Ханс за любовта
- 29 Септември 2017
Тиражът на „Роялът на ангела” бе изчерпан преди седмици. Днес, 29 септември, ще бъде отпечатан новият тираж. Надявам се, че в понеделник, 2 октомври, книгата ще стигне и до веригата книжарници „Хеликон”, до книжната борса и другаде.
Тук ще публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Ще носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
Моята голяма задача на тази земя е да се внесе в хората позитивна енергия. Страхът е най-големият ви грях. Целта е да се внесе любов и разбирателство у хората. Злото използва страха и стреса, за да разрушава човека.
Посланието ми е любов. Има много лъжепророци, говорещи за любов, а зад маската стоят страшни същества. Борбата е за човешката душа.
…
Най-важното в живота е да обичаш и да бъдеш обичан. Любовта прави хората щастливи. Който казва, че обича целия свят, лъже. Трябва да обичаш хората около себе си. Любов плюс милост плюс състрадание. Ако липсва последните две – няма любов.
…
Съдбата няма твърда гаранция. Гаранцията за съдбата е любовта на самия човек. А любовта има много измерения. Щом умееш да обичаш, щом си милостив, щом си състрадателен, оттук нататък там, където ще мине влакът, пътят никога няма да е лош.
И да помниш онова, което Христос е рекъл: че всички трябва да сте като децата; че няма недостойни и да знаете, че Христос идва за вас; че всеки един от вас има правото да го прегърне, да го попита, да го възлюби, да го стисне за ръката и да каже: „Ти си мой брат, ти си като мен.” Защото точно в това е силата на Христос – в достъпността му и във величието му, изразяващо се в достъпността му за хората, в любовта му към хората, в това, че той може да прости всичко, да разбере всеки, да му стане жал дори и за най-лошия човек, защото и у него има част от искрата на Бога. И Христос иска да извади това добро и да го измъкне, за да направи света по-добър.
…
Всеки, който извършва благородна постъпка, е достоен да застане до нас. И всеки е достоен да получи нашия поклон така, както Христос би се поклонил. Структурата тук горе, светлите енергии горе, които структурират нашия свят, се крепят на взаимния обмен на любов. Затова, когато ние казваме и определяме, че Бог е любов, това не е клиширана фраза, това си е действителността. Всички онези, които отиват при Бог, новопредставените, всички усещат чувството на огромна любов, усещат, че някой толкова много ги е чакал! И те не идват непознати горе. Те идват, прегърнати от огромна положителна енергия, която казва: „Синът ми се върна! Дъщеря ми си дойде!” Ако те са направили и малкото добро, с което са заслужили да усетят тази бащина любов на Христос.
…
Бог е равно на любов. Няма други формули. Бог не съществува под друга форма освен под формата на любов. И всичките нейни възпроизводни: милост, радост – това също е форма на любов, да изпиташ радост е някаква форма на любов, – нежност, състрадание, съпричастие…
…
Всичко, което прави Бог, е дълбоко обмислено. Всичко, което прави Бог, дори и вида разрушение, което извършва, преди това той е дал възможността и на най-малката фигурка да направи своя избор, за да се спаси. Както когато бяха белязани с кръв вратите на онези хора в Содом и Гомор. По същия начин Бог дава на човека да направи нещо, някакъв избор, за да го спаси Бог точно в този момент от това разрушение. Ще кажете: „Защо тогава Бог е любов, когато разрушава, съзидавайки преди това нещо?” Ами разрушава го от любов. За да не се опорочи любовта. И там, където се случват тежки бедствия, не се случват по волята на сатаната в повечето случаи, и то особено природните бедствия, а те се случват да разрушат нещо генетично, което е възможно да се изврати. Бедствията идват там и тогава, където и когато се вършат някакви неща, които не бива да се вършат. Но Бог винаги на всички преди това е дал правото на избор, нещо е подсказал, нещо е направил, за да може да спаси и най-малкото човече там, в дадената общност, на даденото място.
…
Знаеш ли колко е важно да заложиш вярата у някого! Това значи, първо, да му дадеш свободна воля, второ, да му дадеш любов. Любовта и свободната воля винаги вървят ръка за ръка. Когато любовта е без свободна воля, тази любов става паническа любов, става деспотична любов и от любов тя се превръща в чувство, което никой на никого досега не е дал правилното определение.
…
Има едно детенце в хора, от моите. Толкова хубаво пее това дете, че всички благородно му се възхищаваме заради ангелското му гласче. Много странно обаче – то пее само когато иска. Изважда гласа си, управлява гласа си само както то пожелае. Може да пее ужасно фалшиво и целият хор млъква. Прави шеговити представления на хористите. Никой не му се сърди. Оставяме го да му мине, за да му чуем пак гласчето. Момченцето е четири-петгодишно като земна възраст. Когато пее „Аве Мария”, а то е сирак, изведнъж над него почва силно да свети. Ако го видите, ще изпитате цялата възможна земна и неземна любов. Ще видите как реагира човешката душа, защото и тя е ангелска. Тя има ангелски произход, човешката душа. И когато човек се вълнува, ако имахте специален апарат, щяхте да видите как засиява аурата на човека.
…
Любовта не е задължение. Любовта е отговорност на ниво избор на душата. Когато душата избира да обича, тя започва да обича отговорно. Любовта никога не бива да се дава поради или заради Духовните Учители – не бива да идва от служенето за тях, от любовта към Бог. Любовта трябва да се даде от избора душа към душа. Ти обичаш Бог, ти обичаш себе си, но изборът да обичаш друг човек е избор личен. Ти не бива да бъдеш задължен да обичаш.
…
Едно трябва да запомните – любовта побеждава смъртта. „Смертию смерт поправ” – знаете какво се пее на Великден. Любовта може да ви възкреси и смъртта да се превърне в живот.
…
Всяко едно нещо, всичко се помни. Всичко добро долу, човешкото отношение, любовта, помощта – ако примерно те се измерват в числа, ти ако дадеш десет, ние ти даваме петдесет и пет. Ако ти отдадеш любовта си и тя е десет, ние ще ти дадем много повече любов отгоре. Любовта ни има и човешки – включително финансови, и духовни измерения. Любовта отгоре се заплаща по принцип във всякакви варианти. Тя винаги има един произход и той е духовен, но се заплаща във всякакви варианти.
…
Вие много добре знаете, че най-важното в този живот е любовта. Любовта в чистата си форма никога не иска, тя само дава. Любовта в чистата си форма изпитва висша милост и висше състрадание. Няма любов без състрадание. Няма любов без жар. И няма любов, която да очаква ответ. Тя просто дава автоматично, ала и гасне, когато няма ответ. Свива се и гасне, гасне... А ние се стараем да правим ответ. Стараем се да помогнем, да обичаме и да закриляме.
…
Защо бе, хора? Защо не ми се обаждате? Толкова много съм искал да ми се обади някой. Да ми каже, че ме обича, затова се обажда. Ей така – и по ангелски, и по човешки. Правете го някой път за мен. Ние с братята живеем в мир и любов, ама ми се обадете, кажете ми, че ме обичате. По същия начин правете и за вас. Просто наберете телефона и си кажете, че се обичате. В къщи невинаги звучи нормално. Просто звъннете на този, когото обичате, и му кажете: „Обичам те. Обаждам ти се не за да ти кажа какво да купиш от пазара, а за да ти кажа, че те обичам.” Нищо друго. Колкото и тъжен да е бил целият ден на човек, изведнъж една камина се пали в душата му, там става уютно, топло и празнично като на Коледа. Една дума, едно обаждане. Обадете ми се и на мен. Аз също имам нужда.
…
Спонтанният израз на любовта на хората, да направиш другия щастлив – тогава наистина се случва чудо. Не само по Коледа стават чудеса, всеки ден може да е чудо за вас, само да го пожелаете. Нима едно цвете, един жест, едно бонбонче, една усмивка, един написан стих или две думи – толкова ли много струват? Нима са толкова скъпи, толкова ли не остава време за любовта? А колко страшно много време намирате да се осъждате. На вас три живота няма да ви стигнат все да се осъждате от сутрин до вечер. Не бива така, хора, не бива. […] Призовавам ви, че силата на примера е много по-голяма, отколкото силата да казваш на другия как трябва да обича ближния. Покажи му как се обича! Покажи му. Едно цвете, един дребен жест, една прегръдка, един СМС, една картичка, една изненада – какво ви коства, какво ще загубите? Ще зарадвате себе си.
…
Казвате, че съм умен, че съм търпелив, че умея да разбирам, да прощавам, да изпитвам милост. Аз нямам страх, ангелите нямат страх. Те не изпитват човешка болка на физическо ниво, те не изпитват допир, но те боледуват от най-страшната болест – да усещат нещата толкова дълбоко, че да ги боли два пъти повече. Но знаеш ли, има едно хубаво в тази работа: ако е любов, усещам я три пъти по-силно. И ако помириша чрез тебе цвете, го усещам три пъти по-силно. И когато направиха от част от мене човек в твое лице, аз така се върнах към Земята. Сега разбра ли, че ти си част от мене? Направиха от една душа две.
…
Да, има грешки. И те са в прекалената чувствителност и любов, която отдаваш. Ти приемаш безрезервно теорията, че „щом любов имаш, имаш всичко”, но тя не е вярна във всичките си аспекти. Любовта е всичко, любовта е Бог, но любовта трябва да бъде и възпитателна. Ти не притежаваш възпитателната любов.
Силната любов се предава по много различни начини. Силната любов може да бъде изразена и със строгост. Човек употребява своята строгост дори и страшно да го боли, защото знае, че тя може да сработи. И утре този, към когото си бил строг, да е щастлив благодарение на твоята строгост. Това е висша любов. Бог е строг. Това значи ли, че не ни обича? Напротив. Той е строг, защото прекалено много ни обича. Ето различното възприятие на любовта. И апостол Павел е абсолютно прав, защото ако бъдем строги, а пък нямаме любов, ние нищо не сме. Ако имаме любов, пък не бъдем строги, пак нищо не сме.
…
Безпределно много ви обичам! Вашите сърца са смирени и готови да отдадат последната си любов, която им е останала, защото любовта и милостта могат да спасят всеки един човек, ако е отворил достатъчно душата си да ги приеме.
…
Любовта! Любовта решава всичко! Разбирате ли, любовта ви подкрепя, любовта предизвиква, любовта изчиства. Не нея не ѝ трябват техники, тя самата е наука. Оставете се на любовта. Всичко е решимо.
…
Трябва да разбереш, че истинската любов не е ти да обичаш някого – силната, истинската любов е взаимно да се обичате. Другото не е любов, а мъка, мъка, голяма мъка, при която над душата буквално се извършва издевателство. Ако искаш да измъчваш една душа, измъчвай я с несподелена любов. Никаква инквизиция не може да те нарани така, както душата сама се изтезава чрез несподелена любов.
…
Какво означава да помъдреете? Всеки измежду вас от време на време е допускал грешки. Просто казвате: „Дотук! Било каквото било! Никакви каши повече!” И оттук нататък се опитвате да живеете, съобразявайки се с любовта ви един към друг и знаейки, че във всеки един момент единият умира за другия. Това е най-важното, от останалото нищо не е толкова важно! Това е най-важното – че единият би умрял за другия, без да се замисли, че единият би ходил гладен, би ходил бос, че би приел болката на другия само и само да не го боли. Ето това е важното, защото това са душите ви! И те трябва да се сетят, че са мъдри! Обичайте се!
…
Всички хора, които са на Земята, търсят щастие, но го разбират под различна форма. Вие знаете, че щастието има различни измерения. Но най-важното щастие преди всичко друго е любовта във всичките ѝ форми. След това идва хлябът. Ще попитате защо хлябът? Ами без него умирате. Водата, приятелството и милостта. И солта, която споява всичко, защото във всяко едно от изброените неща, включително и в любовта, има сол. И когато любовта прави химическа реакция в организма, също образува соли. Това са важните неща в живота ви. Но първа е любовта, защото от нея произхожда здравето. Почти деветдесет процента от боледуванията на хората са заради проблеми с любовта. Не говоря за любовта само като връзка, а за любовта още от дете, за това как детето е научено да взема и да подава любов. И то започва да боледува, гените му започват да се „отключват” или „заключват” под някаква форма. Затова равнявате Бог с любов, защото оттам произтича всичко.
На земно ниво любовта се изразява в милост. Всички светли чувства са производни от добротата. Изпитваш ли чувството на милост, на грижовност, на страдание, когато ближният страда – това значи, че си сто процента в любовта. Дори и към непознат човек на улицата – ти си вече в любовта. Тя е толкова проста, но същевременно толкова огромна.
…
Искам да ви разкажа. Когато любовта е голяма, онази – голямата любов, тя изобщо не мисли, любовта изобщо не мисли, тя няма разсъдък. Просто отиваш в бездната и не знаеш какво ще правиш там. Тръгваш след някого, за когото знаеш, че те води на сигурна смърт. Аз щях да потъна и пропастта да се затвори, ако тя не беше застанала от другата страна. Обединихме силите си, тя ми подаде ръка, отдаде ми от нейните сили. Ето това е любовта – саможертва. Другото е пародия на любов. Това не означава, че във вашия човешки живот вие вечно трябва да правите саможертви, но има много видове саможертви. Една такава саможертва ви показах тук. Лошото обаче е, че това не беше „показнò” – беше си живата истина. Любовта побеждава всичко, знаете го, това не е клише. Ние не размахваме лозунги. Много съм уморен, но съм щастлив, защото съм обичан.
…
В любовта няма време, няма години, няма биология. Знаете ли, има стотици двойки, които живеят по различен начин, свикнали са да се борят с обстоятелствата и любовта им с времето не става по-малка, тя се засилва. Малцина от различните се разделят. Защото битката им срещу останалите ги сплотява. Не става дума за хомосексуални двойки. Говоря за хора с недъзи, с други проблеми или с голяма разлика в годините.
…
Знаете ли, че имам още няколко братя, които работят така като мен (с Вергиния). Правим го от любов и трябва да сме ви пример. Знаете ли, светът би се отървал от злобата, от завистта, от проклятията, от магиите, от дребните неща, от всичко онова, което ви кара да се ядете един друг. Ако би имало долу една поне армия като нас, която да е готова да замени небесното царство заради любовта, защото любовта е небесното царство. И когато човек осъзнае това, той вече е направил избора си, направил го е, преди да осъзнае какво е небесното царство. Просто небесното царство е любов, трябва да го знаете. Щом можеш да обичаш толкова силно един човек, значи ти можеш да направиш чудеса за много хора. Това иска Бог, нищо друго не иска.
…
Понякога според вас има странна любов. Любовта обаче никога не е странна. Тогава тя не е любов, тогава изхожда от нещо изкривено. Любовта побеждава всичко. Тя не се интересува от материалните неща, тя е саможертва. Любовта може да бъде такава само ако от другата страна ѝ отговорят със същото. Няма любов от един човек само. Затова сърцето има две камери. В любовта единият съхранява другия. И никой не знае кой точно върши всичко това. Едната част в любовта съхранява другата част – без значение кой го прави… Такива сте хората. Важното е, че умеете да обичате. Затова сте такава интересна плячка за някои същества от отвъдната страна.
…
В любовта между двама души не може всичко да бъде идеално. Те трябва да се научат да се обичат един друг. Понякога това го кове времето. Първо започва харесването, след това идва влюбването, минава в желанието, в страстта, после преминава в обичта, в уважението, в грижата. Но всички тези преходи през многоликата любов ни учат на саможертва. Можеш да бъдеш саможертвен още в самото начало и да кажат: „Този е луд!” Луд, ама когато дойде битката, само лудият отива там срещу вражата армия. Всички други разумни се разбягват, защото ги води разумът, само лудият остава. Онзи, който е готов за саможертвата. Разбирате за каква саможертва става въпрос.
…
Любовта побеждава всичко. Сядаш на рояла с четири ръце и започваш да галиш клавиатурата. Ръцете са заедно в синхрон, преплитат се, после са в страст, изпотяват се, кръстосват се, докосват се, отдалечават се и правят музика. Любовта е музика на две души в един роял. Инструментът е любовта, ръцете са душата, музиката е онова, което вършат. От това произведение излизат бездария или става „Ода на радостта” или „ударите на съдбата”. Или война, или нежните звуци на „Елизе”.
О, обич, ако успееш да напишеш химна, има защо да свириш на рояла. Някои пристъпват към него подтиквани, други с цел, трети – със сърце. Успяват само обичащите се! Може да се сбърка някой път в неуверена нота, грешен пасаж, може да е уморен изпълнителят, но дойде ли големият концерт, резултатът е бис, макар и да осъдят после един от пианистите!
Любовта побеждава всичко.
Споделете
