Щом имаш любов, имаш всичко
- 26 Май 2017
2011 година.
- Ха! – възкликна весело Вергиния. – Той ти казва да прочетеш апостол Павел.
- Кое? – попитах.
- За медта, що звънти.
Ханс ми заръчваше да прочета глава 13 от Първото послание на свети Апостол Павел до коринтяни: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.” И така до края…
Ханс заговори, отново обръщайки се към мен:
„Щом имаш любов, имаш всичко. Ако нямаш, щеше да бъдеш беден, болен и злобен. Затова ти нямаш право на други грешки. Нямаш право на отчаяние, защото нямаш поводи. Нямаш право на гняв по простата причина, че написа „И рече Бог”. Нямаш право на тези неща! А ако те се появят у теб, защото ти си човек и ние не очакваме чудеса от теб, веднага трябва да ги стопираш. Но ние очакваме храбрият ти дух да се пребори с нисшите страсти, които се вихрят у всеки един човек. Никой от вас не е застрахован от тези неща.”
Нея вечер няколко пъти ставаше дума за прошката и за начина, по който молим за извинение и прошка. Ханс се върна на тази тема.
„Как се иска прошка? Когато искаш прошка от някой човек, трябва да хванеш ръцете му, да го погледнеш в очите, да видиш неговата тъга или гняв – зависи в какво състояние е, и да му кажеш: „Виж, аз те обичам, много те ценя, сгреших, слаб съм и съм човек. Но аз те обичам, оценявам те, днес сгреших. Знаеш, че не съм такъв по природа. Имам болка, имам проблем. Може да се наложи да искам съвет от теб, защото ти си мъдър или си по-добър от мен, или си по-възрастен, или си с повече опит. Аз сгреших…” Когато не можеш да кажеш това, когато не можеш да хванеш ръцете на човека и да го погледнеш в очите, когато той е далеч, тогава пишеш писмо. Но пак си представи как си хванал човека за ръцете, как си му поискал прошка и си му казал, че за теб той е наистина ценен и го обичаш. Начинът на прошка е такъв: да погледнеш в очите на ближния и да му отнемеш тъгата, гнева и болката. Те да преминат през пръстите ти, да ги усетиш и да ги отведеш дълбоко в земята. Тогава прошката е дадена и духът удовлетворен – и единият дух, и другият дух.”
- А как да искаме прошка на починал човек? – попита жена ми. – Ако сме изпуснали момента приживе?
- Не разводнявай нещата! – рече Ханс. – Това е друга тема.
Оказа се, че са останали още няколко светли слова, които той да отправи към мен – за последен път през отиващата си 2011 година:
„Ако аз не те обичах, днес щях да се изкажа и да замълча. Аз се боря обаче за светлината в душата ти, която е в изобилие, а ние сме длъжни да съхраняваме светлината, която е в изобилие. Защото голяма победа е за тъмните сили да обявят: „Аз завладях светлината!” Те стават генерали, а на нас ни отрязват крилата. А вие знаете, че няма протезиране нито за ангелски, нито за човешки криле.”
Ханс бе в стихията си:
„Аз никога няма да се боря за слаб духом. Аз никога няма да се боря за несветъл човек, защото той отдавна е продал душата си другаде. Мога да се боря само ако ми протегне ръка да го изтегля. А в момента, в който той ми протегне ръка, той вече е светлина. А ти отдавна светиш. Запазѝ се, искам те, длъжен си да останеш заради себе си, заради тях тук и заради другите.”
Каквото и да напиша, то ще е блед отсвет на чувствата, които изпитвах тогава и продължавам да изпитвам и в момента, днес, сега. Сега, когато прослушвам отново и отново записите.
А тогава Ханс – внезапно, без никакъв преход – заговори бързо и някак приповдигнато, почти тържествено. И не можеше да бъде иначе: словото му следваше да бъде произнесено именно с такъв тон, с такова благоговение.
„Говори Ханс, за да ви кажа, че ние отдавна сме тук. Говори Ханс под егидата на белите вселенски братя, които се събират на специален съвет. Говори Ханс от името на Бога, който говори чрез нашите Съвети: не, не самият Бог праща посланията към вас, а го прави чрез нашите Съвети. Бог им е гласувал пълно доверие, защото те са достатъчно мъдри. Свалете земните си шапки и благодарете ето така: „Благодаря ти, Господи, че имаме възможността да чуем Съвета, Ханс и останалите!” Защото не на всеки е дадена тази милост някой да му посочи пътя. И колкото по-голяма милост ти е дадена, понеже не всеки я има, три пъти по-голяма е отговорността ти, ако не изпълниш задачите си. Това е, което искам да осъзнаете всички вие. Винаги можете да поспорите с нас, можете да изкажете своите гледни точки, а ние, ако се налага, ще ви оборим със своите доводи. Ние не желаем безропотни същества, които да не могат да изкажат мнението си, да бъдат безропотни изпълнители на нашите команди. Защото никога и никого не командваме, ние посочваме грешките ви. Ние желаем да имаме мислещи разумни хора, които да влизат в диалог с нас, които ние да научим и да им предадем своето желание човешкият дух да стане по-добър. Ние не искаме изпълнители – само дяволът желае изпълнители. Ние искаме мислещи същества, на които да кажем, които да оборим или пред които да потвърдим нашата теория. Само разбралият ум и осъзнатата душа могат да изпълнят нашата повеля. В противен случай те се превръщат в машинални изпълнители, без да осъзнава душата им какво върши. И рано или късно ни обвиняват в манипулация. Затова ние държим човешкият дух винаги да бъде в позиция на разбиращ или желаещ да разбере, за да може да изпълни мисията си със своята лична воля, дадена от Бога. Вие разбрахте какво ви казвам, нали?”
Я да повторя – за всеки случай: „Благодаря ти, Господи, че имаме възможността да чуем Съвета, Ханс и останалите!” И да добавя нещо от себе си: „Благодаря ти, Господи, че всичко, което чуваме, винаги е пращано с толкова много светла любов и безгранична милост!”
Ханс ни подкани и изчака да потвърдим – всички, на глас!, – че сме разбрали какво ни казва. Ще ми се да вярвам, че не се надценихме с повече от деветдесет процента, продумвайки един през друг „да”.
Той продължи със същия тон, препредаван автоматично от приятелката ни:
„Защото тъмните сили манипулират. Те са онези, които под егидата на светлото спокойствие ще ви изтикат да извършите нещо, което душата ви не разбира. Някой път и ние можем да поискаме от вас нещо неразбираемо за вас. Но… то ще бъде странно. Примерно: иди тук или там, отиди до оная църква, направи това или онова. Това е, което бихме поискали. Докато тъмната сила ще заповяда и ще държи нареждането ѝ да се изпълни безропотно и незабавно. А ние не искаме немислещи създания. Ние изчитаме своите лекции, оборваме човека, караме го да мисли защо и къде е грешката в мисленето му и така той пак изпълнява нашата повеля, но разбирайки какво върши. Докато тъмната сила не желае вие да разбирате какво върши тя. Тя желае вие безропотно да изпълните всяко нейно желание. И то под егидата и в името на Бога, за да ви е по-лесно, да не се съпротивлявате.”
Поредният случай да чуем поучителния урок на Ханс: тъмната сила действа уж под егидата и в името на Бога, за да ни е по-лесно. И ние, доверчивите, хукваме и търчим ли търчим след поредната фалшива примамка на злото…
Нататък:
„Аз, Ханс, винаги съм давал възможност, както и моите братя, вие да говорите с нас. Някой път говорим строго, когато прекалите. Ние виждаме какво вършите и ви казваме: „Стига! Спри! Това и това правиш, защо така?” И пак даваме възможност на ответната страна да каже мнението си. Защото само осъзнатият дух е онзи, който прави чудеса. Неосъзнатият ще бъде неосъзнат – за да краде, да убива и да бъде жесток. И утре под егидата на Бога ще убива, ще беси и ще коли. Това е.”
Това е: само осъзнатият дух е онзи, който прави чудеса.
Ала пак не беше само това. Имаше и още. Още мъничко като думи и цяла грамада като любов – от Ханс към нас:
„Трябва да тръгвам. Призовавам ви към спокойствие, любов, мир и търпение. Моля ви, носете се взаимно на ръце. Времето е такова, че трябва да се носите на ръце: правете „столче”, някой – онзи в нужда – да сяда и да бъде пренасян, да му бъде помагано в съответното му състояние. Иде време разделно. В буквалния, в пълния смисъл на думата! Когато хората се делят и се разделят, вие трябва да се противопоставяте, да не се делите, да правите „столче”, хванати заедно, и да карате ближния да седне, за да го пренесете, защото той няма да може да ходи. Във време разделно вие трябва да правите люлки, да успокоявате душата си и да носите онези, които са наранени. И тъй като сами не можете да направите глобални промени – нито един от присъстващите не е способен на това, той не е роден с такава съдба, – затова направете глобалните промени вътре в своя микроклимат, в собствената си лична държава, във вашето собствено семейство и в личния си дух. В момента не е време да променяте света и никой от вас не бива да се заблуждава, че може да го направи. Нито трябва да рита срещу ръжена, защото в момента бездуховността убива всичко. Затова се спасявайте по този начин – чрез взаимна подкрепа.”
Колко различно – и мъдро! – бе това послание в сравнение с бодряческите безумия, че всяко време, всеки момент е подходящ за „подвизи” – най-вече за „най-грандиозния”: да си разбиеш главата в стената; да си идеш напусто и залудо, когато е бивало да се съхраниш за битката, която ще пламне след малко; да изпаднеш от редовете на доброто, да отслабиш доброто в предстоящата му битка със злото. И изобщо да твориш безсмислици с великия си дар – живота – с една едничка цел: да се любуваш на себе си и „геройствата” си.
- Засега е така – обобщи Ханс.
Попитахме само в България ли е (чак) така или и другаде по света.
- На много места по света бездуховността е направила много хора безразлични – гласеше небесният отговор.
И последно:
„Нито един от вас да не си позволява да излиза извън контрол, защото нямате предпоставките за това. Ако във вашия живот настъпят бури, ако преживеете онова, което преживяват някои от хората, ние ще ви разберем. В противен случай вие нямате тези права, нямате ги! Вие нямате причини за това! Защото ние сме ви дали всичко и сме ви осигурили всичко да живеете нормално – нито много, нито малко. За тази обстановка, за този свят и за това време. Другаде и друг път – по друг начин. Тук и сега – така.”
- Ханс си тръгва – оповести Вергиния.
Благодарихме му за всичко.
Споделете
