Честит празник!
- 01 Ноември 2017
Честит празник на народните будители! Честит празник на вълшебниците, които разпръсват мрака, за да дойдат светлината и надеждата!
Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност – В.П.
А сега да се върнем назад във времето. Да се издигнем нагоре във висините и да замрем в благоговение. Нека не забравяме да свалим шапките си, да сведем глави. Предавам съвършено изненадващото послание на Ханс дума по дума, без каквито и да е съкращения.
Искам да ви разкажа нещо, което ще ви порази. Трябва да го чуете, за да осъзнаете какви хора са ходили по вашите земи – живите светци по вашите земи. Да си светец, сине, не означава само това с коя жена не си бил и от какво си се въздържал. Светците, дъще и сине, имат други измерения. Сега ще ви разкажа за дядо Вазов.
Поканиха всички писатели от световна величина. Между тях бяха поканени и двама българи – духовете на двамата българи Иван Вазов и Елин Пелин. Можете ли да си представите къде бяха седнали, когато ги поканиха? На най-задния ред. Двамата: Елин Пелин почти не се виждаше, а дядо Вазов седеше с наведена глава и кършеше ръце, облечен изключително прилично. Тогава един от ангелите гледаше отстрани и каза: „Защо вие двамата там светите далеч в ъгъла? Защо не се обаждате за онова, което обсъждаме? Елате на предния ред!” Елин Пелин не рече нищо, а дядо Вазов отвърна: „Кой съм аз? Кой съм аз, за да мога да дам съвет за Новата Библия? Кой съм аз, та да поуча Господ как да живеят другите? Дори със слово не бих си позволил да давам съвети на Бог как се пише Библия! Да, той иска нашата помощ чрез вас, но аз се чувствам недостоен. Нека онези, които са достойните, те да кажат. Аз съм грешник.”
Тогава ангелът го попита:
- А защо седиш и светиш там накрая? Ако беше толкова грешник, защо светиш и аз те забелязах отдалеч?
- Светя ли? – отговори дядо Вазов. – Не, косата ми е бяла.
Тогава всички станаха. Най-великите умове на този свят в литературата – Лев Толстой стана първи, всички станаха след него и казаха: „Защо не беше още жив!” Ръкопляскаха, а дядо Вазов пак си седна на последния ред.
Така светят великите хора. Те винаги се виждат дори и най-отзад как светят сами. По светенето ще ги познаете.
Трябваше да ви го разкажа отдавна този случай. Той е факт. Дядо Вазов бе взет горе с всички човешки свои грешки. Пак казвам: светците не се измерват с човешките грешки, защото всеки един воин на Светлината по същността си също е грешник, иначе нямаше да е воин, а ще е примирен служител Господен. Господ не обича примирените. Различно е, казах ви, смирение от примирение.
Помнете тази „притча”. Тя се случи в действителност. Аз не говоря с притчи.
Не мога да предам със сухи човешки думи каква радост изпитах. Най-вече заради дядо Вазов. Радост и задоволство! Ох, много се накефих! Точно така се изразих и пред Ханс. Не мога да изброя колко пъти и пред колко хора съм се палил и ядосвал, колко пъти съм обяснявал на висок глас, че Иван Вазов не е старомоден, че не е остарял, че не му е минало времето, че не е средна хубост, а е страхотен писател, че е велик сеяч, че само който няма грам въображение, не може да си представи какво е да се озовеш насред голо тревясало поле и само след десетина-двайсет-трийсет години да си го превърнал в плодоносна нива, в цветна градина, където цъфтят романи, повести, разкази, пътеписи, стихотворения, поеми, комедии, драми… И всички, всички други цветя, които никнат из литературните паркове!...
Споделете
