Ние, вие, те: 676 думи за именителната форма на личните местоимения в множествено число
- 17 Април 2018
Отнапред да кажа, че този кратък текст няма абсолютно никакви претенции да покрие дори една хилядна част от океана, където свободно кръстосват въпросните местоимения самолетоносачи. Ще поплувам само в едно мъничко уж заливче, където обаче трите грамадни кораба се отбиват всекидневно, ежечасно, ежеминутно.
„Ние“ е царството на истината от последна инстанция, на дълбоката мъдрост и на най-правилното решение, което почти винаги е и единствено правилното решение. „Ние“ е царството на непогрешимостта: там много рядко се бърка, понеже го населяват извънредно квалифицирани люде, при това квалифицирани във всяко отношение. „Ние“ е царството на самодоволството, на себичността, на избраните свише да движат земните дела. Там скромността и смирението не са на почит, демоде са, не се вписват в харизмата на истаблишмънта, както би казал истаблишмънтът.
От друга страна, в царството „Ние“ се пипа доста внимателно, хитровато, бих рекъл дори по андрешковски, защото „ние“ означава още и отговорност и мъдреците там го знаят. Затова много често в „Ние“ се чуват слова с адвокатски, защитен, отбранителен привкус. Именно за да се екстрадира бързо-бързо отговорността и отново да се разлее самодоволството.
Не е никак населено това царство. Поданиците му не обичат да се размножават. Помним, нали: „Много звани, малко избрани.“ Само едно единствено царство го превъзхожда по „избраност“ – царството „Аз“. Но то не е темата ни тук.
„Вие“ е царството на прокурорската нагласа. То е раят на обвинението, на разобличението, на гнева. Понякога тонът във „Вие“ е само назидателен. Често – подигравателен, саркастичен, дори презрителен. Но винаги и във всички случаи там се „изясняват“ простъпките, грешките, греховете, престъпленията на другите. А след съдебния процес следват и наказанията, присъдите, отлъчванията, аутодафето.
От друга страна, в царството „Вие“ много и много пъти се действа и твърде предпазливо, от дистанция, така да се каже, от нужното разстояние до виновниците и грешниците, понеже „вие“ предполага директен контакт, а при директен контакт може и да ни набият. Затова и често-често се случва този ужким директен контакт да не е съвсем директен, а „отдръпнат“, така да го наречем, контакт
И това царство не е никак населено. Праведните му поданици живеят в конфликт с виновните и грешните, а конфликтите са опасни, чревати са с ответни действия. Конфликтите предполагат още и да имаш аргументирана позиция, а това, от своя страна, предполага да имаш отговорност, което пък обуславя ниската популация. Има ли отговорност, популацията е мижава. Закон!
Царството „Те“… Ех, тук вече е пренаселено. Тук се сгъчкват по хиляда души на квадратен милиметър. Ала нали е безопасно, защото „те“ не предполага нито отговорност, нито пряк конфликт. Тези „те“, лошите, са далече, а и най-важното, най-приятното, най-лесното – безлични са. Затова и се развихряме срещу тях. Тук е нашата стихия. Тук, в царството „Те“, е многоликата истина, нашата истина. Тук е царството на сладката безотговорност, но и на „отговорите“, които ни мъчат. Тук всеки ще намери разгадките на извечните въпроси защо ние не живеем така, както бихме искали да живеем, тоест според кефа си. И разгадката, разбира се, е толкова логична, колкото и очевидна: не живеем според кефа си заради „те“. И ги осъждаме, обаче задочно; и ги отлъчваме от нас си, обаче задочно; и ги мразим безлично, и сме готови да ги изличим от лицето на земята, само да не беше всичко така размито и безлично. Ала поне знаем, че врагът са „те“, които и каквито и да са „те“, а с такова знание се диша по-леко. И вината знаем коя е – не е наша, а тяхна. И бъдещето някак се прояснява в тази емоционална стихия – обречени сме „силно да мразим“ (според нас по ботевски, нали сме и патриоти) и да водим битката с безличните „те“ на всеки километър и така до края на света. Ех, щом се налага…
Добре се живее в царството „Те“. Задушевно е, макар и претъпкано като в съветска комуналка, владеят другарството, разбирателството и най-вече общата нагласа.
Накрая да спомена все пак, че в онзи океан, дето обитават „Ние“, „Вие“ и „Те“, съществуват още много Божи заливи, Божи кътчета, Божи пристани, където именителните форми на личните местоимения в множествено число се къпят в друг тип разум и други чувства.
Така е: един океан, разни хора, разни Божи обители.
Споделете
