Христос е у всеки един от вас
- 17 Юли 2017
По-долу публикувам почти дословно онова, което споделих пред гостите, дошли на представянето на „Роялът на ангела”.
Ще се опитам да изведа поне част от най-ценното, което научих от Ханс и Учителите му и съответно от историята на написването на тази книга.
1. Внимавай в изборите си.
Бях научен да съм в будно съзнание, да проявявам будно внимание към изборите си. В книгата съм описал как се запознахме с Вергиния. Ние с жена ми можехме да откажем на нашите приятели, които ни предложиха тогава да ни свържат с Вергиния, можехме да не пожелаем да контактуваме с Небесата, можехме да се уплашим, накратко – можеше да не се срещнем с нея. Ние обаче откликнахме на позива на Ханс, а той се дава веднъж в живота. Безусловно, ако не бяхме направили този избор, целият ми живот оттогава щеше да е нещо съвсем различно. Целият, до основи! Целият ми зрял живот, през който изживях каквото изживях, през който написах почти всичките си книги и още стотици и стотици неща. Всичко щеше да е различно. Аз знам какво щеше да е, помня много добре какво беше дотогава и нямам никакви причини да се самозаблуждавам, че щях да се променя без подтик откъм Небето.
Споменавам само първия ми избор, свързан с Ханс. А стотиците, хилядите избори, към които той ме е насочвал чрез словото си и примера си?
Та да обобщя – добре е да бъдем с будно съзнание, когато вършим изборите си, защото не знаем и никога няма да знаем зад кой точно наш избор са се ширнали небесните пасбища.
Подбрах за вас два цитата от Ханс за изборите ни.
…Затова когато човек прави избори – по принцип, каквито и да били те, за да се научи да свети, трябва да знае каква отговорност поема с тия избори. Бъдете внимателни какви избори правите – независимо дали преди или след като се родите.
…Но аз нямам правото да се меся в тези избори. Помнете, деца, изборите които правите дори сега, на земно ниво, също трябва винаги да бъдат обмислени. Никога не поемайте големи кошници, никога не поемайте повече, отколкото можете да понесете. Фразата, че Бог не бил давал на хората повече, отколкото могат да понесат, не е вярна. Не Бог е сгрешил, а вие не сте записали и не сте интерпретирали правилно точно какво е казал Бог. Това са ваши избори. Вие поемате избори, които невинаги можете да понесете. Понякога една душа взема решения да стане доброволец и да върши добро, поемайки върху себе си някакво изкупление с цел да се освободи за следващия живот – душата има глобално, а не индивидуално мислене. И тя знае, че в един човешки живот може да изчисти всичко онова, което е натрупано в миналите прераждания, за да може да живее в следващия си живот щастливо и спокойно. Примерно с мен. (Ханс се смее.)
2. Прави добро според силите си.
Прави добро винаги, при всички срещи, при всички обстоятелства и във всички житейски ситуации. Прави винаги и само добро. Малко, голямо добро – както успеем. На това ме научи опитът ми с ангелите. Всяко извършено добро дело променя живота ни; всяко неизвършено добро дело, което сме можели да свършим, променя живота ни; и накрая, всяко извършено зло дело променя живота ни. Само че и в трите случая ние не знаем как го променя. Нямаме понятие дали с най-дребната ни добра постъпка не изкупваме вековна лоша карма. Дали не трупаме нова лоша карма с безучастието си. Дали и с най-малкото зло, което правим, не си кривим пътя и не си затриваме залудо съдбата не само в това прераждане, а дори и занапред. Господ така е решил – да не сме наясно. За тези почти 20 години покрай Ханс и Вергиния се нагледах какво става с хората, които вършеха зло или са вършили зло. Та даже уж и съвсем безобидното, уж несъщественото зло. Ала под това небе не съществува безобидно и несъществено зло.
Та да обобщя – добре е да вършим добро според силите си, защото не знаем и никога няма да знаем зад кое точно наше добро ще се ширнат небесните пасбища не само за нас, но и за ближните ни.
Няколко думи от Ханс за доброто у нас.
…Христос идва на Земята, за да покаже, че той не е само горе, някъде в другия свят, откъдето ръководи живота, той е и долу при хората. Той е у всеки един от вас. И всеки един човек – от най-нисшия до най-висшия – може да отгледа, да изведе доброто у себе си. Може! И у най-лошия човек има добро, и у най-лошия човек Бог е заложил себе си и иска да изпъкне доброто у този човек.
…Всяко едно нещо, всичко се помни. Всичко добро долу, човешкото отношение, любовта, помощта – ако примерно те се измерват в числа, ти ако дадеш десет, ние ти даваме петдесет и пет. Ако ти отдадеш любовта си и тя е десет, ние ще ти дадем много повече любов отгоре. Любовта ни има и човешки – включително финансови, и духовни измерения. Любовта отгоре се заплаща по принцип във всякакви варианти. Тя винаги има един произход и той е духовен, но се заплаща във всякакви варианти.
3. Не се страхувай от онова нещо, дето го наричаме смърт.
Ако се замислите, всяко нещо, което правим, е опит да отдалечим смъртта от нас. Дали физически да я отдалечим, дали в мислите си да я отдалечим и забравим – и едното, и другото. Ние не вярваме в смъртта, всеки от нас живее с подсъзнателното убеждение, с несъзнателната нагласа, че е безсмъртен. Не е от значение какво приказваме за смъртта и как уж я приемаме като неизбежна, важно е как е устроено сърцето ни, а то ни казва, шепне ни, че сме безсмъртни. И то е абсолютно право. То ни носи в шепота си съвършено автентичното послание, че земната смърт е част от живота на душите ни, а той, животът ни, не се изчерпва с понятията тук и сега. Повярвайте ми, че постоянното общуване с Небето прави смяната на битността ни от тук към там и от там към тук някак делнична, тая смяна почва да ти се струва като нещо обикновено, близко, разбираемо, във въображението си буквално я виждаш как става.
И страхът от смъртта някак се смалява. Не, не изчезва, но вече е съвсем друго. Единственото, което ни е нужно, за да се избавим от този страх, е да повярваме в Бога.
Споделете
