Висша мъдрост, висш покой. 11
- 13 Ноември 2016
„Два живота”, т.4:
Вие сте хората, вие сте света, вие можете така широко да обичате и благославяте опечалените, неустойчивите и нещастните в широкия си живот хора, че вълните на вашето доброжелателство да долетят до тях и да им донесат мир и успокоение. Всяка страст, която вие ще победите у себе си, от която ще освободите сърцето си, ще полети като лъч на радостта и енергията към далечния свят. Никаква енергия, изпратена от човека в доброта, не може да пропадне в света. Енергията на злото омотава само онези, у които среща раздразнение. Тогава тя може да се загнезди у човека. А енергията на добротата няма да подмине нито едно същество в света и ако не освободи, то ще облекчи всеки страдалец, покрай когото лети...
…
Сега запомнете твърдо едно: ако вие сте отрекли една капка в делото, вие сте излели в него четиридесет бъчви отрова, която непременно са поели заобикалящите ви хора. Те са могли дори да не чуят от вас нито дума, но вашето отрицание се е всмукало в заобикалящите ви вибрации и е помогнало на отрицатели да проникнат близо до вас. Ако виждате, че делото, което ви изпратиха да утвърдите на Земята, вместо да бъде монолитно кълбо, се е раздробило на отделни малки кръжоци, то в тези кръжоци ще има точно толкова отрицатели, на колкото вие сте отворили вратата със своята нецялостна вярност.
…
Само онзи, който е разбрал, че ролята, изиграна от него в даденото сега, е била мъничък момент от отрязък на Вечността, спуснала се в своя труд в неговата форма, може да стане Светлина на пътя на ближните си. Ако майката не проумее, че срещата с децата ѝ не е била случаен епизод, а закономерно, с изключителна важност движение напред, тя не само няма да може да създаде хармонично обкръжение за семейството си, но до голяма степен ще разруши силата в децата си. Горчилките и неприятностите на децата ѝ няма да дойдат сами отвън в техния живот. Те ще дойдат като логично следствие на егоизма ѝ и пълната увереност в непогрешимостта на своите действия.
…
Още дълго ще ви бъде труден пътят на земята и работата на нея, приятелко моя, защото земята, на което и място от нея да живеете, изисква развитието на всички качества на човека, ако той върви по нея като носител на духовни откровения. Не бива да имаш в сърцето си Божествената доброта и – при наличието ѝ – да не развиеш в себе си до същия мащаб качеството на такта. Не бива да владееш огнената сила на духа и да не развиеш в себе си качествата за пълно разбиране на силите и характера на ближния, за да знаеш точно винаги до каква степен можеш и си длъжен да го въвлечеш в своя огън на силата. Не бива да се докосваш до воденичните камъни в мелницата на Бога, освен като носиш в смлян вид на хората всички дарове на Истината. Ако поднесеш на неразбиращия най-заветното Съкровище, той може да умре от неумело боравене с Него, без да принесе полза нито на обкръжението си, нито на себе си.
…
Може ли който и да било да бъде забравен? Може ли поне един човек да бъде подминат? Може ли помощта за него да закъснее? Може ли небесният труженик да спре по пътя си? Да промени по свое усмотрение пътя на носеното от него човешко съзнание? Всичко се движи в строго определените канали на Мъдростта, в Нейното пълно милосърдие. И всички промени на външната и вътрешната съдба на човека са отговор към него за неговата зрялост. Готов ли е човекът - готов е отговорът на Живота за него. И този отговор винаги е целесъобразен, макар и на битов език да се преценява като „незаслужен”. Всички хора се молят, призовават Бога и светиите Му, но мнозинството от тези молитви са празна, суетна занимавка на хората със своите собствени слепи личности, затова и те остават нечути, без отговор и помощ. Най-много оскърбления ще получиш от тези неготови, но смятащи себе си за центъра, за ума на Земята, хора. Нито една катастрофа в живота на човечеството не е напразна. Всички те се предизвикват от прекомерното развитие на крайния ум, нерядко встъпващ в сътрудничество с тъмните окултни сили. Встъпили в такова съдружие, значителна част от хората започват да мечтаят да подчинят света на властта си, стараят се да изхвърлят в съвременността най-грубите идеи на материализма, да убият духа и живия Огън в човека – и катастрофата на земята е назряла. Великият Живот вкарва отново Своите форми в руслото на закономерността и целесъобразността. Тоест онези слоеве от човечеството, където закостенялостта на духа им е толкова голяма, че в тези им временни форми вече няма възможност да вложиш някаква цивилизация и по-висока култура, Животът ги отвежда в други слоеве на Своите форми, давайки им отдих, озарявайки закостенялото им съзнание с нови духовни вълни и отново връщайки ги на Земята като по-гъвкави и по-светли форми, целесъобразно съответстващи на своята и общочовешката вечна еволюция. А хората, съдещи всичко от гледната точка на справедливостта само на Земята единствено, казват: война, епидемия, глад, земетресение, погром и така нататък.
…
Първата истина, която проповядвай в своите нови произведения: може напълно да разбере своята роля на земята и смисъла на земния си живот само онзи човек, който в късчето си хляб не вижда горчилка, тоест у когото е изчезнало окончателно чувството на завист.
Онзи, комуто още са присъщи сравненията на своята съдба със съдбите на другите, няма място в предстоящата дейност на хората от бъдещата раса. Пълната радостна самостоятелност и независимост на всеки е скелетът на бъдещото човечество.
Как се стига до това? Чрез пълно освобождаване от страстите, което ти вече си осъзнал не само с ума си, но и в активното действие. Въвеждай тези понятия практически, с очароващи образи, в живота на разума и на духа на хората.
Второ: няма място за двойственост в земния живот на човека, когато той се разкъсва между служенето на Бога и мамона.
В освободения няма място за компромиси. Има късче хляб и труд, които винаги са славословие на деня. Разривът в психиката, въпросът: „Как да съединя едното и другото?” – това е само зов на личността, живееща единствено на земята.
А ти внасяй понятията на единствената възможност да се живее радостно: да влезеш духом и с мисъл в неразрушимия живот на двата свята.
…
Приятели мои! Всеки от вас точно разбира къде е бил, какво е учил, какво е изнесъл. Разбира и усеща своето пълно преображение и съзнава новите си гигантски сили за нов земен труд. Не съм аз, който ще ви учи как и на кого да благодарите за всичките знания, изпратени ви от Милосърдието. Но на мен като на най-старши сред вас, а затова и като на най-отговорен пред Живота за всички вас и за вашия по-нататъшен труд, ми предстои да ви приема и да ви напътя в първите ви стъпки на новия живот. Оставете зад оградата на този двор всичко, което по-рано ви е изглеждало важно като битови условия в отношенията с хората. Ако правехте нещо сред хората, което ви е било поръчано и което сте смятали за свещено и велико, то вие винаги си мислехте: „Доколко това е полезно и просвещава духа на хората?” А сега, трудейки се с отворени очи, тоест знаейки, че всичко пронизва вселената, че сивият ден на човека е неговото движение в съвместното съществуване, в сътрудничеството с Вечното, вървете, изпълнявайки леко своите задачи, и не чакайте плодовете на работата ви да се появят веднага. Вие сте новите орачи; плодовете ще узреят. Не се грижете за плодовете на труда, а за това във вас никога да не се мерне желание за награди или похвали за работата ви. Не очаквайте, че ще ви посрещнат с поздрав, ще ви оценят и признаят. Вървете във Вечната Светлина, за да не се разделите нито за минута с Нея в труда на земята. Ще бъдете унижавани и огорчавани, ще бъдете осмивани и оклеветявани неведнъж, но вървете глухи и слепи за тези обстоятелства. Да няма отклик за тях в сърцата ви. Там живее само Радостта-Действие, Тя посреща всеки и пак Тя го изпраща.
Споделете
