Висша мъдрост, висш покой. 10

: 28 Септември 2016

„Два живота”, т.4:

Чувствах се някак висяща в междупланетното пространство, без да имам непоклатима опорна точка. В този момент аз осъзнавам в себе си и небето, и земята. Примиреността и пълното разбиране на раждането и смъртта се носят за мен във всяко прошумоляване на тревите и листата, във всеки смях и ридание, във всяка песен на птица и крясък на животно. Аз познавам великата Светлина в себе си независимо от формата на обкръжението, от времето и мястото. И моят мир, придобитата нова примиреност – моето постоянно славословие към Вечното, верността ми към Него са вече непоколебими.

Всичко, което оставаше в сърцето ми от условностите и предразсъдъците, всичко, което още можеше да причини рани от раздялата или да облее със студ сърцето ми заради смъртта на любимите хора, заради страданията и заблужденията на близките и скъпите – всичко се откъсна, разпадна се на прах, като освободи мисълта и подготви пътя на духа към по-широко възприемане на Живота. Опитът ви от днешния ден, когато видяхте на практика как загива животът на хората, ако не са разбрали значението на труда на Земята, съвпадна с моето ново разбиране как трябва да живее човекът на Земята. Никога не съм се съмнявала, че изобщо Земята е арена на труда. Но как? За какво отива трудът на всеки? Какво е значението му в текущия ден за вековната арена на човека? Точното сливане на всичко това аз разбрах едва тук. Величествената схема: раждане, труд, смърт – се изля за мен в три нови думи: сила, издръжливост, самообладание. И всяка от тези три думи зависи от най-прости истини. Тези истини всеки човек създава сам и от тях строи за себе си и за другите пътя на радостта. Тези три изначални истини сега ми звучат в думите: доброта, любов, вярност. Абсолютно не е важно в какво и как човекът ще изяви тези три сили. Не е важно монах ли е или светски човек, дивак или най-просветен писател; срещнал ли е в живота си велики хора, или е изминал целия си път в напълно елементарно в развитието си общество: единствено важно е, че той ги е проявил и чрез тях се е съединил с хората.

…

В общуването си с хората завинаги запазете в паметта си непоколебимите устои, които сега ще ви посоча като завети на вечния ви труд сред хората:

1. Никога не слушайте сплетни, прекъсвайте с цялата сила на радостта и добротата си всички жалби на хората, които ви говорят зло за хората в страната си, за самата си страна, за народа си, за управниците си. Дълбоко осъзнайте, че вие, поддържайки или допускайки пред вас подобни отричащи разговори, съдействате на злото и раздразнението на земните създания и на астралния план. Чрез устата на осъждащите във ваше присъствие вие помагате за унищожаването или разкъсването на пътищата, които са набелязани от плана на Единната Сила, водеща цялата вселена според кармата на нациите, страните и цялото живо човечество. Съгрешава не само онзи, който със своята осъждаща дума пречи на осъществяването на плана на Божествената Сила, но и този, който не е успял да разкъса нишката на подобен разговор и с цялата си любов да пролее мир в сърцето на бунтаря.

2. Носете деня като миг от Вечността и се пазете да внасяте в него дори и най-малка жестокост. Твърдо разпознавайте какво представлява жестокостта. Ако видите как бият беззащитно дете и не се застъпите за него, вие сте съгрешили пред Вечното точно толкова, колкото и онзи жестокият, чиято ръка е биела детето.

Ако чуете жестока дума, удряща като злобна топка невинен човек, и вие не успеете да го защитите, да го отведете далече от злото, вие сте виновни пред Вечността не по-малко от самия хулител. Ако присъствате на причиняване на физически страдания на беззащитни същества и не протестирате и не защитите нещастните безсловесни същества, вие сте виновни дори повече от онези, които са ги причинявали.

3. Хорските суеверия, с които ще ви се наложи да се сблъсквате на всяка крачка в живота ви, не само не бива да се трупат във възприятието ви и да ви огорчават, а бодростта ви трябва да се увеличава от всяка среща с човек, чието суеверие му пречи да отвори широко очи за света.

…

Вървете с мир, мои скъпи приятели, носете радост на всички срещи, безкористност на всички дела, които ще срещнете по новия път, мир и отдих на всички трудещи се край вас. Носете в себе си силата и се старайте да убедите хората, че сълзите не само не облекчават собствената скръб, но още по-силно ги оковават в бронята на слепотата и суеверието, пречейки на очите им да виждат ясно, понеже очи, които плачат, не могат да виждат ясно. Що се отнася до онези, за които плачат, то по този начин те им пречат да се освободят и да преминат Пътя на Светлината, обременяват живота им в какъвто и свят да живеят те в дадения момент.

…

Той просто ме попита: „Вие смятате, че вървите по пътя на красотата и чрез нея служите на човечеството? Можете ли да си спомните поне една работа, която да сте започнали и завършили в радост? Можете ли да ми кажете, че пристъпвайки към творчеството, сте забравяли за всичко освен за онези души, на които в труда си сте се стремили да разкриете красотата? Какво е красотата? Това е хармонията на творящия с обкръжението му. Това е неговият поклон към Божествената Сила, която той е съживил в себе си и се стреми да изнесе навън. И това е единственият път да служиш на хората чрез красотата. Понеже ако вие сте творили, изпълнен с лични чувства, създаденото от вас ще докосне у всеки само неговото лично и нищо друго. Творецът на красотата Я носи на хората, забравил за себе си. Той твори там, където свършва личното. Той обича и почита хората, а затова и може да се обединява с тях в красотата и да ги обединява в нея. Той не е подвластен на страстите.”

…

Преминавайки през деня, човек трябва най-много да мисли как да пренесе в себе си най-голямо количество мир в делата и срещите си. Мирът, който една душа излива към друга, е онзи мехлем, който затваря раните на раздразнението, той е сгряващ компрес за синините от бушуващите страсти и балсам за огорчената душа на събеседника. Никога не забравяйте, че цялата ви дейност, колкото и висока да е, в повечето случаи ще бъде трудна за ближните ви, ако самите вие се бунтувате и разкъсвате. Най-ценният труд няма да бъде достъпен за масите, ако труженикът, който го е донесъл в света, бъде подвластен на постоянни сривове в самообладанието си. Трудът му, дори гениален, ще остане достояние на малцина, тъй като може да прокара велика или малка идея в народната маса само онзи, чиито сили живеят в устойчиво равновесие. Всички, заминаващи си оттук или оставащи тук, сега въдворете в себе си пълно спокойствие, за да бъдат минутите, прекарани тук, минути на служене на Истината, а не само мисли „за” служенето ѝ.

…

Което според мащабите на един е извънредно много, същото по мащабите на друг е гибелно малко и за вечния път на човека няма никакво значение на какви церемонии „присъства”, къде е „допуснат”. А има огромно значение как той присъства навсякъде, какво донася със себе си в заобикалящата го среда. Тоест доколко му стигат тактът, самообладанието и прозрението, за да разпознае мигновено силите на околните, да оцени възможностите и степента им на духовна зрялост и да не наруши, а да засили хармонията на заобикалящата го среда. Докато човекът, вървейки по земята, забравя закона за такта и утвърждаването, той все още е в личното, мисли преди всичко: „аз” – и носейки в себе си безценното съкровище на знанието, прилича на електрическа батерия, около която трябва да се построи защитна мрежа, за да не убие някого по невнимание. А между другото носителят на съкровеното знание на духа е строител на защитна мрежа за всички, които го заобикалят.

…

Вие сте още деца, но у вас вече живеят всички качества на възрастните хора. Всичко, което ще ви кажа сега, ще е кратко. Постарайте се да го запомните и каквото и да правите през живота си, където и да живеете, ръководете се от тези три кратки правила, които ще ви кажа сега:

Първото, което помнете преди всичко: вниманието към всеки човек, с когото говорите, към всяка дейност, която вършите. Целият живот на човека е само внимание. Това е първата необходимост в живота. Онзи, който не развие вниманието си в делничния си живот, няма да може да постигне нещо голямо нито в една област. Вие сте още малки хора, не можете да вършите големи дела, но към всичките си дела вече можете да прилагате цялото си внимание. Щом станете от леглото, щом се измиете, щом седнете на масата да се храните, щом отидете да учите – правете абсолютно всичко с пълно внимание. И във всяко отлитащо „сега” мислете само за това единствено дело, което вършите в този момент, и го правете докрай добре.

Второто: когато разговаряте с човек, замисляйте се и се вслушвайте в неговите думи. Погледнете в очите му, забележете спокоен ли е или разстроен. Не се хвърляйте да правите нещо, докато човекът още не е свършил, а изслушайте докрай какво ви говори. Ако ухото ви долавя, че човекът е раздразнен, старайте се така да му отговорите, че той да почувства как го обичате и искате да му помогнете. Не мислете за себе си по време на разговора, а за човека, който говори с вас.

Третото: никога не плачете. Има само една непобедима сила в живота и тази сила е Радостта. Всеки път, когато нещо не ви се удаде, когато искате да победите всички пречки и да постигнете резултати, побеждавайте, обичайки и радвайки се. Всяка ваша усмивка ще ускори победата ви и ще разгърне силите у вас. Всяка сълза и думите на униние ще унищожат онова, което вече сте постигнали според способностите си, и ще отдалечат победата ви.

Третото правило, както и първото, представляват за вас програма за дейност за цял живот, във всички дела, в учението, в изкуството. А второто правило е вечната ви работа над себе си. Запомнете, че ако сте започнали деня си и сте носили един на друг любов, всички ваши дела, колкото и да сте свършили от тях, ще бъдат дела на радостта и съзиданието. А ако не носите любов, най-усърдните ви и трудни дела няма да струват нищо. Понеже всичко, което правите, обичайки, го правите за общото благо. А всичко, в което не излеете любов и радост за всички хора, го правите само за себе си единствено и това няма никаква ценност пред лицето на Вечния Живот.

…

Нищо няма във вселената, което човек би могъл да свърши сам. Всичко в света е свързано с нишките на любовта. И вниманието, ако човек си го е изработил докрай в себе си, открива на всеки непрекъснатото осъществяване на човешките съдби. Бъди внимателен към живеещите около теб хора и ще разширяваш вниманието си все повече и повече. И ще виждаш на много версти наоколо как и къде е нужна помощта ти. Вниманието на човека се уморява и стеснява, защото той много и дълго го обръща към самия себе си. Когато той престане да го съсредоточава върху себе си, вниманието не познава умората. За мнозина това е дълга и трудна работа. На човек започва да му се струва, че само това и прави – да мисли за другите. А в действителност той притежава само по-талантлива природа и търси по-широко приложение на собствените си таланти. И тук има два пътя: пътят на ума и пътят на сърцето. Вървящите по пътя на сърцето не се питат: добро или лошо ще е това, което правя. Те вървят и правят. Води ги простата доброта.

Споделете