865 думи за нисшата справедливост, която не съществува

: 22 Февруари 2018

Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“.

На тази земя няма нисша справедливост. Така си мисля от известно време.

Но най-напред няколко думи за невъзможността да съществува низша справедливост. Няма как тези две думи да стоят една до друга, без да произведат идиотска приумица. В словосъчетание те са по-абсурдни от дървеното желязо и сухата вода. Така че да забравим низшата справедливост.

С нисшата справедливост обаче ситуацията е доста по-различна. Подведени от съществуването на Висшата или Божията справедливост, ние хората логично допускаме, че има и по-ниска справедливост – тази, която всекидневно практикуваме. Дори си я наричаме човешка справедливост. Примери за такава справедливост – безчет. Всеки от нас е постъпвал, постъпва и ще постъпва по човешки справедливо, да го кажем. И такива прояви или многогодишни усилия ни носят (съвсем справедливо) чувството за изпълнен морален дълг, за самоуважение, за душевно спокойствие, ако щете. Всеки от нас всеки час, всеки ден, всяка седмица вижда, чува, прочита за такива добри слова и дела на ближните си, които сътворяват нещо справедливо. Нека и да не е Висша, нека да не е Божия справедливост, нека да е нисша, човешка, наша си справедливост, ама и тя е безценна и без нея животът ни – нашият и на човечеството – не би могъл да продължава нито миг. И още: да не забравяме, че не само нисшата, но и Божията справедливост също се преде и тъче от нашите избори, произтича от нашите мисли, думи, действия.

Всичко е вярно. Затова доскоро си мислех, бях убеден, че нисшата справедливост, човешката ни справедливост съществува. Сега вече никак не съм сигурен, че е така.

Едно е ясно: безусловно, несъмнено, обективно и ежесекундно съществува онова, което ние наричаме нисша или човешка справедливост. Проблемът е дали това е справедливост, или хората по инерция наричаме с този термин неща, които е невъзможно да бъдат справедливи в цялата пълнота на това понятие. Тук изобщо не става въпрос за игра на думи, за някакви смахнати философски заигравки с общоприети дадености, за глупашко остроумничене заради снобски самолюбувания. Трудността, която ние срещаме (пак безусловно, обективно и ежесекундно) със справедливостта по човешки и най-вече с практикуването на справедливостта по човешки, се крие в безусловния и обективен факт, че тя винаги е била, е и ще бъде оспорвана и компрометирана (най-меко казано) от срещуположната гледна точка (или срещуположните гледни точки). Или най-малкото от друга или други гледни точки, ако не са съвсем срещуположни. За каквото и да е. При каквато и да е постъпка, действие или процес. Каква справедливост е тогава, пък дори да е нисша, човешка?

Няма да давам примери, безсмислено е. Всеки от нас всекидневно наблюдава десетки и научава за стотици примери за „двойната“ или „двойствената“ справедливост. Справедливо ли е ватманът да ни затръшне вратата, когато ни вижда да тичаме към трамвая, а светофарът му свети червено? Ами питайте го за неговата гледна точка? Справедливи ли са отношенията ни в блока, квартала, комплекса? Нека интервюираме хората от нашия вход. Справедливи ли са бракоразводните дела и за двете страни? По-добре да не интервюираме никого. Справедливо ли е да се малтретират малки деца? Нека да поговорим с тези, които ги малтретират за справедливостта на тяхната гледна точка. Справедливо ли е да се малтретират и „геноцидират“ цели народи? Та ние не можем да постигнем дори наченки на съгласие справедлива ли е оценката ни за такива уж очевидни чудовища като Сталин и Хитлер, за да им въздадем – макар и посмъртно – някаква общочовешка справедливост поне за историята. За каква справедливост говорим тогава? Виж, ако измислим друга дума за същия многоизмерен казус, нека да си я употребяваме на воля.

Съзнавам, написаното по-горе противоречи на цялата ни човешка практика. Ние не можем да живеем, без да разграничаваме доброто от злото, и съответно в тази верига – без да разграничаваме справедливото от несправедливото. И ще продължим да наричаме малтретирането на малки деца ужасна несправедливост. И ще продължим да наричаме убийството на невинни хора чудовищна несправедливост, а опичането на електрическия стол на злодеи рецидивисти справедливо съдебно наказание. И аз ще продължа да правя така. Просто исках да обърна вниманието на читателя, че нисша справедливост – поне в чистия ѝ вид на справедливостта – комай не съществува. За разлика от Божията, Висшата справедливост.

Все по тази тема: в нашия свят от памтивека съществуват обаче традиции, правила, закони и най-отгоре морални изисквания на човешката съвест, а защо не дори и морални императиви на човешката съвест. Много от тези неписани и писани закони и морални норми се менят с времето. Някои пък остават вечни, защото са доказали и доказват изключителната си роля за оцеляването на човечеството. Според тези правила и житейски подредби се стремят да живеят порядъчните хора. Според тези правила и житейски подредби се стремят да мислят, говорят и постъпват порядъчните хора. Определяме тези мисли, думи и дела като прояви на справедливост. Ако вършим нещо наопаки – тогава го оценяваме като несправедливост. Животът ни би бил невъзможен без критериите, които ни налагат въпросните закони и моралните императиви на съвестта ни, за да отсъдим кое е справедливо и кое не. Ала тези критерии и те са доста несъвършени, за да имаме точна и вярна мяра за справедливостта (дори нисшата) в тесния, буквалния смисъл на понятието справедливост.

Затова напоследък си мисля, че съществува само една единствена справедливост – Висшата, Божията. Тя следва да ни е ориентирът. От нея следва да се учим, когато се опитваме да усъвършенстваме според силите си и нашата човешка справедливост.

Следващият текст ще е за възмездието.

Споделете