903 думи за демагогията
- 12 Март 2018
Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. Това е четвъртият текст от поредицата.
Да си представим средностатистическо семейство в средностатистическа прилична страна в Европа. Семейството живее добре, справя се с каквото му се налага да се справя. С демагогията обачене може. Не се ли обичат достатъчно, не се ли уважават вече, нещо друго ли се е намесило (тайно се е намесило, лицемерно, лъжовно, подло) в отношенията им, но семейството е било поразено от демагогията. Не, те не лъжат за щяло и нещяло, не се лъжат един другиго освен когато „се налага“, не се мамят, ала в дома царстват неискреността и двуличието. Демагогията се е настанила между тях, победила е прямотата, откровеността, истината, освинила е всичко, до което се е докопала, нагадила е навсякъде – и владее положението.
Докога ще съществува това семейство като семейство?
А ако иде реч за средностатистическо семейство в най-отдолу-статистическа неприлична държава? Да, пак в Европа. Безспорно на семейството ще му е доста по-трудно да не се разпадне, защото животът му е по-тежък и му е многократно по-мъчително да се справя с каквото му се налага да се справя. С демагогията тем паче.
С държавите ситуацията е горе-долу сходна.
Ако демагогията властва в прилична (все още) държава, ако управниците ѝ (временно) са демагози и политически йезуити, тази страна ще има големи проблеми да оцелее такава, каквато е била – прилична. Неизбежното рано или късно ще се случи: държавата ще трябва да се справи с демагогията, ако не иска да се присъедини съвсем скоро към неприличните държави или даже към най-отдолу-статистическия сектор на ранглистата. Ала като (ако) се справи и изгони демагогстващите лицемери и витии, държавата вече няма да е същата, тя ще е обновена (спрямо себе си) държава – и пак ще е наистина прилична. И ще оцелее. И ще благоденства, да е жива и здрава.
Ако демагогията властва в неприлична (все така) държава, ако управниците ѝ (постоянно, от десетилетия) са демагози и политически йезуити, без да броим, че често са били (по съвместителство) политически сатрапи и убийци, тази страна ще има огромни проблеми да оцелее изобщо. И никой не бива да се прелъстява от факта, че тя някак си е оцеляла през десетилетията. Ако в такъв тип неприлична държава продължават да царуват демагогията и лицемерието, тя неизбежно се превръща в територия с държавни граници, но държавността приключва.
Тази държава от втория тип просто няма избор: или демагогията, или тя.
България е такава държава. Нашата прекрасна родина, действително земният рай, върху който ние сътворихме държава от втория тип.
Че с какво е толкова страшна тази демагогия, ще възразят мнозина. Я как добре си живеем и с нея толкова вече десетилетия!
Ще подмина репликата „как добре си живеем“, нека я приемем за неуместна шега. Ще се опитам с няколко думи да обясня какво мисля за леталната опасност от демагогията.
В някакъв смисъл тя е по-страшна и от вътрешния тоталитарен терор, и от диктатурата. Диктатурата, терорът, насилието над всеки народ ражда съпротива (скрита или явна), диктатурата и терор все някога предизвикват адекватна по сила реакция (вътрешна и/или отвън) – и народите се освобождават от ярема им.
Не е така с демагогията. Тя не убива като терора, тя не мачка като диктатурата – тя разлага, развращава, обезверява, погнусява… И в крайна сметка всичко погива. Първо духовно, после и материално.
Да, терорът и диктатурата предполагат убийства, жестокости, всякакво зло. Демагогията е по-кротка, тя си има друг инструментариум, приспивен. Нека да помислим обаче в исторически план колко терори и диктатури са издържали дълго, колко диктаторски държави има днес в цивилизования свят. Нали? Докато демагогски – колкото щеш. Говоря не за страни, където се демагогства (навсякъде се демагогства!); говоря за държави, където демагогията властва, царува, управлява, господарства, КОЙ-ства… Такива като нашата България.
Да се върнем на темата, а тя е леталният изход при продължително жителство и съжителство с повсеместно господстваща демагогия. Опитвам се да посоча държава през последните няколко хиляди години, където да не е имало терор и насилие, но дълго, десетилетия, векове да е властвала демагогията – и тази държава да е оцеляла. в крайна сметка. Не, не мога да се сетя. Колко и „добре да са си живеели хората“ в такива държави, в крайна сметка демагогията им е виждала сметката – и на хората, и на държавите.
Понеже в лъжа и лицемерие не може да се живее дълго. Макар и някои народи да са шампиони по дълголетие.
Не ми се вярва някой да търси летален изход от националното ни съжителство с демагогията. Значи, трябва сила и воля, за да ѝ се противопоставим. Значи, трябва да не я приемаме, да не се примиряваме с нея. Единственият начин тя да бъде победена е постоянното ѝ изобличаване навсякъде. И по всякакъв начин. И не само когато тя твърди, че 5 по 5 е 17 и ни се усмихва. Тогава е по-лесно. Много по-трудно е да ѝ бъде свалена маската и да ѝ се изкарат на показ кирливите ризи (и гащи), когато тя ни убеждава, че 2 и 2 е 4, бие се в гърдите и се кълне, че не лъже, а въпросът е бил защо ни будалка, че 7 по 7 е 85. Така е, демагогията бива явна и скрита, пряма и лукава, умна и глупава, но винаги, винаги е йезуитска. Впрочем… Ние ли (като народ) не знаем каква е демагогията!
Тогава защо, защо се примиряваме с нея и живеем в нея? Защото е по-мека от диктатурата ли? Или защото е по-лесно да не се бориш?
А може би – Господ ни знае! – искаме да сме уникални и да докажем, че и в демагогия се живее нелошо. Примерно още 100 години.
Господ да ни е на помощ тогава.
Следващият текст ще е за разврата.
Споделете
