899 думи за възмездието
- 02 Март 2018
Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. Това е третият текст от поредицата.
Възмездието е тема на този текст най-вече във връзка със съвкупността от традициите, правилата, законите и морални норми, чието следване ние възприемаме като прояви на човешка справедливост. И обратното: неспазването, нарушаването, потъпкването и гаврата с тези житейски подредби и морални императиви ние схващаме като несправедливост. И единодушно сме решили и приели, че за такива прояви следва възмездие – дали то е меко, строго или брутално строго зависи от характера на простъпката или престъплението. А вида на самото възмездие сме съхранили и записали както в традициите и моралните ни обществени кодекси, така и в законите си.
Възмездие е понятие богато и изразително. Мрачно, плашещо понятие. Така и трябва да бъде. Възмездието е една от най-действените, а вероятно и най-действената бариера пред тъмната страна на нашата човешка природа, склонна да твори зло. Не съм способен да си представя какво бихме вършили един другиму, ако не съществуваше страхът ни от възмездието.
Старобългарската дума „мьзда”, откъдето идва „възмездие“, означава плащане, плата, отплата, награда, възнаграждение, дар – и още значения. С малко усилие читателят може да открие в „Гугъл“ произхода ѝ, връзката ѝ с други сходни думи, употребявани столетия по-рано от други народи по други ширини. От „мьзда” произлиза и „мъст”. Възмездието е интересно (като слово) най-вече с представката „въз”, тоест срещу недобрите си деяния и особено за злините, които творим, ние би следвало да получаваме съответната сурова плата, отплата, „награда“, само че с „въз” отгоре.
Така ли е в действителност?
Никак даже. Зрели грамотни хора като нас не бива да губят време с милионите всекидневни доказателства по целия ни широк свят, че за злото липсва не само неотвратимо възмездие тук и сега, но липсва даже и „мездие“. Да, да, някога и някъде безусловно ще има сурово възмездие не за някои, а за всички злини, иначе не би съществувала Божията справедливост, която наистина възнаграждава (с и без кавички) всеки от нас според делата му. И то неотвратимо! Ала тук и сега много често няма възмездие или поне ние не можем да го различим. Причини много и всякакви за липсата на неотвратимо човешко възмездие. Така или иначе ние просто не успяваме, а често и не желаем да го въздадем тук и сега.
Въпросът (в това есе) обаче е друг: дори когато възмездието настига нарушителя или престъпника, то постановява ли въз-справедливост (според нашите незрели, несъвършени критерии за човешка уж справедливост) за извършената преди това съответна несправедливост?
Не е необходимо много да си блъскаме главата, за да си отговорим веднага, че даже в идеалния (от законова гледна точка) случай на получено за деянието възмездие то не е, никога не е било, никога няма да бъде и по никакъв начин не би и могло да бъде нито въз-плата, нито въз-отплата, нито въз-„награда”, нито нищо подобно. Причината за невъзможността на адекватното, равностойното с „въз“ отгоре, на справедливото (или както искате го наречете) възмездие често е способна да ни доведе до отчаяние. И ни довежда тази простичка причина! Ето я: малкото или голямото зло вече е извършено, нищо вече не може да върне преди това погубения, осквернения, наранения живот, здраве, чест, достойнство, имот, спокойствие… Списъкът е безкраен. Невъзможността за равностойно възмездие просто трябва да се приеме, колкото и да ни боли. Но и това е невъзможно! Не, не можем да приемем тази невъзможност! Невъзможността за справедливо възмездие ни съсипва и ние не я приемаме, колкото и разумът ни да моли чувствата ни да се примирят с реалността. Как да приемем, като реалността за нас е вече погубеният, оскверненият, нараненият живот, здраве, чест, достойнство, имот, спокойствие – пък каквото и най-тежко възмездие да последва, ако последва. Именно понеже възмездието „последва”, но не може да върне реалността такава, каквато е била преди злодеянието. То, възмездието, може да ни донесе само относителна и временна утеха.
Не пиша нищо ново, нищо оригинално. Така е и така ще бъде, тъй като не притежаваме силата да обръщаме хода на времето, тоест да разменяме местата на причината и следствието. Нямаме способността да въздаваме възмездието, преди да се извърши престъплението. Нямаме провидчески способности. Нямаме и няма да имаме. Нямаме право дори да мечтаем за „превантивно“ възмездие, нямаме право на такова противобожеско изкушение, понеже човекът, пък бил той и най-големият злосторник, има право на избор, притежава свободна воля и е възможно в последния миг да размисли, да се обърне към съвестта си и да се вслуша в гласа ѝ, да почувства Светлината, от която се е пръкнал, и да се откаже да сътвори злото. И колко пъти, колко пъти – слава на Всевишния! – точно така и е ставало на тази грешна и благословена земя!
Прочее, пиша тези редове с надеждата да се замислим всеки пред себе си и за себе си какво бихме могли да сторим (или да не сторим), че да не се налага човешко възмездие за деянията ни, които самите ние класифицираме в тъмната страна на битието ни.
Още по-дълбоко би следвало да се замислим, когато вършим нередности, неправди или „чисто“ зло, за „късмета“ човек да избегне земното възмездие тук и сега, за да го настигне (неотвратимо!) Божието възмездие, когато и където и да било, понеже Божията справедливост няма как да не бъде въз-дадена. Няма как и не е било да не бъде!
И накрая, нека с леко сърце се замислим (да си спомним преди 5 минути, вчера, оня ден!) какво щастие е да творим добро, съвестта ни да е чиста. Защото Божията справедливост и Божието възмездие работят (неотвратимо!) и в двете посоки. Защото за всяко добро дело следва съответната топла Божия мьзда, а мьзда означава плата, награда, възнаграждение, дар, подарък…
Споделете
