Да върнеш лятото
- 27 Октомври 2017
Издателство „Факел" заложи за печат новия ми роман „Да върнеш лятото”. Това е част от анотацията на новата ми книга, по-долу може да прочетете откъс от нея:
„Да върнеш лятото” е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора на планината, под звездите и месечината, където човешката душа винаги търси и понякога намира своя път към обичта, дружбата и съпричастието.
- А злото? – пошепна тя.
- Какво злото?
- Ти усещаш злото. Ти улавяш злото?
- Откъде знаеш? – настръхна писателят.
- Откакто катастрофирахме, аз чета и препрочитам книгите ти – мълвеше бързо Катя. – Разбрах го с ума си. Долавям го и със сърцето си. Ти си наясно със злото. Ти чувстваш цялата сила на злото. По начина, по който описваш светлото и доброто, ти, щеш, не щеш, изразяваш цялото си познание и за злото. Цялата си тревога заради злото. Цялата си болка какво върши злото с хората. Цялата си мъка заради безпомощността на хората пред злото. Не мога да го опиша с думи…
- Не можеш ли… – промълви Отшелника
Прегръщаше я силно с лявата си ръка, а с дясната нежно я галеше по главата, по лицето, по брадичката.
- Злото е най-голямата болка в живота ми – доверяваше ѝ почти в ухото. – Проблемът над проблемите, който не мога да реша. С който не мога нито да свикна, нито да приема, че просто съществува. Да, мъката ми е заради безпомощността на хората пред него, но и заради собствената ми безпомощност да се справя с него. Усещам злото, Катя. Усещам присъствието му, Катя. То е винаги наоколо и аз го виждам как дебне и мен, и всички хора край мен, и цялото човечество. Виждам го как ни следи, как ни причаква да проявим и най-малката слабост, за да се нахвърли отгоре ни. Върху мен, върху теб, върху цялото човечество. Единственото, което мога да му противопоставя, е доброто у мен, като същевременно потискам злото у мен, защото у мен има и много зло. Единственото, с което мога да му се опълча, е прославата на доброто. Мога да се боря с него само със словото. Това имам, това ми е дал Господ като оръжие срещу злото – словото. Славословието на доброто. Да възпявам вечното тържество на доброто. Защото ако не беше това тържество на доброто, света отдавна нямаше да го има. И теб нямаше да те има. Колкото до мен…
Наум Спасов млъкна рязко, помисли, продължи равно, успокоено:
- Ако не беше това тържество на доброто у мен, всеки ден и всяка минута, и мене нямаше да ме има такъв... То щеше да ме е изгризало, да ме е изяло, да ме е погълнало до последното връхче на последния ми косъм...
Раменете на жената едва-едва потреперваха.
- Недей – прокашля се той.
- Искам да съм с теб – вдигна глава тя, погледна го с влажните си очи. – Може би ще ти е по-добре, ако съм с теб... Аз ще се грижа за теб…
Той целуна очите ѝ, облиза смешно устните си.
- Вкусничко, соленичко – измърмори. – Знаеш ли кой те донесе при мен? – попита я усмихнат.
- Знам – отвърна през сълзи тя.
- Не кой те прати, а кой те донесе – уточни весело Наум. – Самолетът, който каца вечер над тавана ми към единадесет. Всяка вечер се появява като звезда на западния небосклон, наедрява, наедрява, чувам го вече как ръмжи, снишавайки се, очертава се силуетът му със светлинките по крилата, а аз всяка вечер му изпращам послание за щастие и сполука. И на него, на самолета, и на онези хора вътре, някои от които вече са стиснали с потни ръце дръжките на седалките си. Всяка вечер ги виждам как стискат дръжките с потните си ръце. И моля Бог да ги благослови! А злото у мен вероятно се дави от злоба и пълна безпомощност…
- Искаш ли да си лягаме? – промълви жената.
- Искам – отвърна мъжът.
Някъде в малките часове Отшелника спеше дълбоко, прегърнал здраво Катя и притиснат плътно до нея.
- Умирам от жега – пошепна тя по някое време в просъница.
- Хич не ми пука – отвърна ѝ той, без да се буди.
И изобщо не я пусна от обятията си.
Споделете
