Дебили и дебели: 994 думи за тях и за нас
- 27 Март 2018
Най-напред по-лесното – за наднормените килограми.
Няма нормален човек, който да не е съгласен, че не е редно, нито възпитано, да се подиграваме на чуждите физически недостатъци или несъвършенства. Кой няма такива, ако не броим Венера, Аполон(ама те са богове!) и с някои резерви – простосмъртните Корнелия Нинова и Илияна Йотова? Но! Въпреки този „цивилизационен консенсус“ десетки, стотици хиляди българи с удоволствие подхванаха находката за „тримата шишковци“, развивайки я в дълбочина и най-вече, разбира се, в широчина. Сякаш теглото на тримата ненавиждани господа и особено коремите им, натежали от държавни грижи, ни облекчават да изразим по-лесно отношението си към тях. Обаче! Щяха ли те да ни бъдат по-малко противни, ако страдаха от анорексия? Или идеалния вариант: ако видните ни държавници Борисов, Цацаров и Пеевски приличаха ако не по мъдрост, то поне с телата си на Аполон, щеше ли да ни е по-леко да ги приемем, богоравните? Така че да бъдем възпитани и толерантни. И ние не сме физически съвършени, а и публичността ни е пълна с чудесно сложени дами и господа, които по нищо не отстъпват в злосторничеството си на по-корпулентните си, така да кажем, колеги и съидейници. Ето, преди време се разминах в двора на Университета с Борис Велчев, председател на Конституционния съд и бивш главен прокурор. Слаб, висок, елегантен, изискан, изтупан, да ти е приятно да го видиш на някоя международна сгледа на височайши правораздаватели, стига да не знаеш кой е Велчев и какъв е. Той си влезе в крилото на Юридическия факултет по височайшите си задачи, аз напуснах двора по делничните си задачи, но се замислих: с какво пък толкова Велчев отстъпва на приемника си Цацаров освен в килограмите? И не намерих отговор.
Сега по-трудното – за дебилите. И кои са дебилите – горе и долу (сред нас). И как да се отнасяме към дебилите горе и към нас си долу.
Няма нормален човек, който да не е съгласен, че не е редно, нито възпитано, а е много лошо да смяташ хората за дебили. Още по-лошо е да го изразяваш словесно. А най-кошмарно е, когато ти самият си дебил и нарочваш ближните си за такива като тебе. И пак не наум, е на глас.
Ще дам широкоизвестен пример за високопоставен („горен“) дебил: професор Иво Христов. Недебилът, сиреч нормалният, дори не много умният, но схватливият човек, при самата греховна мисъл за събратята си, че са дебили, би се запитал веднага какво му става и дали самият той не е дебилясал в момента. Недебилът, при това професор, никога не би се съгласил да е депутат от БСП най-малкото по дебилно-ментални причини предвид бъдещата си среда, без да стига до морално-етичните и историко-престъпните причини. Най-накрая, недебилът, бидейки политик, тутакси се превръща в дебил, щом споделя 80-процентните си мисли гласно пред хора. Понеже недебилът съобразява, че над 20% от гласуващите хора у нас гласуват за неговата (на проф. Иво Христов) партия и лично за него, така че той самият е избран (според него) и от дебили. Ама да не затруднявам със сложна аритметика нито професора, нито съдебилниците му.
Държа обаче да се поставя и на мястото на типичния високопоставен дебил. Справедливо е да погледнем живота и от неговата камбанария, забита в облаците. Нека се качим за малко при него, да се превърнем в него, да облегнем шкембето си, ако сме шишковци, на парапета на камбанарията и да се зареем в простички мисли. Какво бих си казвал аз, ако съм овластен дебил? Примерно: за какви, ако не за дебили, да смятам хора, които избират доброволно мене за свой народен представител, министър-председател, министър, президент? Примерно: след като те избират мен (свободно!), а не аз тях – кой тогава е дебил? Примерно: кой и с какво право ще прецени, че съм дебил, след като и аз, и шефът, и най-големият шеф у нас (кръстникът!) смятаме, че се справяме великолепно (с онова), че положението (ни) е стабилно (в онова) и вървим напред и нагоре (пак в онова)?
Да слезем от камбанарията при нас си. Да, боли от тия простички мисли откъм камбанарията. Някак болезнено логични са…
Съществуват две мъчнотии за порядъчния човек особено ако е християнин и приема събратята си като равни нему пред Господ: как да живееш като съгражданин с високопоставения публичен дебилизъм, без да се отнасяш към него така, както той се отнася към народа си. И втората (сякаш доста по-голяма) мъчнотия: как да живееш, без да се побъркаш, сред нископоставения общонароден дебилизъм, проявяван в един единствен, но грамаден аспект: политическото и общественото ни дебилно търпение като народ. Струва ми се дори, че 80 е доста подценен процент за степента и обхвата на проклетото ни търпение към високопоставения дебилизъм.
Тук вече изкушението за пишещия е огромно. Иска ти се да „нахвърлиш“ набързо една кратка повест за тези две болки, иска ти се да се изприкажеш. Ала знаеш, че не само нищо няма да промениш, но няма дори да ти олекне след кратката повест…
Много по-трудно (вместо много приказване) е да приемеш нещата такива, каквито са, и да се бориш според силите си и талантите си да ги промениш. Всеки ден при това. Включително събота и неделя.
Ще завърша с някои очевидни общонародни горчивини, които всички ние или не забелязваме, или най-често удобно пропускаме да помним, понеже болят. И понеже ни ръчкат да променим нещата от такива, каквито са, в такива, каквито искаме да бъдат. А ние знаем, че промяната ще е тежка и дълга, и затова все отлагаме, отлагаме…
Първо, щом не приемаме високопоставения публичен дебилизъм, защо го избираме доброволно и най-редовно?
Второ, ако чисто по човешки сме сбъркали при избора си, защо го правим отново и отново?
Трето, ако един народ десетилетия наред търпи (дебилно) да го разиграват дебили (дебели и слаби), защо и кому се оплаква?
Четвърто, ако високопоставен, за да върши добро, човек смята събратята си за дебили, каква участ заслужава такъв управник?
Пето, ако цяла каста високопоставени люде смятат целия си народ за дебилни поданици, от които единствената полза е да ѝ пълнят на кастата гушата, каква участ заслужава въпросната каста?
Нали знаете, има шесто, седмо, има шестнайсето и седемнайсето…
Спирам. И без кратка повест всичко е ясно.
Споделете
