902 думи за Висшата справедливост
- 13 Февруари 2018
Започвам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“.
Висшата справедливост е Божията справедливост. При нея няма пропуски, няма изключения, няма сантименти. Тя царува над хора, народи, държави. Българската държава не прави изключение.
Нашата държава такава, каквато е днес, е олицетворение на Божията справедливост. За 28 години след 10-и ноември българите с изборите си сътворихме държавата си такава, каквато е, а Божията справедливост само закономерно и неотвратимо „отчете” изборите ни. Без сантименти, без да пропусне нито един наш национален избор.
Собствените ни избори във всички области на живота доведоха до очаквани резултати. Причините породиха логичните си следствия. Без изключение за която и да е причина (избор).
Днес нито един българин не харесва своята държава, освен ако не е клиничен идиот или просто идиот. Харесваме родината си, мнозина харесваме страната си, но само идиот би могъл да харесва съвременната българска държава. И тази оценка е разбираема.
За любознателните: дори и родната мафия не харесва държавата, която притежава. И мафията иска от своята си съвременна българска държава да е някак още по-мафиотски уредена.
Висша справедливост е да живеем според изборите си. Странното е, че 99% от нас – съзнателно и най-вече несъзнателно – не приемат това. Висша справедливост е да изтърпяваме и изстрадваме следствията на житейските си избори, а следствията приеха облика на съвременната българска държава. Странното е, че 99% от нас не приемат това. Божията справедливост не е сантиментална и изповядва идеята, че е редно да сме там, където сме избрали като народ. Странното е, че народът (99% ) не приема тази Божа идея.
Божията идея не е сложна. Тя е геометрично проста и много красива, понеже е гениална. Висшата справедливост сякаш ни пита (без емоции) кой направи всичко това наоколо. Кой народ избира народните си избраници 28 години? Представители на кой народ грабят народа си? Представители на кой народ масово развращават и корумпират кой народ? Кой народ не протестира като народ – той си знае защо? А най-вероятно не знае. Кой народ се е примирил с държавниците си, щом не ги гони до дупка и не ги затваря в зандани до живот? Кой народ дори харесва приматите си, които имаме като държавници, както би се изразил виден наш пипон, стигнал върха на банановото дърво? Нататък. Кой народ се е примирил с институциите си, щом ги търпи? Българска ли е администрацията на този народ? Чия е интелигенцията, с извинение – българи ли са? Бизнесмените ни не са ли и те българи? А профсъюзите, с извинение? И прочее…
Това сякаш ни пита Божията справедливост, защото при нея всичко е чисто и светло. При нея всичко е зависимо и последователно (от причина към следствие). Тя не познава понятия като шуро-баджанакизъм, обвързаност, обръчи от фирми или обръчи от родове и кланове. Тя уж пита, но де факто изобщо не пита, разбира се, а просто произвежда справедливост според изборите ни как да живеем. Произвежда Висша, Божия справедливост.
Малка лична вметка. Откакто се помня, а аз отдавна се помня, виждам, а по-отскоро и добре осъзнавам, че съвременната национална идея по нашенските земи е да минаваме леко (тънко); да се правим, че полагаме усилия, каквито не полагаме изобщо или поне не толкова, колкото се преструваме, че полагаме; да оставяме всичко да се оттича по системата „карай да върви“ – и при това, правейки тези шмекерии, знаейки много добре какво вършим, да очакваме, че животът ни ще се променя към по-добро. И не само да очакваме, а и да имаме претенции към държавата си – сиреч към избираните от нас институции и към приматите, начело на институциите, – че не се е погрижила да живеем добре и много даже добре. И не само към държавата вопием недоволни – и към САЩ ръмжим, и към Европейския съюз, за Турция да не говорим, някои дори и към Русия имат претенции пак да даде нещо - я свобода по руски, я суверенитет по руски. Да, и към Катар имаме претенции. И към Световната банка имаме, и към Международния валутен фонд, и лично към Сорос естествено, защото не давал даром парите си така и толкова, както и колкото ние искаме да се дават пари даром само на нас.
Сега – главното, както казваше един покоен примат от Правец.
Трябва да сме благодарни на Божията справедливост, че я има и е такава, каквато е. Трябва всенародно да се молим на Божията справедливост да е все такава, каквато е. И да се уповаваме на нея. И да се кръстим с преклонение пред нея, че сме зле, ама много зле, точно толкова зле, колкото зле ни класират изследванията за живота на цивилизованите (и не само) народи.
Защо следва да сме благодарни на Висшата справедливост ли? При нашия хал! Все по същата причина. Трябва смирено да сведем глави пред Господ с признателност, защото при Божията справедливост няма пропуски, няма изключения, няма сантименти. Защото тя не греши. Защото ако сега цъфтяхме въпреки калпавите ни избори, значи нещо в Божията наредба не би било наред. Но то е наред, слава Богу. Бог добре си е подредил нещата (от избор към следствие). И само идиот би имал претенции към такава наредба.
В тази наредба е надеждата ни. Изходът от пустинята лежи в Божията наредба. Шансът ни е, че във всеки миг, всяка минута, всеки Божи ден ние българите можем да направим следващите си вече правилни избори и да заживеем в последиците на тези си умни и добротворни избори. Избор – резултат. Причина – следствие.
Това се иска от нас. А Божията справедливост без сантименти ще регистрира на мига добрата промяна в живота ни. Така би било и не би могло да е иначе при Висшата справедливост. Иначе няма да е справедливо.
Следващият текст ще е за нисшата справедливост.
Споделете
