Стожери и стражари: 944 думи за тях и за още няколко милиона души помежду им
- 11 Април 2018
Нашето общество наистина е дълбоко разделено.
С огромни резерви би могло да се приеме, че все още съществува някакъв дележ на десни и леви; на консерватори и либерали, каквото и да означават двете понятия по нашите ширини (аз вече не съм наясно); на русофили и русофоби; на евро- и америкофили и фоби. Границите на този дележ обаче са толкова размити, ако изобщо ги има, а и словоблудието с термините е забъркало такъв хаос, че думите вече не съответстват на автентичното си значение. Да, совата изобщо не е това, което е. Или поне което беше. И ако попитате някоя произволно избрана сова тя за какъв тип сова се самовъзприема, отговорът често ще ви докара до културен шок.
Не е дискусионна темата. Хаосът е пълен. Ние не знаем как и затова не можем да се самоидентифицираме светогледно (и философски, и политически, и културно, и всякак). Всеки ден половината от публицистиката ни пишеи говори по същество именно за тези абсурди. Предостатъчно е човек да прочете само едно интервю или изказване на „ляв“ милионер, той същият и парекселанс експлоататор на пролетарии, които се самоброят я за „русофили“, я за социално близки нему; или брътвежите на „десен“ популист, масовик и борец за социална справедливост по български; или някоя русофилска изцепка – отвратителен миш-маш, където едрите парченца Путин плуват между чушките с обелки и суровия лук, ала кой знае защо изцепката не е изцепена откъм Кремъл, Волоколамск или Кемерово, а все идва откъм Маями, Лазурния бряг или Варадеро.
Обществото ни наистина е дълбоко разцепено. Според мен – най-вече на стожери, на стражари, а по средата очакват светлото бъдеще още няколко милиона сънародници. Струва ми се, дележът е видим и с най-просто око. Зеят отчетливо процепите, не е нужно да се вторачваме, за да ги забележим.
Първата група е най-малката – обяснимо, логично, така е от памтивека. Стожерите биват вярващи и атеисти, добри родители и съпрузи са или пък не съвсем добри, биват всякакви като характери и като поведение, като политически възгледи или футболни симпатии, но са тия, които подпират обществото да не рухне. Бог да ги благослови! Цяло чудо е, че след толкова стабилност и успехи през последните 140 години още се въдят стожери у нас. При това в достатъчно количество, че да крепят постройката да не се сгромоляса. Те дърпат обществото напред; те осмислят миналото и градят бъдещето ни в настоящето; те са тези, без които съществуването на народа, страната и държавата е немислимо. Те са солта на нашата родна земя. И може да си ДАНС-аджия, хамалин или касиерка на гарата и пак да си стожер. Може да си който и да е, стожер си, щом не правиш съзнателно зло, щом теглиш напред, щом сътворяваш, щом гледаш към добруването на децата и внуците, щом държиш пред очи голямата картина за смисъла да сме тук и сега. И я държиш пред очи всеки ден, години и години ден след ден – докато имаш сили.
Стражарите у нас – обяснимо, логично – са много повече от стожерите. Такъв ни е типът на обществото. Стражарите също са твърде разнообразни. От най-дребните стражарчета из умиращите селски паланки до най-големите стражарища из сталинските сгради по „Дондуков“. Стражарите са тези, които вършат съзнателно зло, те дърпат всичко и всички назад. Те са се вкопчили в миналото, в простотията си, в невежеството си, в нежеланието си да научат и приемат нищо ново… Вкопчили са се в дребната или едрата си далавера, в статуквото за сметка на бъдещето на родината си, в ината, тесногръдието и диващината си, пък каквото ще да става с род и родина. И да – може да си професор, писател, много модерен интелектуалец, супермодерен просветен политик или суперуспешен мениджър, ала пак да си стражар. Ех, Боже, какви професори стражарища се навъдиха из земите ни! И теглят, теглят назад в академичното си безумие.
Нека и да се подразбира от само себе си, но да спомена. Двете групи не са застинали, не са вкаменелости. Стражари помъдряват, просветляват, превръщат се в стожери. Стожери се изтощават, предават се или се изкушават, попълват армията на стражарите.
А между стожерите и стражарите – най-многобройната група. Морето от безразлични, апатични, уморени, незнаещи, нечули и невидели люде. Милионите, на които никак не им е приятно, че светлото бъдеще дето така го чакат и чакат, все не идва и не идва. Милионите, които едва удържат яда и гнева си (колкото и иначе да са безразлични, апатични, уморени), задето светлото бъдеще все не идва и не идва…
Излишно е да казвам, че и измежду тях мнозина помъдряват, просветляват, превръщат се в стожери; друга още по-голяма мнозина се изкушават или озлобяват дотам, че отиват при стражарите.
Винаги, винаги и пак винаги на тази планета е надмогвала групата на стожерите. Като цяло за човечеството. Рано или късно. По-лесно или с огромни жертви. Иначе нямаше да ни има нас, човечеството. Винаги стожерите са побеждавали стражарите, вадейки безразличните от блатото. И тук-там по света на въпросното земно човечество почти няма вече стражари. Просто изчезват, отмира тази порода, тази нечист.
Не така стои въпросът с победите и загубите при отделните народи и държавите на отделните народи. Ставало е и става тъкмо обратното и с малки, и с големи, уж велики народи. Уж близки нам уж велики народи. Там, при тези отделни народи, стражарите буквално смазват колцината си стожери под бурните овации на блатото от нечули-невидели-неразбрали, за да потънат в блатото всички, включително надрусаните от всевластие и пълна безотговорност стражари.
Дума да не става, проблемът изобщо не опира до ляво/дясно или русофилство/русофобство. Иде реч за здрав разум, за просперитет, както и до най-натурално оцеляване. Нямам предвид лично оцеляване, а на българския етнос. И нека не забравяме, че към този етнос принадлежат и един милион невинни все още деца.
Така че Бог да е на помощ на стожерите ни в битката им да запазят родната ни стряха.
Споделете
