Ханс за прераждането на душите ни
- 05 Декември 2017
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
Тази извадка също е доста обемна, като тук се повтарят някои послания във вече публикуваната подборка „Ханс за душите“. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност.
Христос е доказателството, че има прераждане!
…
Тук сте временно. Животът е цяла вечност…
Ето ви едно клише. Животът е лодка, която се носи по бурни вълни. Най-много се давят онези лодкари, които смятат, че карат много стабилен или модерен кораб. Най-много се съхраняват онези, които смятат, че карат сал или че лодката им не е особено стабилна в бурните води. Тях винаги Господ ги пази.
Когато всеки един от вас изпадне в депресия, почувства разочарование от близките си, от приятелите, работодателите, нека да се обърне към Христос и да разгледа живота му. Христос през цялото време показва какво един човек преживява в живота си. И трябва винаги да помните, че каквото и да се случи, винаги има възкресение. След леталния изход почвате да живеете по друг начин – в друго време и в друг свят. Всеки съхранява в себе си една голяма „черна кутия”, пълна с молекули и атоми. Всеки един от тези атоми и молекули съхранява информация. Горе това се нарича по друг начин, но тука аз го наричам така. Всеки един човек, съхранявайки тези молекули и атоми, пази и спомените си. Когато той е готов за друго прераждане и слезе тук на Земята, у него се появяват усещания, свързани с минали животи. Миналите животи никога не се забравят напълно, защото са свързани с кармата. Поради това е хубаво да се изпълняват съветите, които ви се дават. Не сте се научили да мислите глобално, което е разбираемо. Но все пак ако искате да разчупите кръга на сегашния си живот, да знаете, че сте длъжни да се съхраните и за следващия. От това зависи не само вашият живот, вие сте отговорни не само за вашия живот, вие носите отговорност за живота на децата си; ако сте учители, носите отговорност за живота на учениците си; носите отговорност за живота на хората, които спасявате, на които помагате или пък наранявате.
…
Съветвам ви колкото се може повече да мислите и да чувствате. Никога не бива да се доверявате само на чувствата си, защото те в определен момент са слабост, нито пък да ги изключвате, защото без тях няма да сте това чудо на вселената, което представлявате. Опитвайте се да правите най-трудния баланс в живота си – между разума и чувствата. Никога не трябва да се обвинявате до такава степен, та да мислите, че сте сгрешили много, че грешките ви са непоправими, че няма за вас път. Винаги когато се появи у вас такава обреченост, върнете се отново към Христос и погледнете как той е простил на убиеца, на престъпника, и как този човек е получил нов живот. Всеки в един момент има правото да завие в друга посока и да му се опростят направените грехове, стига да не ги е повтарял много в преражданията си. Това е урок номер едно. Най-важният урок. Всички други уроци не са уроци, те са следствия на първия урок.
…
Знаете ли защо, когато някой се бори от малък за живота си, толкова го искат от другата, от тъмната страна? Защото преражданията му са много, опитът е натрупан, възлюбил е добрите сили и най-голямата им победа на злите сили ще бъде да я „вземат”.
…
Ако сега не ни послушаш […], животът ти ще се превърне в постоянен ад и самообвиняване. Затова те спираме и те заковаваме за това семейство с така наречените ти пранги. Докато не ти минат кармичните задължения, не се освобождавай оттам, защото това означава да направиш бягство от затвора, който сама си си „купила” в минало прераждане. Всяко зло приключва с времето си. Остави нещата на своя ход. До две-три години ще се освободиш от всякаква зависимост и ще заживееш свободно. Просто търпеливо, мирно, тихо и послушно ще седиш там, където ти е отредено мястото, но не послушно към оногова, който не заслужава да бъде слушан, а послушно към ангелите хранители и всички, които отговарят за твоята карма и поведение. И бъди смирена, бъди търпелива и си затвори очите и ушите абсолютно самоосъзнато. […]
…
Друг ден. Вергиния пита Ханс защо той често твърди, че му е по-лесно, а понякога единствено възможно да контактува с нея за дълбоко личните ѝ проблеми в наше присъствие, някак чрез нас и чрез нашето посредничество, което ние с жена ми, случва се, дори не усещаме. Защо чрез нас точно, иска да знае тя, а и ние искаме да знаем, разбира се.
Ами просто защото от преражданията сме се водели ръце за ръце, отвръща добродушно Ханс, даже му е весело от въпроса ѝ. Другата причина била, че сме приятели, свързани и днес с много любов. А той черпел чрез нашите „информационни банки” онова, което му е нужно, за да стигне то до нея.
…
Горе се радва на изключително голямо внимание Лев Толстой. Ние го смятаме за един от най-великите писатели. Той е един от най-великите умове в художествената литература. Най-хубавото е, че на Земята този човек запази себе си – запази духовността си, запази добрината си. И въпреки че той бе признат за велик приживе, въпреки славата си той не помръдна надолу нито на йота в духовното си развитие. Той тук горе е с ранг на светците, до такава степен е високо неговото равнище. Лев Толстой е да не кажем най-великият, но един от най-великите „спуснати” долу умове. Такива хора почти не се прераждат. Те идват, дават каквото е необходимо, блясват като звездите и си отиват. И повече същата звезда не се ражда. Ако има някакво подобно прераждане, то вече е форма на опит да се продължи нещо, което обикновено не успява.
Знаете ли на какво се чудим горе ангелите? Странно се подреждат нещата! Толкова преродили се сатани долу, които стават все по-големи и по-големи сатани! И толкова малко преродили се живи ангели… Това е заради голямата битка между доброто и злото, в която се очаква победа на доброто. Толкова лесно е да се преродиш сатана, а толкова трудно е да слезеш, да се преродиш ангел и да се запазиш такъв.
…
Вероятно често се питате за изборите на душите си. Душата ви трябва да взема много отговорно решенията си. Душата ви, обещае ли нещо, вземе ли решение, то преминава във времето и пространството. Без дори и да помните, решенията на душата ви са записани в матрицата на живота ви. Когато вземеш решение, преди да се родиш наново, то следва да се изпълнява. Хубавото тук е – в случая с Вергиния, че целта е благородна. Защото се взимат и решения, които преминават във времето и целта им никак не е благородна. Разказахме ви една история какво се е случило, преди тя да се роди. Тази история преминава във времето, за да се извърши сега обещаното – протегнатата ръка. Но има и лоши цели, лоши мисии, когато се подава ръка за лоши неща. Те също могат да преминат във времето. Много е важно душата какво избира и ние даваме тя да извърши нещо лошо, за да се погуби; или пък да се въздигне – всичко зависи от избора на душата, обещала да извърши нещо във времето. Тя може да се откаже по някакъв начин от избора си в самия си текущ живот. Ако преди да се родиш наново, вземеш решение толкова много да мразиш, да убиеш и да отмъстиш, ще ти се даде такава възможност в този живот, но ще ти се дадат и другите необходими условия – родители, приятели, които могат да ти кажат: „Спри се! Дай да те възпитаме по друг начин! Защо трябва да бъдеш лош?” И в твоята душа настъпват битки, ти имаш шанс да не изпълниш обещаното, преди да се родиш. Тук мисията обаче съвпада с благородство, съвпада с чувства, съвпада с карма. И поради тази причина, че тук са заплетени и кармични отношения, става невъзможно мисията да не се осъществи. Най-голямата сила в този случай е да се възпроизведе милост и любов. Ние предизвикваме у него да се възпроизведе човешката любов, а у Вергиния да се възпроизведе Любовта на Бога. Любовта към самия човек, не към мъжа. Любовта към мъжа е преходна, днес може да я има, утре – не. Ти възпроизвеждаш Любовта на Бога и към човека, и към други хора, които утре може невинно да пострадат. Този човек страда заради това, което е причинил. Фактът, че той страда, за нас е признак за възможност да се промени.
…
Ханс пак „взе думата”:
Аз ще бъда там, за да ви подам ръка. Вие няма да сте сами. Няма да ви е страх. Аз ще съм там, защото знам кой идва. Е, ако не се отклоните тук-там…
Почнахме да са закачаме за вероятността дотогава „да се отклоним тук-там” и неусетно приключихме с тази тема. Ханс обаче се върна към нея точно след месец, докато водехме разговор за съдбата на наш покоен близък. Ето какво набързо ни разказа ангелът за по-нататък, за периода, след като минеш турболенцията. Всичко бе пречупено „през очите” на нашия близък, споминал се неотдавна.
При влизането на душата в другия свят те поема нещо като турболенция. Все едно влизаш в нещо като родов канал. Прилича на пещера – осветена, грапава, влажна, сякаш някъде тече вода. Там се върти турболенцията, завърташ се, без да ти става лошо от това, заставаш на някакъв праг. Това все в тунела, в пещерата. Осветена е. Нашият близък покойник иска да продължа нататък в пещерата, но два огромни колоса го спират на прага. Споминалият се не е уплашен, но не може да им обеме височината с поглед. Двама огромни ангели, той ги оприличава на ангели. И Ханс ги нарече колосите ангели. И двамата държат книга в ръка. Две книги.
Нашият близък покойник иска да влезе през прага, да мине между тях. Единият колос нарежда:
- Спри! Дотук! Къде си тръгнал? Кажи си името!
Нашият близък си казва името.
- Я да видим какво си свършил!
И двамата отварят книгите си. Двете книги.
- Ама ти имаш несвършена работа! Ти какво смяташ, че не си свършил?
И започват да му задават въпроси, а той отговаря – това, това, това не съм свършил, това, това, това пък съм го свършил.
Единият колос заявява:
- Чакай да отметна каквото си свършил – то ти е зачертано. Хайде, пускаме те да чакаш в съда.
Пускат го. Никой не се страхува от съда. Не е типичният съд. Ханс не го нарича съд, а „изпита”. Уж е нещо като разпит, но ти сам разказваш. Задават ти само от време на време някои въпроси, но имаш право да се защитаваш, ако те обвинят в нещо. В този смисъл е като земния съд, по аналогията каквото е горе, подобно е и долу.
Най-лошото на изпита е да ти извикат публика – особено да присъстват тези, които си наранил. Защото там идват и защитници, и обвинители. Нашият близък покойник обаче още не бе извикан там.
Той показа на Вергиния огромен бял храм. Огромна зелена поляна, дървета отстрани, борове. Тя вметна, че тъй като всеки си възпроизвежда според предпочитанията си своя картина за „онова” място, може би тя вижда тази идилия, защото „новопредставеният” много е обичал гората. Минават свети души със стада овце – съвсем библейски пейзаж. А в храма свещите не са на поставки, а плуват – не летят, а някак плуват във „въздуха”.
Ето толкова ни бе открехната вратата към онзи свят – нито дума повече. Засега.
…
И плавно преминаваме към великите древни и не толкова древни философи.
От многото ви любими философи само неколцина са висши духовни същности. Впоследствие всички бяха инкарнирани долу със задачи, които те за жалост не изпълниха. Повечето от тях. Мнозина станаха нестойностни писачи и драскачи, нестойностни политици или подведени учени. Господ създава една програма, опитва се да създаде съвършенство, но човешката същност е материална, тя разрушава духовното. Затова Небето ги „спуска” наново и наново, за да знае то, „качвайки” ги пак горе, какво са свършили. До каква степен душата им е успяла да задържи онази програма, с която те са дошли тук долу.
Как се обяснява такава разлика от прераждане до прераждане, питаме ние.
При всеки е различно. Няма правила. Никога няма правила при прераждането, няма цикли. За всеки индивидуално се решава колко пъти и къде ще се преражда. Като задължително се иска и неговото мнение, защото всеки има правото на избор дали иска по-бързо или по-бавно да еволюира и съответно как най-бързо да еволюира, ако желае. И пак не се взима окончателно решение според избора му: питат се и Висшите Духовни Водачи, Висшите Духовни Учители дали са съгласни с този негов избор.
Само четирима от многото философи, за които говорим, били висши същности, казва Ханс. Ние сме знаели кои. Те били „строги хуманисти по природа”, били свързани с Бога.
Наш въпрос: човек нали „не пада” назад в преражданията си, ако не направи големи грешки? Ханс:
Колко неправилно мислите! Когато достигналият до такова високо равнище човек се пусне долу на Земята за нова инкарнация и нов изпит и му се прати изпитание, той невинаги издържа, защото тялото тежи, тялото е грях. Ние отгоре му „поднасяме” най-различни изпитания – от материални до духовни – и от великите мислители, от великите философи и от великите учени обикновено, мили мои братя, остава пух и прах. Най-големият товар е тялото човешко, „материалната част”. „Материалната част” е най-големият грях.
Нов наш въпрос: в такъв случай те връщат ли се назад в духовен план? И още един въпрос: те нали вече са постигнали нещо велико преди това, в миналата си инкарнация? Какво става с тези върхови постижения?
Ханс със съвършено изненадващ отговор:
Обикновено те са току-що създадени души. За да дойдат чисти и да дадат такива мъдри прозрения, те идват без предишна инкарнация, директно, току-що сътворени души. Идват като Учители, пратени директно от Христос. Спускат се като ангели хранители, а не всички ангели и архангели са имали инкарнация на Земята. Идват като духовни същности.
Молим за още разяснения.
Тази душа е създадена с конкретна цел. Тя трябва да даде новото мислене, новото виждане. Тя е целево създадена, за да води напред човечеството. Създадена е като чисто нова перфектна машина на базата на старите машини, на базата на опита, натрупан при сътворяването на старите машини. Но тя е чисто нова машина, която работи перфектно. Слагаме я в производството, тя работи съвършено. Но после работниците ли не могат да се справят с нея, самото производство ли не може да поеме новите натоварвания – така или иначе впоследствие тя спира да работи. Свършила е каквото е трябвало. Произвела е супердетайли, дала е нещо, което другите машини не са направили дотогава. Тя е новаторство.
Да, но вече не работи. Нейните части обаче са ценни и горе се опитваме да направим нова същност. Да де, ала най-често не става. Все едно те пускат долу на Земята, слагат ти друго тяло, сглобяват го със старите ти части, които са по-здрави, и ти казват: „Хайде да видим дали ще можеш да бъдеш същата машина, да принесеш същата полза? Хайде да видим ще можеш ли пак?” Е, най-често не се получава. Само четирима измежду философите успяха.
Как ли сме изглеждали на Ханс? Уж схващахме, ама колко да сме схващали… Той обаче бе търпелив:
Тези философи Учители са несътворени по човешки начин. Те са спуснати да се родят. Те не са стари души, прераждали се много дълго време, те са нямали прераждания. Те се спускат с програма, за да дадат нещо. Вие смятате, че животът е кръговрат. Но нали кръгът тръгва отнякъде, той трябва да има начало все някъде!
Ние: добре, но нали началото на новия кръг е краят на стария? Ханс:
Не, ето вижте. (Нарисува ни кръг.) Е, откъде почнах? Аз почнах отнякъде. Да, съединих го, но започнах кръга отнякъде. Как иначе ще нарисуваш кръг? Нали трябва да му дадеш начало на кръга – ето ви и съединението! Ако искам, ще го съединя и той ще стане безкрайност. Ако не, показвам ви началото и чак по-късно го съединявам. Но аз почвам отнякъде да рисувам окръжността.
Не ни стана по-леко с това обяснение.
Ние: тази окръжност някой я прави, нали така? Това ли е първата окръжност?
Да. Господ прави окръжността. Той дава началото на окръжността.
Така беше малко по-добре.
Но не с всички. Само за някои.
Тъй то.
Ханс бе така добър да помогне:
Представете си, че все едно говори Бог: „Ще се роди Сенека, Аз го създавам. Аз искам да видя това, което искам да кажа на хората, но те не ме чуват, защото съм толкова глобален. Аз трябва да говоря с друг глас, приличащ на човешки, уж е човек, но всъщност това е Моят глас. Как ще стигне до хората? Аз го пускам чист и нов в човешко тяло. И в това човешко тяло той може да стане греховен, но Аз го пускам, той трябва да бъде Мой глас. Как да го пусна? Почвам да правя кръга, давам началото на кръга. Аз решавам как ще продължи кръгът. Аз им давам възможност, Аз ги правя висши мъдреци.”
Разбрахте ли? Господ ги прави висши Учители. Той ги пуска с програма, за да дадат на хората това, което Господ иска да каже. И после ги праща да се прераждат. Тук те „се бъгват”. Останаха само четирима, които ние наричаме Духовни Водачи или Духовни Учители. Между тия четирима има и Водачи, и Учители.
Картината лека-полека се поизясняваше едва-едва.
Ето така, започвайки като нови души по своя собствен кръг, те после слизат в различни инкарнации. Всеки човек все някога е дошъл като нова душа, ако ще да има вече много и много инкарнации. Всички вие сте дошли като нови души, но не сте били с такива висши системи като тези велики философи или учени.
И като някакво обобщение, преди Ханс да ни заведе в още по-дълбоки води:
С философите и изобщо с Духовните Учители в другите научни и художествени сфери тук долу Господ спуска своя глас. Те са по-висши системи от вас. Вие сте създадени редови войници, като в кошер. Вие можете да имате много инкарнации, както впоследствие и най-големите мислители, но те обикновено тръгват несътворени, тръгват под някаква програма и с нея се въплътяват в човешко тяло.
И доста по-късно, когато нашият мил ангел ни изведе от дълбокото, за да приключи „небесно-философската” беседа:
Никой не знае точния път. Бог е многолик. Той има много измерения и по много пътища идва до нас. Има златни правила, но те не са достъпни нито за хората, нито за Учителите, достъпни са само за Бог. Ако вие знаехте цялата същност на Бог, изобщо нямаше да има нужда Бог да се самоопознава чрез човечеството. Трябва да знаете, че почти всички вие сте един добър експеримент, за който Бог се надява да бъде нещо добро, нещо стойностно. Но вие все пак сте само експеримент. А вие все се опитвате да се извъртате, както се получава на практика. Бог обаче и така се самоопознава чрез вас.
Грях не грях, ще го споделя: споделен грях – половин грях. Изповядвам: понякога, много рядко, но се случва, непоносимо ми домъчнява за Бог, който е избрал да се самоопознава и чрез нас. После обаче си казвам, че Господ си знае работата, включително си знае и как да си се самоопознава. И ми минава…
…
Пак тогава, сред малко по-широк кръг наши близки, Ханс открехна още малко завесата и за пътя на душите ни. Разговаряхме за стари и млади души, за реализацията им на Земята, за надеждите и разочарованията. И за великата тайна, която крие пътят на душата поради великото Божие благо – правото ни на свободен избор.
Ханс току-що бе сравнил и нас, и живота ни с хляб, който самите ние печем. Но ние ли го замесваме и заквасваме?
- Може този, който пече хляба, да сбърка в температурата и да прегори или изгори хляба – предупреди ни небесният ни приятел. – Да не го направи както трябва поради младост и неопитност. Или самият хляб да не бухне достатъчно поради други обстоятелства въпреки вложената мая.
Малко по-късно заговорихме за конкретен човек, наш много близък.
- Тези хора имат различно качество на клетките и на построяване на физическия план – обясни Ханс. – От родители въглищари най-често ще излезе човек с въглищарски способности. От родители клошари или пияници ще произлезе точно такъв индивид, който ще бъде предразположен към такива качества. От интелигентни хора ще излезе белият хляб – вашият близък. Но това не му пречи да бъде млад дух, въпреки че притежава тези качества. Той е с високи интелектуални способности, изразени на физически план. Постройката на мозъка му, устройството на клетките на мозъка му са такива, че да приема обучението, което му се дава. И да може да попие допълнително чрез знанията си интелекта, който му е заложен. Това, което му се дава на физическия план, е капацитетът му, за да може да поеме духовния план.
- А душата му? – питахме ние. – Нали тя е маята му? Или бъркаме?
- Тя е маята.
- Да, ама нали и маите са различни?
- Душата му също идва млада – отвърна Ханс. – Тя е създадена на същия принцип като хляба и маята. Тя също е направена от висококачествен материал. Трябва да знаете към кой хляб каква мая ще слагате.
- Душата му разкрива ли по-високи душевни качества от средните въплътени души на Земята? – продължихме разпита ние.
- Много може да се спори. Не ви е ясно това – гласеше безрадостният отговор. –Не мога да ви обясня с думи невидимите нишки, които свързват душите. Няма да разберете.
- И все пак? – настоявахме ние.
- Имало е случаи, когато са правени целенасочени опити при нискоинтелигентни родители с определени качества да се сложи повече мая в потомството им, та белким хлябът се засили.
- Тоест по-високоеволюирала душа?
- Така. Става страшно. Винаги избива. Както хлябът може да се пукне поради това, че вложеното брашно или трици не издържат на напъна на вложената мая, така и тук също се получава проблем. Душата може да учи и да завърши някакво образование, да се издигне нагоре, да стане капацитет… И в един момент да направи някоя дивотия. Винаги, винаги жестоко се бъгва. От друга страна, помнете! Никога няма гаранция – въпреки всичко! Идва душа, направила вече своите избори, всичко ѝ е налице: добрата генна структура, добрият приемник, добрата кошница, доброто стечение на обстоятелствата за душата – и пак душа и тяло не могат да работят заедно, да работят в съчетание. Нещо става в системата и тя може и тук да се бъгне, въпреки че е рядкост.
Вергиния вметна, че е имала такъв случай в практиката си: младеж от много високоинтелигентни родители, той самият с много знания – и (тогава поне, да уточня) пълен деградирал алкохолик. Класика.
Можело човек да не издържи съчетаването на двете системи, настави Ханс. Въпреки че в природата нещата били много строго определени, все пак ние притежаваме и свободна воля. Някъде в инак много добрите гени също имало отрицателни качества, които въпреки много доброто съчетание на природата да не могат да издържат заложената силна енергетика. А Бог нали се себеопознавал, правейки всички нас, той експериментирал всъщност.
Ние пак се върнахме на нашия близък.
- А ако се абстрахираме от физическото му тяло и погледнем само душата?
- Млада душа – резюмира Ханс. – Същият принцип. Тази млада душа, която влиза в добър приемник, в добра кошница, е добре селектирана. Тя знае при кои родители да попадне. Душата е също от добро тесто. Тя е от добра мая. Бог праща мая с по-високо качество от другите маи. Или е по-висока доза. Бог въпреки всичко се съобразява с това какъв приемник има тя.
И приключи темата:
Той е млада душа и му личи. Високоеволюирала същност без опит на Земята, затова и се държи като малко дете понякога. И без опит не само на Земята. Вече ви говорих, Бог може да създава несътворени и непреминали през инкарнации нови души. Душа, която е селекция. Душа, точно определена за нещо. За нещо му трябва на Бог тази душа. Господ експериментира. Той е велик експериментатор. Душата може да бъде спусната наготово, високоеволюирала да е, без да е преминала през кръговете на прераждането. Нищо че е млада. Като при онези малцина философи. Душите не тръгват от равен старт.
…
Чакайте да ви кажа нещо под секрет. Тука има един, миличкия, бил е много пълен и нисък през последния си живот. От малък: малко човече, много пълно. Като осемнайсет-деветнайсетгодишен младеж е починал при катастрофа. Има много добра душа и го взехме при нас. Горкият, колко бой е изял долу! Просто не можете да си представите колко са го мъчили децата, докато порасте! Бил е вече музикант, когато загива. Дотук беше гадната част, сега ще ви разкажа веселата. Проблемът е, че не можем да го обучим за ангел.
- Той няма да се преражда повече, така ли? – вметнах.
Просто го вдигнахме нагоре и го обучаваме да бъде ангел. Обаче то горкото е с толкова вклинени спомени, дето е бил пълен, че не може да разбере, че сега е лек! И му казвам: „Хайде да летим!” Ама ние летим – не си представяйте ония големи кокоши крила! (Смеем се.) Тук нещата са по друг начин. И му казвам: „Хайде, разпери ръце, отвори очи, поеми дълбоко въздух и се пусни!” А той: „Ама аз ще падна!” Успокоявам го: „Не можеш да паднеш! Ти не си долу!” Той пак: „Знам, че не съм долу, ама съм тежък!” Разбирате ли, той горкият е напълно наясно къде е и какво се случва с него, той е много духовен, много е интелигентен – но толкова бой е изял долу, толкова подигравки е отнесъл, че не може да се освободи от усещането, че е тежък. А аз му казвам: „Че ти можеш да летиш много повече от нас! Защото у теб се събира много повече енергия, отколкото у останалите.” „Защо? – пита ме той. – Нали досега ми казваше, че не бива да живея с това съзнание за теглото ми!” „Напротив – отвръщам му, – това е преимуществото ти, защото твоята аура е по-разширена и побира повече енергия.” И почвам да му обяснявам, че един ден ще завиждам на неговия летеж. (Смее се Ханс.) Долу при вас може да се наричате „топка”, „балон”, а при нас е приоритет. Ние искаме да превърнем неговата слабост в предимство; да му обясним, че всъщност аурата му му е дала такова разширение на физическото му тяло, което пък е направило и енергийно разширение. Той може да побере много енергия в себе си! А той ми казва: „Не искам. Искам да съм като теб.”
- Толкова болка е насъбрало това момче – казва съчувствено Вергиния.
Ханс добавя все така весело:
А аз му предлагам: „Добре, направѝ се сам такъв!” И сега се мъчи. (Смее се.) Тъкмо се смали – и пак се разшири. Бори се със себе си. Ако го видите, ще умрете от смях! Не че ще му се подигравате – смешен е заради желанието си да бъде слаб. Тъкмо се зарадва, че е отслабнал – и наново се подуе! (Всички се смеем.) Трябва да поработим върху мисленето му.
Ангелска любов! Въздухът около нас вибрираше от чиста ангелска любов! При това весела, жизнерадостна!
Наричаме го „бонбона на вселената”. Всички сме се обединили да му внушим, че той е страшно сладък и тъкмо такъв го искаме. Караме го да се смее, да се забавлява с това, че е широк. Казвам му: „Приеми се такъв, какъвто си. А после ще помислим за смаляването ти.” Искаме това да му стане приоритет, да приеме себе си. Много работа имам с този брат, Боже Господи!
Смях. Имаме и много въпроси, разбира се. Ханс ни прекъсва:
Момент! Чуйте още малко! Искам да се смеете, да ви е весело! Уча го да се приема като топка, да подскача и да му е весело. Само да го видите какво представлява в момента! Подскача нагоре-надолу, засилва се, издига се, прави едни такива пружиниращи движения – и умира от смях! Ние искаме да превърнем болката му в щастие.
Ангелска любов!
Той ми казва: „Не се харесвам такъв широк.” А аз му отвръщам: „Тука нямаме огледала. Ти се виждаш така, това е вътрешното ти зрение. Никой не те вижда така, както ти си мислиш, че те вижда.” Искаме да осъзнае, че когато болката премине, той може да направи от себе си това, което прецени.
Каквото горе, такова и долу. Ханс мина на прав текст:
Така е и с хората, но трябва да има кой да им помогне да се приемат такива, каквито са. И после вече те могат да направят от себе си каквото преценят.
- Добре, той сега ще стане ангел този пълен човек, нали? – подех аз.
- Той е ангел – натърти Ханс.
- Този ангел, който го обучавате сега… Това означава ли, че той повече няма да се преражда като човек на Земята? – попитах.
- Съветът решава, аз не знам.
- Тоест той си става ангел, а после могат да решат да го пратят при нас?
Тук Вергиния взе да се усуква от неудобство, да върти думите, помоли дори и за извинение, задето ѝ се налага да предаде прекия, директния, недвусмисления отговор от Ханс:
- Могат да постъпят, както постъпиха с Вергиния – да я върнат тук.
„Аха…” – продумахме едновременно с жена ми, помълчахме.
Сега беше времето да се пита и питах:
- А хората, на които предстоят много прераждания, по принцип не стават ангели, така ли? Те си стоят там някъде на Небето, чакат в „чакалнята за прераждания”…
Ханс отговори веднага и пак така ясно и недвусмислено.
Зависи. Не от всички стават ангели. Ние горе сме направили огромна школа. Има хора, които никога няма да станат ангели, но всеки има шанс да бъде, ако реши да стане като нас. Има хора обаче, които в преражданията си са натрупали толкова много тъмнина, че светлината за тях е невъзможна. На нас ни остава надеждата поне да стигнат до първи клас. Има някои, които просто ги хваща влакът на забравата, просто нищо не става от тях и те се разпадат по някакъв начин. А има и такива неописуеми събития и злини, чиито автори ги взимат другите и ги правят служители на мрака. За всеки има избор тук. Като в този живот долу е, разберете го, проекцията горе изобщо не е по-различна от проекцията долу. Знаете, че има деца, които в училищата могат да стигнат до високи измерения, а други изобщо не могат да стигнат там. Още в самото начало си личи. Има деца с големи възможности, но ги провалят други сили или събития. Долу е проекция на горе и обратното. Всичко е взаимно свързано, ние нямаме кой знае колко по-различен свят от вашия. Просто нашият свят е по-чист и по-ясен от вашия.
…
Две седмици след последната ни среща и съответно седмица след кончината на майка ми се бяхме събрали в кухнята ни шумна бъбрива компания от най-близки хора. Обсъждаме самите себе си, както и разни хора с техните разни идеали. Тъкмо въпросните идеали пораждаха възбудената атмосфера.
И изведнъж приятелката ни взе бързо да изписва онези странни криволици. Да, Ханс бе тук. И щеше да се намеси пряко – този път без никакви поздрави и предисловия.
Прекратете да говорите за …! Толкова много взривна енергия се е насъбрала у мен заедно с вас, че се моля на моите братя да ме удържат на едно и също ниво. […] За голямо съжаление на определени човеци има някои неща от живота, които са наказуеми. И всичките им лудости ще ги оберат най-близките им със здравето си, а може би и с живота си. Възможно е обаче и да не се стига дотам и присъдата да бъде отменена, ако в мозъка им настъпят някакви промени. […] Оставете ме да се успокоя. Тук има много яд и болка, много несправедливост. И както виждате, ние се стараем да компенсираме тази несправедливост. […] Всеки плаща на касата. С тази каса няма грешка.
Я как утихнахме! На записа се чува единствено как Вергиния рисува знаците си и, разбира се, гласът ѝ.
Ангелът пак ще се върне по-нататък на „касата”. Но нека да карам поред. А бе дошъл редът на новопредставената душа на майка ми. Тя бе при Ханс, а той меко ме информираше:
Душата ѝ хем е ориентирана, хем все още не е. Търсеше първо Вергиния. После доста бързо намери мен чрез друг посланик. Търсеше начин да изкаже какво чувства и ме намери. […] Тя много обичаше да говори, да разсъждава и имаше недоизказани неща, затова молеше за събеседник и го търсеше. И единственият човек, за когото се бе сетила, бе Вергиния. Оттам потърси някого другиго и така стигна до мен. Точно в момента ѝ обяснявам, че в никакъв случай няма да предам думите, които ми казва, защото те не граничат с реалността и са неадекватни. Тя започва да говори, сякаш е жива, и ако ви предам какво казва, просто ще се хванете за главата, защото тя разсъждава като жив човек. Дава нареждания, свързани с посрещане на някакви гости, с преподреждане на някакви свои дрехи, с чистене на апартамента ѝ, със събиране на някакви такси.
Тук ще прекъсна за миг Ханс, за да споделя, че изпитвах едно единствено чувство – огромно облекчение. Без да броя естествено постоянната ми благодарност за ангелската доброта, грижа и любов към мен и близките ми. Не усещах никакъв страх, никакъв свръхестествен трепет, никакво снобско любопитство; нищо друго освен огромно облекчение, че майка ми, която доста се беше намъчила приживе, е в сигурни ръце.
Тя знае, че е починала, но същевременно не знае. Пренесла е тук халюцинациите от реалния си живот, носи ги със себе си. Още време ѝ трябва и чак като минат четиридесет дни, тя ще започне да идва на себе си. Смятам за излишно да ви изсипя в разговора ни сега всичко, което тук чувам за готвене, чистене и пренареждане на шкафове... […] Тя още не се е отървала от земната матрица.
Последваха твърде важни за всички ни откровения:
Тя се държи като човек, доста нестабилен психически. За голямо съжаление част от починалите, които непосредствено преди смъртта си са били засегнати трайно от такива мозъчни увреждания на съзнанието, запазват известно време матрицата си в този вид, докато не отпаднат земните им спомени. Сиреч докато не разберат напълно какво се е случило с тях. Майка ти сега смята, че е на дълго пътуване, от което те с баща ти ще се върнат. […] Аз ѝ казвам: „Успокой се! Съзнавай къде се намираш!” А тя ме пита: „Ти дух ли си? Нормален ли си?” Все ме пита тя с кого общува, дали съм правилен дух.
Да повторя – огромно облекчение изпитвах, докато се шегувахме, че майка ми и на Небето е абсолютно разпознаваема – включително думите ѝ, точните ѝ реплики; че и горе „не е допуснала” да се промени ни най-малко. Е, поне в началото на тамошния ѝ път…
Ханс реши и да ни развесели малко. Той чудесно знаеше, че никой от присъстващите не възприема човешката смърт като смърт в буквалния смисъл на думата, като приключване на всичко, като край на нещата. Душата на майка ми бе жива, душата ѝ бе там, където трябва и с когото трябва. Останалото бе болката от липсата на душата ѝ сред нас. Ала какви ги вършеше безсмъртната ѝ и безпокойна душа горе!
Ханс и майка ми, диалог:
Ханс: „Осъзнай, че си починала! Ти нямаш опции! Трябва да изчакаш и да си приведеш „черната кутия” в порядък! Ние ще ти помогнем за това.”
Майка ми: „Какви са тези глупости! Вергиния с теб ли общуваше?”
Ханс: „Успокой се! Ще дойдат, ще те лекуват.”
Майка ми: „Ти мен за луда ли ме имаш? Ето, всички ме мислят за луда! Ето, ето, ето…”
Ханс: „Ти сега не си добре. Ще се възстановиш, успокой се!”
Майка ми: „Абе ти защо се държиш така? Младата генерация загубихте уважение към възрастните!”
Ханс: „Аз не съм нито млад, нито стар.”
Майка ми: „Хайде де! По наше време не беше така – всички имаха уважение към възрастните хора!”
Ханс разказваше много смешно. Смеехме се с облекчение и благодарност, безпогрешно разпознавайки майка ми зад всяка нейна дума горе.
Ханс добави весело и шеговито:
Влязох в голямо пререкание с нея. Не можех и не можех да я убедя, че тя мен трябва да уважава, а аз мога само да я изслушам. А тя ми каза, че имам още много да се уча да слушам, да не се разправям с нея, а да ида да изчистя апартамента, да изтупам и да изгоня всички, които шетат насам-натам из стаите.
Нямало живот след смъртта ли! Наистина ми е трудно да проумея как може да се твърдят подобни нелепици след толкова безчет и безчет доказателства по цял свят и от памтивека!
Майка ми: „Не стига всичко останало, ами виждаш, че съм инвалид и трудно ходя, и пак ме караш да стоя права, докато ти говоря!”
Ханс шеговито към нас:
Изобщо толкова много ми се накара, обаче по много интересен и интелигентен начин, като се опитваше да внесе чувството за дълбока вина у мен. Как да ѝ обясня, че нямам вина! Казвам ви всичко това, за да се разтоварите. И аз много сърдечно се смях.
Ханс рязко смени тона, стана сериозен. Допълни още мъничко картината, преди да затвори темата:
Знаете, беше почти в безсъзнание дни наред и не усети, че умира. Още е неадекватна. Сега я отвеждаме в нещо като лечебница на духа, загърнахме я плътно в бяла наметка. Ще се погрижат за нея.
…
Вие вероятно осъзнавате добре, че управителите и ангелите произлизат от различни религии. И дори религии, които вие не познавате. Горе в ангелския свят няма такива религии, каквито има тук. Тук долу е създадена програма, школите са програма с цел да се ръководят хората по възможно най-благородния начин. Иначе ще настъпят хаос и безверие, човешкият род няма да може да оцелява. Горе няма религия във вашия смисъл. За някои хора са важни символите, както за християните е важен кръстът. Другите религии си имат други символи. Те отговарят на вибрациите на душата, която се самоопределя като такава или инаква. И когато тя се самоопредели, кръстът или друг символ допълва вибрацията ѝ и същевременно индикира коя е тя. Ако е възможно, добре е да има свещеник, когато човек си тръгва нагоре. И не е важно колко вярва свещеникът, най-хубавото е да си отивате с изповед. Всички във всички религии сте белязани чрез някакъв вид кръщаване, кръстени сте по някакъв начин. Има вид кръщаване и в мохамеданството, и в другите религии. И когато ти тръгваш да си отиваш, ти поемаш с този неписан знак тук на слънчевия сплит и посрещачите ти те разпознават още с излизането на душата ти, чакат те, за да те дръпнат и насочат към тунела, който е за тебе. И сложно е, и просто.
…
Фразата, че Бог не бил давал на хората повече, отколкото могат да понесат, не е вярна. Не Бог е сгрешил, а вие не сте записали и не сте интерпретирали правилно точно какво е казал Бог. Това са ваши избори. Вие поемате избори, които невинаги можете да понесете. Понякога една душа взема решения да стане доброволец и да върши добро, поемайки върху себе си някакво изкупление с цел да се освободи за следващия живот – душата има глобално, а не индивидуално мислене. И тя знае, че в един човешки живот може да изчисти всичко онова, което е натрупано в миналите прераждания, за да може да живее в следващия си живот щастливо и спокойно. Примерно с мен.
…
Ще ви разкажа и ще ви обясня какво е Бог. И защо Бог държи всички души да са прилепени към него. Представете си понятието Бог като огромен мозък, който е разделен на няколко нива, примерно четири. Има подразделения на тези нива. Всичко това е огромен кръг, който е жив. Ако го погледнете отдалеч, ще ви заприлича на някакво пулсиращо тяло, което не знаете точно какво е. Всяка една брънка от този мозък има свое място, клетка. Тази клетка се отделя от мозъка, идва и се ражда на Земята, все едно бива изместена от други клетки, които се делят – това са души – и чакат да бъдат пратени в различни посоки, не само на Земята. Мястото на вече тръгналата душа веднага се заема в мозъка от нова, а на освободеното от втората душа място идва трета душа – и така нататък. Тези души идват от смъртта, както вие казвате. Те са взаимнозаменими. Никъде в мозъка не може да има празен луфт, защото всичко е код. Бог трябва да възстанови липсващото в пъзела. В противен случай стават жестоки метеоритни битки. Имало е случаи, когато по някакви причини леко се е забавял балансът на този огромен космически мозък, тогава ставаха страхотни метеоритни битки. Така се случват избухването на звезди, образуването на планети, възпроизвежда се огромна центробежна сила, докато тя се намести и се възобнови отново балансът. Този огромен космически мозък, наречен Бог, произвежда такава мощна енергия, че тя разбива цели галактики, защото центробежната сила е колосална.
Тогава ще ми зададете въпроса: как Бог може да бъде в едно лице, в една клетка? Всичко това е мисъл, огромна мисъл, тя знае абсолютно всичко за вас, защото тя ви е родила. Ние не можем да кажем как е зароден Бог. Няма кой да ви отговори, понеже никой не знае как се е случило това. Бог възпроизвежда Учителите. Бог идва чрез определени Учители, които той материализира. Той е огромна мислеща маса. Това е чудо, просто чудо. То може да се превъплъти в определен Учител, в определен образ, защото когато хората сте на Земята, са ви необходими образи. Когато се качите горе, пак са ви нужни образи, но в по-друг вид и Господ ви ги дава. Затова, когато ти се върнеш при Майката мозък или при Бога, ти можеш да правиш всичко, което искаш, защото имаш ресурса за това. Искал си да бъдеш цирков артист, а си бил писател – ставаш цирков артист. Това ти е било мечтата, а Бог те зарежда, дава ти достатъчно енергия сега да бъдеш цирков артист. Много е трудно за обяснение и аз много ще ви говоря какво е Бог.
Споделете
