Роялът на ангела
- 17 Май 2017
„Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангела Ханс и човека Вергиния Мартева. По-долу ще публикувам извадки от нея. Започвам с уводните ми думи в „Пролог”-а. Те носят най-обща информация какво представлява тази книга.
Пролог
„Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангел и човек. Практическа работа с хората и за хората. Героите на тази книга са Божият ангел Ханс и Вергиния Мартева, неговото второ аз тук долу на Земята, необикновена жена със свръхсетивни способности. Тя постоянно общува с Ханс, тя го вижда и чува, тя го разбира, тя предава – устно, но много често и писмено – посланията и съветите му, за да помагат те двамата на нас хората. Тя е той на Земята в някакъв определен, ясен, ала и магически смисъл; той е тя на Небето – онази част от нея, останала горе и живееща у него и чрез него там някъде в Господните селения. Те са един отбор, едно ангелско-човешко цяло, двете небесно-земни страни на една и съща монета.
А моя милост ще се постарая да присъствам по-назад и по-нарядко, доколкото е възможно, а това няма да е никак лесно. Съдбата отреди аз да записвам в началото на ръка и да събирам мъдростта и добротворчеството на Ханс, а от дванайсет-тринайсет години натрупах и огромен архив от звукови файлове, без който тази книга би била немислима.
Участвах в създаването ѝ по много причини. Най-простичката, ала и най-светлозарната измежду тях: моят небесен наставник Ханс ми предложи да я напишем заедно. Поставен пред такъв избор, не ми оставаше нищо друго, освен да приема задачата със смирение и радост.
Ще ми се да спомена и още една важна за мен причина: човек свиква и с чудото. С всичко свиква, включително с чудото. Аз живея с чудото вече осемнадесет години и очевидно – за Ханс и онези над него, които виждат несравнимо по-надалеч от нас, – е било крайно време да споделя как се живее с чудото. А ангелите са чудо. Едно от чудесните чудеса на Господа Бога ни. И хората, които си говорят с ангелите, са чудо. Още повече пък неколцината люде като Вергиния, които са едно цяло със „своя” ангел.
Идеята за книгата зрееше през годините и Ханс често споменаваше, макар и бегло, че предстои такава мисия, такъв съвместен труд. „Роялът на ангела” обаче се роди като конкретно предложение през един благодатен за мен мартенски ден на 2015-а. След като приех задачата, Ханс каза:
„Двамата с теб ще напишем книга за един роял. Човешката душа е роял. Сядаме на клавиатурата и натискаме клавиш след клавиш. Някой ден ще звучим еуфорично, друг ден – песенно, трети ден – драматично, четвърти ден – романтично. Имаме много да разкажем. Не държа на тази публичност, но държа нещата, които съм ви учил, да останат.”
А след още няколко месеца ангелът добави:
„Седни с мен на рояла, ще свирим двамата. Ще се присъединят и другите Духовни Водачи и Учители, всичко ще бъде наред. Ще те научим как да изсвириш тази музика, тази соната, тази еуфория или ударите на съдбата. Всички заедно ще свирим с всички ръце. Но без твоята ръка ние не можем да го направим. По същия начин сте всички вие за нас и всички ние за вас. Всички сме взаимосвързани. Душите са безсмъртни, а безсмъртието сте вие, вие сте осъществяването на безсмъртието. Ние всички сме едно цяло и работим в името на Светлината.”
Тогава и нататък, докато пишех, Ханс неведнъж заявяваше, че книгата „Роялът на ангела” няма да проповядва нечие учение или да направлява когото и да било в определени посоки. Тя цели хората да чувстват по-често опрощението. Целта ѝ е да им даде ясни примери от живота, че Небето съществува. Ханс иска хората да вярват и да се радват, че ни има: и Бог, и Небето, и ангелите, и нас – човеците. Ханс иска да ни накара да вярваме не заради страха си от живота, а да вярваме, защото Небето наистина го има. И да вярваме щастливо, а не да вярваме в страх. Най-големият приоритет за Ханс е не да се спасим от самия страх, не как да не бъдем нещастни, а как да бъдем щастливи, как да живеем щастливо. Как да постигнем осъзната вяра в щастието. Ханс настояваше: трябва, трябва да говорим за тези благодатни неща.
Ангелът много държеше и да се каже черно на бяло, че той е напълно наясно за възможността книгата да създаде някакви обърквания, безпокойства. Би ли могло да е иначе? Нашият небесен наставник очаква тя да предизвиква понякога такива тревожни чувства или размисли. Това е нормално. Така или иначе „Роялът на ангела” е плод на реални преживявания на реални, на живи хора. В книгата няма измислени неща, няма романизирани епизоди или художествени фантазии. Всичко, което включих, е истина, преживяна много често лично или засвидетелствана чрез Ханс и Вергиния.
И две чисто „технически” бележки.
Първата: в книгата понякога – доста рядко – се срещат думи, термини, понятия, чието значение е многозначно и многофункционално. Моля читателя да ги възприема в най-земния им, най-достъпния им смисъл. Такава дума например е ученик. Ханс употребява ученик единствено в смисъла на човек, който учи. Нищо повече. Но и нищо по-малко. Понеже Ханс уважава людете, които искат да се учат, и то по собствена воля!
Втората и много по-важна бележка: небесното слово на Ханс и на неговите и наши Духовни Учители, което мъдро слово постоянно ще звучи в тази книга, винаги и без изключение е чуто, „разчетено”, осъзнато, пречупено и облечено в думите на българския език от човешко същество, от земно създание като всички нас – Вергиния Мартева.
Благодаря на Господ, че ни изпрати Ханс. Благодаря ти, Ханс, благодаря ти, Вергиния, за съвместния ни труд. За мен бе висша благословия да участвам в претворяването на небесното слово в книга, сиреч в земна жива плът.
Споделете
