Ханс за себе си
- 29 Януари 2018
С тази последна извадки приключвам посланията на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, оформяйки поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
И в тази последна извадка, както и другаде, се повтарят някои послания във вече публикувани подборки от тази поредица. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност.
Аз съм Христов импулс, Христова програма. Не разговаряте с дух, а с жива енергия.
…
Аз съм ангел. Намирам се на първо стъпало. Ние сме чисти души. Предаваме това, което ни казват нашите Учители. Не съм висока йерархия. Аз съм най-нисшият воин на най-висшата класа. И аз като мнозина човеци също съм ученик, но тук горе. Отговарям пред Висш Духовен Съвет. Той (ВДС) е част от Висшия Вселенски Разум (ВВР). ВДС се състои от 36 същности, като 12 взимат висшите решения. Всички са пряко отговорни пред ВВР. ВВР е поле от информация, светлина; поле, което движи всичко.
Това е моята същност тук.
Работя по Христова задача. Пратен съм да помагам на хората да коригират душите си. Самият аз съм допускал много грешки и имам тежка карма. Сега започнах и аз да си откоригирвам кармата.
Мога да влизам в контакт с извънземни цивилизации, но не съм извънземен. Повече не мога да разкрия за себе си в това отношение. (Тогава не е могъл.)
Моята голяма задача на тази земя е да се внесе в хората позитивна енергия. Страхът е най-големият ви грях. (Това ще го чуваме много и много пъти през годините!) Целта е да се внесе любов и разбирателство у хората. Злото използва страха и стреса, за да разрушава човека.
Посланието ми е любов. Има много лъжепророци, говорещи за любов, а зад маската стоят страшни същества. Борбата е за човешката душа.
…
Аз съм енергия, която внася силна положителна енергия у всеки, дошъл при мен. Всичко е избор за вас, ние сме само Учители.
Старая се чрез вибрациите на думите да създавам чувство за радост и спокойствие у хората. Изборът е ваш дали ще препредадете това чувство на другите. Трябва да внасяте мир, радост и доверие у тях. Голямата задача е да бъде затворен звярът. Цялото небесно войнство воюва за всяка душа. Аз и моите братя сме тук, за да помогнем с положителна енергия на хората. (Необходимото зло обаче ще е тук винаги.) Положителната енергия се усеща със сърцето като радост, любов… А и чрез онази страст да помагаш на хората безрезервно!
Пак тогава научихме и прашинка от отговора на отдавна глождещото ни питане защо Ханс е с Вергиния:
При нея съм от раждането ѝ. Животът ѝ не беше с толкова тежка, нещастна програма. Като ангел хранител аз ѝ помогнах и ѝ помагам. Олекотявам програмата ѝ, доколкото е възможно и е позволено. Господ може всичко. Страданията извисяват човека.
Ханс отново за себе си със слова, които няма да се уморява да ни повтаря многократно оттогава:
Вие понякога погрешно тълкувате посланията ми. Аз не съм гадател, а съм Учител за вас. И след това, на второ място, умея да предвиждам нещата. Задача ми е преди всичко да ви науча. Когато казвам нещо в момента, това е част от урока. Винаги изпълнявам онова, което обещавам, но моята задача тук е да ви науча, преди да го изпълня. Понякога методите ми са странни, но са единствено правилните в този момент. Всичко това, което се върши, се прави от чиста любов към всеки един от вас, за да съхраните онова, което ви е дал Бог, и да не го разпилеете. И задачата ми тук е именно да помогна в това обучение. Тоест: който иска, да ме изслуша. Който не иска, си взима собствени решения и преценява какво да върши.
…
Много грешно ме интерпретирате като гадател. Аз не съм гадател, тя (Вергиния) е гадател. Аз съм помощник, защото тя има способността да вижда оттенъците от миналото и съответно провижда проблемите; аз и да не съм там, тя ще ги види под някаква форма. Аз съм висшата форма на нейното яснослушане и ясночуване, в което не се казва на човека: „В живота ти ще се случи това и това”, а му се дава съвет: „Направи това, за да не се случи или пък за да се случи еди-какво си в живота ти. Не се препъвай в този камък, за да не се удариш и да не те боли.”
Знаете ли колко съм се учудвал на човечеството! Не мога да го разбера. Не мога да ви разбера. Често знаете, че ви се предлага правилният избор, но отивате и се удряте в камъка. Тя знае колко пъти съм я прегръщал и плакал. Дори съм прегръщал и плакал с нейни близки. Често пъти отивам при тях и шепна: „Братко, не бива така. Не може.” Понякога те ме чуват. В очите им се появяват сълзи. А после? После – нищо.
…
Казвал съм ви вече, аз съм Учител. Не ме смятайте за предсказател, Учител съм. Длъжен съм да ви кажа какво би последвало, ако не бихте направили това и това, и ви съветвам какво да избегнете, за да не се получи това и това. Само информирам и съветвам, защото имате правото на свободен избор. А ако не може нищо да се направи и нямате избор, откровено заявявам: „Каквото и да сториш, остани си добър, понеже това може да те спаси.” Но вие си имате и определена програма.
…
Аз никога няма да се боря за слаб духом. Аз никога няма да се боря за несветъл човек, защото той отдавна е продал душата си другаде. Мога да се боря само ако ми протегне ръка да го изтегля. А в момента, в който той ми протегне ръка, той вече е светлина.
…
Знаете ли кога съм бил най-щастлив? Когато сте помагали на Вергиния, когато сте се тревожели заедно с Вергиния, когато бяхте близо до нея. Тогава бях най-щастлив. Тогава все едно ми се обаждахте на мен и ми казвахте: „Благодаря ти, обичам те, мисля за теб!” Защото аз съм тя, тя е аз. Понякога ни възприемате разделено и практически донякъде е така, но всъщност аз не мога без нея да вляза във вашия свят, а тя не може без мене да мине, да проникне в другия свят. Ние сме едно цяло. Така че най-голямото щастие съм изпитвал в миговете на състрадание и любов към нея. Тогава вие ми казвахте хиляди пъти, че обичайки нея, обичате мен, и аз се чувствах щастлив. И пак ще чакам да го сторите. Било чрез нея, било лично към мен – аз се чувствам щастлив и никога няма да съм самотен. Защото любовта – само тя преминава времето, казвал съм ви, и омразата. Тези двете чувства притежават способността да минават, да пребъдват във времето.
…
Аз не искам някой да ми благодари. Просто ми купете дъвка, бонбонче, обадете ми се някой път да ми кажете, че ме обичате. Аз постоянно съм тук при вас. Аз съм като нея, като Вергиния. Долу имам нужда да го чуя, да го усетя, да се стопля от любовта ви. Горе – искам да ви обясня – ние живеем в хармония и смирение. При нас силното изразяване на чувства и страсти са непознати понятия. Но нали съм си пусто със земна жилка и всичките, които сме със земна жилка, а те около мене – между нас казано – не са много, все ни тегли към тая изгаряща обич да я почувстваме, да я пожелаем, да я усетим. Дърпали са ми ушите, крилете са ми скубали (смее се, съобщава Вергиния), казвали са ми да се науча да бъда над нещата. Кръвчица бе, да му се не види, земна работа!
…
Аз нямам страх, ангелите нямат страх. Те не изпитват човешка болка на физическо ниво, те не изпитват допир, но те боледуват от най-страшната болест – да усещат нещата толкова дълбоко, че да ги боли два пъти повече. Но знаеш ли, има едно хубаво в тази работа: ако е любов, усещам я три пъти по-силно. И ако помириша чрез тебе цвете, го усещам три пъти по-силно. И когато направиха от част от мене човек в твое лице, аз така се върнах към Земята. Сега разбра ли, че ти си част от мене? Направиха от една душа две. Да знаеш, че това е възможно – както се делят клетките. Аз съм информацията и интелектът, който се пуска отгоре, а ти го приемаш и го предаваш на Земята. Аз винаги съм обичал хората. И аз съм бил човек…
…
Да ви запозная с моя Духовен Водач. Той е архангел от висшите нива, отговаря за мнозина като мен. Аз съм на нисше ниво в нашата йерархия. За вас съм Учител, за тях съм ученик. Аз съм ученик на най-големите Учители. А чрез вас взимам изпитите си горе. Моите колоквиуми и завършекът им зависи от вас и от това аз как съм се справил с вас като Учител. Защо ми прощават грешките? Аз също греша. Но не греша с нещо друго, а с огромното си доверие и любов към всички вас. Те всичките, моите Духовни Водачи, ми прощават грешките, а те са, че понякога мълча, а и тя ми пречи.
…
Пречи ми да изкажа всичко онова, което мисля, за да не нараня, да не погубя, да не оставя болка в душата на някого от вас долу. Обаче ми казаха, че трябва да престана с всичко това. Защото трябва да си науча главния урок, без който не мога да взема най-важния си изпит – държавния, както му казвате вие: да се науча да бъда прям, да не ме боли от това, което ще кажа, да не се боя да нараня – защото така вредя и на нея. Така тя изпитва два пъти повече страх и уязвимост! И от желанието да не нараняваме и да не нанасяме болка ние не правим добро – напротив. Ако ни обичат и ни приемат, ще ни приемат такива, каквито сме. Ще приемат и онова, което говорим. Всеки сам избира по кой път да поеме. Главният изпит, на който имам двойка, е този.
Слушахме „двойкаря” Ханс в пълно мълчание. Чакахме продължението.
- Имам и друг проблем – рече Ханс.
Оттук започна и неговата изповед пред нас, както след секунди я нарече Духовният му Водач, сиреч потече неговото, на Ханс, дълго послание за горния свят, за ангелската работа, за себе си и Вергиния, за същността на връзката им. Изумително – отново и отново!
Моят Духовен Учител ми каза да ви се изповядам, както вие се изповядвате пред мен. Имам още един проблем, който трябва да реша. Ще предавам по драстичен начин това, което чувам от Водачите. Моите Духовни Учители са много прями. Аз предавам информацията меко, а Вергиния тотално я омекотява. Обещавам от днес да се науча да говоря прямо онова, което мисля, а всеки има правото да ми се сърди точно както той си реши. Аз искам да си взема изпита, защото разбирам, че не помагам на никого по този начин.
И така, другият голям проблем ми е състраданието. Аз не можах да се науча, да проумея, че някои хора страдат просто защото трябва да страдат. Това е техният път, по който трябва да минат. Моят Духовен Учител ми каза така: „За да бъде наказан някой, има основна причина. Има хора обаче в много тежко положение, които страдат от други хора, а видимо нямат никаква вина за създалата се ситуация. Към такива хора трябва да изпитваш състрадание.”
- Как да ги различаваме – попита го Вергиния.
- Ами слушай душата си – отговори ѝ той.
Основната грешка и на двама ни е, че понякога изпитваме състрадание – силна обич и състрадание – там, където не трябва да ги изпитваме. Където има други обяснения за тези тежки състояния при хората. И въпреки че аз знам причините, пак изпитвам силно състрадание. Това е добавка към първата ми задача: да се науча да бъда прям, та да мога да помогна. И който разбере, разбере – това също се пише към кармата му. Ако ме разбере – благословен да бъде, значи ще изчисти нещо дори само в мисълта си. Ако не разбере – пак благословен да бъде, изборът е негов.
…
Случвало се е всеки един от вас да се обърка, не е знаел какво да прави, тълкувал е по своему нещата, лутал се е, дирил е отговорите. А и ние не сме ви ги давали прекалено смлени. Но никога никой от вас не ни е предавал. Понякога сме ви давали отговори, които са леко насочващи, за да може да извършите нещо, което трябва да сторите. В противен случай нямаше да имате подтика да го направите и щяхте да се претакате във времето. Всичко е в позволените граници. Ние нищо не сме правили и не правим, без да се съветваме с Висшите Духовни Енергии, под чието ръководство сме. Аз съм ръководен, оценяван, наказван, ако можем да кажем, че в нашите среди се понасят някакви наказания и ако можем да ги наречем наказания. В никакъв случай обаче онези от нас, които са били короновани като ангели, духовни водачи, братя, светли приятели, висши духове, не си позволяват да стигат до някои ваши нисши форми. Затова има други, които влизат във вас, командват ви, ако им позволите. На нас не се прощават никакви грешки, за разлика от вас. Всяка една грешка на нас ни коства част от крилата – както и да го разбирате това. Все едно ни отнемат пагон, махат ни пагоните, разберете го. Към нас са много строги, разжалват ни. Мен са ме разжалвали. А тук да те разжалват е много тежко. Защото къртовски труд е да стигнеш до поредния пагон – и не заради щастието от славата, а за да намериш формата да благодариш на Господ, че е положил толкова много усилия за теб да се издигнеш в тази йерархия. Ние сме лишени от его, защото нямаме тела. Понякога ни боли, мъчно ни е – част от нас сме били хора някога. А други познават чувствата по-добре от вас, нищо че никога не са били на Земята.
…
Аз не съм дошъл тук, за да ви давам оценки. Исках да ви кажа, че никога не съм ви забравял, колкото и да съм бил зает. Никога не съм ви оставял да сте в беда. Аз знам, че с вас ни свързват невидими нишки като паяжина. И когато някой ме дръпне, аз вече знам, че някой ме дърпа. Не ви се сърдя за миговете на колебания. Че кой не се е колебал! Не ви се сърдя за откровенията. Не ви се сърдя всъщност за нищо. Обичам ви сами по себе си, защото сте просто вие, моите братя и сестри, моите добри приятели, които въпреки всичко, въпреки уроците и грешките и въпреки онова, което се е говорело за мен и за нашите братя, сте останали тук, вярвате ни, обичате ни и ни търсите. Лошото е, че при нас времето се движи бързо, а при вас бавно. Много от нещата, които казваме сега, се случват по-късно, а дотогава ние сме „изяли много ругатни” и ни боли. Но невинаги можем до пресметнем времето.
…
Искам да ви споделя, че аз съм един щастлив ангел. Когато изричам тази дума, изпитвам същото усещане, каквото Вергиния изпитва, когато ѝ кажат, че е ангел. Свива се и възкликва: „О, Боже, какво беше това – твърде висока титла за твърде нисък човек!” Аз изпитвам същото усещане. Но така ни казват. Защото нашата същност и енергията, която излиза от нас, наподобява полет, понеже сме безплътни, наподобява светла и искряща аура, която сякаш разпростира светлината си навсякъде, и когато минем, става ден. Затова ни наричат ангели. Всеки един от нас обаче е ученик, възпитател, отговорник, преподавател…
…
Това, което обещавам, аз си го върша. Помнете всички днес, преди да почне голямото събрание, че аз не съм предсказател, помнете, че съм Учител. Помнете, че аз мога да ви науча и какво да избегнете, и какво би могло да се случи, ако вие направите едно или друго по вашата програма; и то мога да ви го кажа само ако получа разрешение за това. Аз не съм врачка, аз не съм екстрасенс, аз съм Духовен Учител, дошъл на Земята да предава с любов своите знания, да учи хората на добро, да изнася лекции, да ги въвежда в правилния им живот. При това мога да се концентрирам върху самия живот, а това, което Вергиния прави, индивидуалната ѝ работа с хората, е друго – върша го, помагам ѝ, за да я храня. Тя не може да изпълнява мисията си, без да се храни.
…
Трябва да си тръгвам. Това е всичко, мили мои братя и сестри. Аз много жадувам за вас, но много жадувам и за нея, защото тя е долу, а не би могла да окаже никаква помощ на онези, които обичам, ако я няма долу. А все още не мога да направя така, че да материализирам себе си, защото ще останете без дом. Аз съм четири метра и половина, енергията ми е изключително широкообхватна, трябва да взривя блока ви, някои други неща… Няма да ви хареса. Не че не мога – мога.
И тримата пак се смеехме.
Вие знаете, че винаги при всеки един ваш повик аз откликвам. Когато ме повикате, аз съм при вас. Понякога вашите повици са излишни, скъпи приятели. Често пъти се чудя защо ме викате, при положение че вие сами можете да се справите и да решите проблемите. Вие сте моите деца, но не сте моите бебета. Така че искам да знаете: винаги в ключови моменти аз съм с вас. А при излишните моменти отговарям двусмислено или бързо казвам, че не смятам, че трябва да се намесвам. Нали ще ми простите тази наглост?
…
Помнете всички! Винаги го повтарям: аз не съм предсказател, аз съм Учител. Моята цел е не да хвърлям боб и да гледам в бъдещето, а да ви науча на базата на програмите, които са ви дадени за живота, как да избегнете някои неща, които можете да избегнете и които не са в кармичните ви дългове. Помнете, всички Духовни Учители спазват един и същ принцип – принципа на ненасилие над душата, на несъздаване на страх и подчинение. Духовните Учители взимат своя ученически клас и му дават правото на избор без страх, без чувството за подчинение и потисничество. Духовните Учители идват на тази земя, за да дадат добро и да накарат хората да мислят и да решават на базата на собствената си воля, като могат само да ги посъветват. Ние невинаги сме разбрани. Разбират ни само очите, които желаят да ни разберат. За другите оставаме странни, за някои – дори луди. Всеки може да говори за нас каквото прецени. Духовните Учители и Водачи не се обиждат, те не хранят в себе си гняв или обида, но хранят болка. Боли ни. Боли ни, че много от хората, отхвърляйки определени наши съвети, започват да страдат и дълго след това разбират какво са си причинили. Какво да говорим пък за хората, които имат привилегията да дойдат и да им кажа лично: „Виж, аз нищо не искам от теб, аз просто искам да си здрав. Аз не искам нищо за този, за онзи, дори за Небесното Царство не искам нищо. Аз искам просто ти да си усмихнат и да славиш Господ.”
…
Аз съм доказателството за правото на избор, което като учение Бог ви дава чрез Библията. Аз ви казвам: „Предотврати това, за да не ти се случи, ти имаш избори. В книгата за твоя живот, която е написана, ти имаш правото да измениш текста в определени моменти.” И понеже имам тези права да ви казвам къде и какво бихте могли да промените – промени, които вашата матрица на живота дава възможност да станат, аз съм длъжен да ви ги кажа и да ви помогна. Затова съм Учител, а не гадател.
…
Трябваше да ви разкрия всичко това, за да разберете, че силата на волята и добрата душа винаги се възнаграждават от Небето. Всичко, което правим до момента за него (за този човек) и за вас, е с единствената цел, осигурявайки ви определени неща, да могат душата и тялото да се преборят с проблемите с позитивна енергия. Каквото правя за него, правя го и за всички вас. Аз съм се обрекъл, боря се, заедно с Вергиния се борим. Това е мисия на доброволно избран път – къде излишно надскочен, къде приет като мисионерски. Всичко, каквото правим за вас, го правим, защото ви обичаме. Всичко, което правя за нея, го правя, защото я обичам. И всичко, което правим като съвети или учения, го правим, за да можем да ви накараме да се усмихнете, да живеете по-добре и да предотвратим някои нещастни „полèта” в живота ви, които не зависят пряко от закона на кармичните ви задължения.
…
Да, в този случай – да. Отгоре го приемаме като нечуване, неразбиране. Не можеш да бъдеш ученик толкова дълго време и да разсъждаваш по този начин. При положение че си получил равностойно срещу даденото от теб. Разменните монети са различни, ала аз винаги си плащам дълговете. […]
Защото всички тези ме обичат, когато им се пече яйцето… И след това ме забравят и смятат, че съм им задължен. На никого не съм длъжен. Всичко, което правя, го правя заради Вергиния и заради добрите хора, които са заслужавали. Ние всички сме си длъжни един към друг за любов и за помощ. Аз съм длъжен, когато помагат на Вергиния, и те са длъжни, когато им помагам. Всичко е по закона за вземането и даването. А те не могат да разберат, че аз мога и само да давам, без да искам в ответ – и много пъти съм го правил.
Развълнуван съм. Всичко човешко усещам. Само се пазя от омразата и от гнева. Това е нещо, което ние нямаме право да изпитваме и с което трябва да се преборим, да се оперираме от него – разбирайки човешките същества и обучавайки се от светлите братя горе. Защото те са толкова кристални, че не допускат у себе си слабостите на хората.
Ще ми се да си тръгна. Много съм развълнуван, не тъжен – просто съм развълнуван. Дълго време в душата ми се трупаха пластове, които трябва да изкажа гласно и оттам нататък повече няма да помагам на определени хора. […] Аз нищо не получавам, без да върна двойно. Ще трябва да обясня за цената – каква цена се плаща. Защото никой от вас не разбира цената, докато не дойде време да плаща. Тогава разбира колко е струвало нещо – когато предстои да го загуби.
И това не трябва да се приема от тези хора като заплаха. Аз имам правото да се оттегля. Аз се оттеглям. Никого няма да обиждам. Не искам у никого да се роди омраза. Ще постъпя като опитен дипломат – такъв, какъвто не съм.
…
Опитвам се да разбирам хората, защото аз съм на Небето, а те са на Земята. Но аз не поисках нищо за себе си. Не поисках нищо за Небето освен да се молите за мир на Земята. Аз съм дал безчет доказателства за своето съществуване. Ако не бях ги дал и съществувах като фантом, който просто само говори и не върши нищо, бих ви разбрал. Но аз дадох на всички ви достатъчно доказателства, чрез които да се уверите, че съм тук при вас. Затова съветите на моите Учители бяха много мъдри. Аз исках разрешение поне да видите моя холограма, а Учителите ми казваха: „Че доказателствата малко ли са! Който не вярва, и на холограма няма да повярва!” Те смятат, че трансформацията на човека трябва да се състои в неговия дух, защото ние общуваме чрез дух, чрез душите си. […]
Често говоря сякаш напразно. Малцина са онези, които ме слушат. И колкото повече време минава, толкова повече виждам как главата ми се разбива в стени. Лошото е, че се разбива от близки, на които дълго време се мъча да бъда Учител. Те са казвали, че ми вярват. Колко ми вярват! Та те не послушаха и един процент от онова, което им казах! Значи, човекът умее да лъже себе си повече, отколкото околните. […]
Седя заради вас, заради шепата хора. Седя тук заради вас, за да мога да бъда полезен и оттук, и оттам, защото съм се обрекъл на Земята. Но аз имам правото и да кажа „не”. Ние имаме право на избори, както и вие имате право на избори. […] Аз ще остана на стража само там, където е необходимо. Затова и пишем книгата. […]
Споделете
