреживяваме ги предимно през телевизора и през „Каменица“ – мъжете знаят защо, или „Пиринско“ – свеж дъх от планината. (Планината е националният парк Пирин – може да го включите към горния национален списък.) Изумителното количество национални предателства на глава от населението не ни правят вече кой знае какво впечатление. И за децата е ясно защо не ни правят. Някому прави ли му впечатление, че диша? А и бързо отшумяват предателствата, след като пошумят, което също е обяснимо при такова изумително количество. Всяко национално предателство за три дни. При това националното предателство не е чудо, а всекидневие. Падат се по 120 предателства за година – действително не е кой знае какво чудо. За нас. Понеже националните предателства се превърнаха в част от нашия живот, от националната ни самоидентификация. Ако – примерно – броят на националните предателства падне до 5-10 годишно, мнозина от нас ще спрат да се чувстват българи, ще се отродят от корените си, ще се обезпатриотят, така да се изразя. За да не ставам многословен – националните предателства са същностна, свойствена, вероятно вече неизличима черта на нашия национален живот. Дебела черта.
Ето откъде идва и непоносимата лекота, с която у нас се вършат национални предателства, както и непоносимата лекота, с която се приемат националните предателства.
Нека повторя, непоносима само за малцина.
Да, има и изключения при непоносимостта. Редки, дребни, локални и безрезултатни. И два случая на по-решителен, продължителен, масов и доведен до горе-долу успешен край протест срещу собствените ни самоубийствени и самопредателски избори, довели до поредното национално предателство. Единият бе отдавна, когато „най-хуманната и най-социалната партия“ у нас ограби парите ни и ни остави дори без хляб. (Обясним протест, понеже ние можем и да съжителстваме с предателствата си, на не търпим да ни вземат хляба и жалките левчета.) А другият беше, когато Пеевски стана шеф на ДАНС, който бунт поне за мен бе цяло чудо: толкова хора да се вдигнат срещу такава „дреболия“. Допускам, че не само самият образ (физически и духовен) на националния предател в този конкретен случай изигра немалка роля, а и степента на собствената му наглост, която премина 100-те процента на абсолютната наглост, което си е някакъв ако не световен, то поне национален рекорд.
И толкова. Иначе спим.
Някой плиткоумен чужденец вероятно би попитал тъповато: „И все пак – защо спите? Защо търпите? Какво ви пречи да се справите с шепата национални предатели? Нали така ще прекратите и веригата на националните ви предателства?“
Да обясним набързо на плиткоумния чуждестранец и да приключваме. Драги мистър, мили ни смешен наивнико, ние не сме шепа, а милиони. Ъндърстенд? Ти не схвана ли, любезни мосю, че националното предателство у нас вече е всенародно дело, в което участваме общонационално, съзнателно, доброволно и дори демократично, при това с лекота, макар и за малцина непоносима? Така че няма как да ти се иска да се справиш с нещо, което си самият ти. Няма как да се самопрекратим, нали така, фрау?
Тъй е то. И не се самопрекратяваме. Спим и с непоносима (за малцина) лекота си предателстваме на воля. Без дори да се замислим, че най-голямото национално предателство на целокупния ни народ е непоносимата лекота, с която сами вършим собствените си национални предателства.
Споделете
