997 думи за разврата

: 19 Март 2018

Разврат според „Тълковен речник“ в „Гугъл“:

1. Безразборни полови връзки.

2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост.

Кой знае защо второто значение било преносно. И пропускат да уточнят чии са разложението, безнравствеността.

В домашния ми Тълковен речник с вехт словник от 1955-а е по-различно, понеже е съставен от цвета на българското езикознание, включително от мои покойни професори все от вехтата преддеветосептемврийска школа. За тази школа второто значение не е преносно и професорите точно посочват чие е разложението.

1. Полова разпуснатост.

2. Нравствена поквара, пълно разложение на моралните опори на обществото.

Дълбоко уважавам старите си учители, ще се придържам към тяхното тълкуване.

Последен цитат:

„Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво и през тая нощ. Помогни ми да не Те наскърбя с някакъв грях и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за мене. Амин!“

Това е една от многото утринни молитви. Има я в църковните календарчета.

Странни същества сме хората… Допускаме, че можем да наскърбим Господ с греховете си. Ще спестя какво си мисля за горделивостта ни и за разни други причини за такова допускане. Нека обаче допуснем, че сме способни да наскърбяваме дори Господ. Представете си тогава каква „скръб“ причиняваме на самите себе си с постоянния си и всеобхватен грях – разврата в публичния, в социалния живот! Помислете какво прави с душите ни „пълното разложение на моралните опори на обществото“. Грях, който продължава вече над 70 години.

Читателят е забелязал, че първото значение на думата „разврат“ не ме интересува. Вторият тип разврат е общото ни зло, с което трябва да се преборим.

Самото слово „разврат“ сме сътворили умно. Казваме, че някой се е отвинтил, когато се държи невъзпитано, предизвикателно, нагло. Човек си е горе-долу завинтен, докъдето трябва, а после се отвинтва. Така е и с разврата, струва ми се. Завъртени сме по рождение и по възпитание, докъдето семейството и обществото са приели, че е добре да сме завъртени всички, за да живеем нормално, прилично и безопасно. Ала мнозина от нас се развъртат. Раз-врат.

А ако се развърти обществото като цяло? Не всички, които съставляваме обществото – това оставаше, а обществото като цяло! Факт: ние, нашето общество почти 75 години вече сее разврат сред самото себе си. От главата на рибата, основният сеяч и развратител, и надолу до детските ясли и родилния дом. От политиката през икономиката, през културата, та до бита. И така разлагаме, подриваме, трошим моралните си опори.

Кои са тези опори? На първо място, благоговейното отношение към живота, който от 9 септември 1944 (още от рано сутринта!) и до ден днешен все още не сме издигнали като безценно богатство и Божи дар. После: християнските ни морални ценности, неглижирани или стъпкани в калта. Отношението към децата, към възрастните, към мъртвите дори (нека си видим гробищата). Отношението към труда (трябва да е като към божество, ама не е), отношението към институциите като към враждебно тяло – дори и когато ние работим там, отношението към образованието на собствените ни деца, отношението към собственото ни здраве, към собственото ни кривосъдие… Отношението към каквото и да било като към нещо чуждо, за което ние не сме отговорни, а някой друг. И накрая, отношението към самите нас като към безгласни букви.

Опори, опори…

Честният въпрос е: кои са тези развратители на социума и трошачи на моралните му опори? Честният отговор е: всеки един от нас почти без изключение. Волю или неволю. Съзнателно или най-често несъзнателно. Жестоко? Жестоко. Това от една страна. От друга, огромното мнозинство сме нормални, свестни, порядъчни люде с всичките си кусури – ама сме развратители, понеже сме активна част от обществото. Да, почти всеки от нас – освен ако съвсем не се е удавил в разврата – все още носи хилядолетните традиции или гени, ако повече ви допада, гените на християнските ценности, на правдата и реда, в почит към които са били възпитавани десетки поколения, гените на антиразврата. И същевременно е развратител, защото е активна част от социума. Ще или не ще. Жестоко е, но когато дишаш развратѐн въздух, няма как да дишаш чист кислород. Колкото и да ти се ще да се самозаблудиш, че точно ти дишаш кислород, а не разврат.

Може ли развратѐн човек сам да се пребори със собствения си разврат? Може, случва се. Може ли обаче развратено общество самò да се пребори със собствения си разврат? Крайно скептичен съм, а и 7-8 десетилетия потвърждават този скепсис. И какво правим? Нищо. Летим си по пистата надолу. Много е яко! Яко е и не осъзнаваме, че сме досами ръба, че може средната работна заплата и да расте, че може и да сме уж европейски председатели, но не е възможно да се живее постоянно в политически и социален разврат: рано или късно развратът окончателно ще си поиска своето, най-накрая ще успее да се докопа до своето, а то е (професорите!) „пълното разложение на моралните опори на обществото“. Само че обществото съвсем без такива опори загива. Напълно. А след обществото кой загива? Да се сещате за държава, която да съществува, а обществото ѝ да е загинало?

Е, има ли надежда? Има, разбира се. Моята е, че Господ ще помогне на някакъв достатъчно голям брой съвсем и несъвсем млади хора с непречупена все още воля, с неразмита все още визия за бъдещето и с неомерзена все още от обществения разврат душа. Ще им помогне да се разпознаят и обединят, за да откъснат главата на рибата, на акулата, на библейското чудовище Левиатан, в чиято глава се разплуват в мас, самодоволство и тепегьозлук българските „първенци“ развратители. Хвърлим ли главата на историческото бунище, животът, както многократно е доказвано в човешката история, ще свърши бързо останалото. При нас със сигурност ще е още по-бързо, понеже не сме в Азия вече, а в Европа, слава на Бога! И изведнъж ще се окаже, че и нашият народ като всички народи е бил петимен да диша кислород, а не зловония. И че не е бил разврàтен, а е бил развратѐн насила някога си, привикнал е да съжителства с разврата, примирил се е, приел е развратителите си, превърнал се е в саморазвратител, понесъл се е по пистата надолу… Та до днес.

Какво му остава човек, освен да се надява?

Споделете