Внимавайте с изборите!
- 02 Юни 2017
2015 година.
Ханс бе в стихията си!
„Няма човек, който да е работил за Светлината и да не е усетил удара на тъмното. Сам Бог, който е абсолютният безгрешник, изпрати сина си тук, на Земята. Онзи, който не направи едно лошо дело, беше осъден от онези, на които вършеше добро, та вие ли? Така че приемете мисията си, кажете си, че само Бог може да ви съди. И онези, които ви обичат, понеже биха могли да ви осъдят по-справедливо, обичайки ви. Или пък изключително несправедливо да ви оправдаят, обичайки ви. По същия начин. По-скоро се доверявайте на критиката на обичащите. И се оставете в ръцете на Бога, защото само той отсъжда. Другите трябва да ги приемете такива, каквито са. За едни ще сте „осанна”, за други ще сте „разпни го”, за трети – просто шарлатани, които са намерили начин да вземат пари. Ами такъв е животът. И за Бог са говорели така: какъв цар си ти, цар на кое, ти си чучело, ти не си онова, за което се представяш, ти си самозванец, фокусник. Всичко е чувал Исус. Дори и той не е издържал и се е молел на баща си да го отмине тази чаша. Дори и той не е издържал на мъката, синът Божи, приел греховете на хората. Не е могъл да издържи мъката и се е надявал на милостта на баща си. Често няма милост у хората, няма. Ако той беше помилвал сина си, тогава днес Бог нямаше да има. Бог Христос.”
Ето така.
И още малко за изборите – тези, които често правят (за жалост) родителите спрямо децата си.
„Кръвта наистина е много притегателен център, но моралът е три пъти по-притегателен. Когато някой никога, по никакъв начин не ти е направил добро, когато той дори не се е гордял с теб, дори не те е приласкал – ти трябва да разбереш, че практически нямаш родител. Но изборът е винаги избор на душата и никой отвън нищо не може да направи за нея.”
В края на срещата обсъждахме с Ханс разни мои питания за книгата, за „суровия материал”, който вече бях започнал да подготвям. После той заговори за грижата си към мен, към нас тримата, към децата ни. И завърши отново с обичта:
„Това не го приемам за дълг. Не го приемам и като израз на благодарност към вас. Не, думата не е тази. Единствената дума в този случай е само една – обич. Обич за обич. Не става въпрос за другите хора, за които ще пише в книгата какво съм им дал и какво съм взел. Между нас става въпрос за обич. Колкото съм дал, толкова съм получил. Между нас тече река от обич и доверие. И през каквито и камъни да е минала тази река, някъде и да е попресъхвала, друг път да е била пълноводна, третия път да е текла покрай различни препятствия – нашата река върви, приятели, тя няма спиране, защото се познаваме преди, защото се познаваме сега и защото ще се запознаем пак в бъдеще. Така ни е устроен животът. Щете не щете, ще сте с мен.”
Ангелът благо се усмихваше.
- Ние щем – произнесохме гласно.
За довиждане Ханс ни даде много интересен съвет или по-скоро внесе успокоение у нас. След като ни разказа как и той понякога постъпва „хитро”, за да ни предпазва от едно или друго, той полушеговито рече:
„Да кажеш за ангела, че е „хитрец”, все едно да заявиш, че дяволът е ангел. Как да ви обясня обаче, че някъде трябва да се подхожда с хитрост. Не можеш да не си хитър, когато вълчият свят е оголил зъби срещу теб. Защитата понякога се проявява и в подобни действия, които не утежняват кармично пътя ви. Тези действия са оправдани само в случаите, когато друг път няма. Така те не утежняват кармата на човека.”
А ето как стоят нещата с възмездието спрямо „лошия”, онзи, който „е оголил зъби”:
„Това е част от урока: когато ти използваш неразрешени методи, и срещу теб ще се използват неразрешени методи. Защото на съзнателно ниво мозъкът не го приема, но душата знае какво се случва и приема уроците си с благодарност. Тоест – получавам онова, което давам.”
Не че някога съм жалил кой знае колко „лошите”, истински „лошите”, ама си е друго, когато знаеш, че душите им „приемат уроците си с благодарност.”
Като се замислиш, иначе не би и могло да бъде в онзи свят, където обитават душите ни.
Споделете
