Ханс и неговият Духовен Учител: Не можеш да риташ срещу Светлината – Светлината ослепява
- 17 Май 2017
2013 година.
Кръстовден, събота: хубав празник, хубав летен ден в Тракия. Пътувахме за Пловдив четирима души – ние с Радиана и наши приятелки.
Докато Ханс и Вергиния работеха с двете дами, ние с жена ми се разходихме до близкия квартален храм – чудесно закътано място, което много обичам заради зеленината и тишината му, запалихме свещи, помолихме се, поседяхме там, починахме си.
Дойде време да останем само тримата. Щяхме да чуем за пореден път мъдри слова за помощ и вдъхновение, които щяха да ни бъдат и ориентир, и утеха при много бъдещи изпитания. Нямахме много време, затова Ханс започна направо.
„Тук съм с мой Духовен Водач. Той е един от моите братя – най-висшият от тях. Не може да говори с вас не защото не иска, а защото не трябва, тоест енергията му е различна. Тази информация, която ще чуете, е сериозна. Тя засяга много хора. Няма да бъде глобална информация, не. Сега само една вметка ще направя: искам да ви помоля никой да не става, да не се раздвижва енергията, защото когато Учителят спуска информацията, всяко едно ставане и разхождане ще действа лошо. Да, изключете телефоните.”
Приготвихме се да слушаме. Ох, как въздъхна Вергиния, преди да начене да препредава!...
„Да ви запозная с моя Духовен Водач. Той е архангел от висшите нива, отговаря за мнозина като мен. Аз съм на нисше ниво в нашата йерархия. За вас съм Учител, за тях съм ученик. Аз съм ученик на най-големите Учители. А чрез вас взимам изпитите си горе. Моите колоквиуми и завършекът им зависи от вас и от това аз как съм се справил с вас като Учител. Защо ми прощават грешките? Аз също греша. Но не греша с нещо друго, а с огромното си доверие и любов към всички вас. Те всичките, моите Духовни Водачи, ми прощават грешките, а те са, че понякога мълча, а и тя ми пречи.”
- Прав е – вметна „тя”, преди да последва една от най-важните за мен поуки, която съм чувал от Ханс.
„Пречи ми да изкажа всичко онова, което мисля, за да не нараня, да не погубя, да не оставя болка в душата на някого от вас долу. Обаче ми казаха, че трябва да престана с всичко това. Защото трябва да си науча главния урок, без който не мога да взема най-важния си изпит – държавния, както му казвате вие: да се науча да бъда прям, да не ме боли от това, което ще кажа, да не се боя да нараня – защото така вредя и на нея. Така тя изпитва два пъти повече страх и уязвимост! И от желанието да не нараняваме и да не нанасяме болка ние не правим добро – напротив. Ако ни обичат и ни приемат, ще ни приемат такива, каквито сме. Ще приемат и онова, което говорим. Всеки сам избира по кой път да поеме. Главният изпит, на който имам двойка, е този.”
Слушахме „двойкаря” Ханс в пълно мълчание. Чакахме продължението.
- Имам и друг проблем – рече Ханс.
Оттук започна и неговата изповед пред нас, както след секунди я нарече Духовният му Водач, сиреч потече неговото, на Ханс, дълго послание за горния свят, за ангелската работа, за себе си и Вергиния, за същността на връзката им. Изумително – отново и отново!
„Моят Духовен Учител ми каза да ви се изповядам, както вие се изповядвате пред мен. Имам още един проблем, който трябва да реша. Ще предавам по драстичен начин това, което чувам от Водачите. Моите Духовни Учители са много прями. Аз предавам информацията меко, а Вергиния тотално я омекотява. Обещавам от днес да се науча да говоря прямо онова, което мисля, а всеки има правото да ми се сърди точно както той си реши. Аз искам да си взема изпита, защото разбирам, че не помагам на никого по този начин.
И така, другият голям проблем ми е състраданието. Аз не можах да се науча, да проумея, че някои хора страдат просто защото трябва да страдат. Това е техният път, по който трябва да минат. Моят Духовен Учител ми каза така: „За да бъде наказан някой, има основна причина. Има хора обаче в много тежко положение, които страдат от други хора, а видимо нямат никаква вина за създалата се ситуация. Към такива хора трябва да изпитваш състрадание.”
- Как да ги различаваме – попита го Вергиния.
- Ами слушай душата си – отговори ѝ той.
„Основната грешка и на двама ни е, че понякога изпитваме състрадание – силна обич и състрадание – там, където не трябва да ги изпитваме. Където има други обяснения за тези тежки състояния при хората. И въпреки че аз знам причините, пак изпитвам силно състрадание. Това е добавка към първата ми задача: да се науча да бъда прям, та да мога да помогна. И който разбере, разбере – това също се пише към кармата му. Ако ме разбере – благословен да бъде, значи ще изчисти нещо дори само в мисълта си. Ако не разбере – пак благословен да бъде, изборът е негов.”
Толкова за състраданието.
Споделете
