Висша мъдрост, висш покой. 9
- 08 Септември 2016
Стигнахме и до последния том.
„Два живота”, т.4:
Погледнете колко малко останахте. Нима вие, най-старите вождове, за каквито се смятате, не разбирате, че всичко младо и най-добро при вас умира, защото вие не умеете да се грижите за подрастващото поколение, а не защото съдбата с нейните несполуки ви преследва. Твърдите, че новото поколение расте зло, не ви се подчинява и ви опропастява, разрушавайки солидарността на народа ви. А аз твърдя, че вие малко обичате народа си и не се грижите за бъдещето му.
Вашият мързел ви кара да търсите начини да продавате суровината, вместо да обработвате костта, да правите от нея прекрасни изделия, образци от които ви дадох. Младото ви поколение повече не може да живее в тъмата и мръсотията, с която сте свикнали вие. Още веднъж ви предупреждавам: присъединете се към оазиса на Дартан или всички ще измрете. Когато говорих с вас последния път, ви обясних, че всяко племе може да запази жизнеността си само ако кръвта му се освежава от притока на различна кръв, притежаваща в себе си зародишите на главната сила за победата – мъжеството. Вие сте вяли и мисълта, пробудила се в младото ви поколение, не вижда пред себе си път, където да насочи енергията си. А хората, които не знаят към какво да приложат енергията си, я прилагат в разпри и разврат. Казахте ми, че сте разбрали необходимостта от култура за племето ви. Но всичко това бяха само думи, вие не проявихте грижа за хората. Не мислете, че небесата, на които учите децата да се молят, ще ви пратят помощ, а вие, очаквайки я, ще бродите из пустинята и равнодушно ще гледате как младото ви поколение умира. Ако обичате народа си – действайте, както ви насочих, и запомнете: два пъти получихте зов и помощ от мен. Два пъти ви показвах пътя към труда и светлината и двата пъти вие горещо ме уверявахте в готовността си да се трудите. И двата пъти, пропилявайки напразно времето и парите, се връщахте към първобитната си леност и тъма. Предупреждавам ви за последен път: не бива да стоите на място. Разбрахте, че не можете да се разединявате от хората, че разединението за вас е гибел и смърт. За вас животът е възможен само в единение с хората, от които можете да се научите на труд и да намерите защита. Ако и този път не послушате съвета ми, първата буря в пустинята ще ви погребе, тъй като сте твърде малочислени, за да се защитите от нея. Сбогом. Не си търсете оправдание. Заехте се да водите народа си, а у вас няма никаква любов към него. Мъчите се само да излъжете самите себе си, убеждавайки ме, че новите способи не са подходящи за пустинята. Вие не пристъпвате към новите способи, понеже не виждате ясно пред себе си руслото, където трябва да се влива новата сила на потомството ви. Гибелта на младите лежи върху вас и върху никого повече. Вие ще носите отговорността за тях, тъй като няма Бог, наказващ племето ви, а е налице само вашият мързел, липсата на грижи и любов. Не е необходима велика наука, за да действаш правилно за ползата и щастието на своя народ. Нужна е обаче велика любов, която учи да пазиш човека. Не Бог, а вие сте сложени да пазите хората си. Не се мъчете да стоварите върху Бога собствената си отговорност. Може да види Бога в небесата само онзи, който се е научил да вижда и обича Него в човека. Помнете какво ви казах сега и не чакайте помощ отвън. Намерете любовта само в себе си. Любовта ви ще роди енергия, а енергията ще ви открие новия път на труда. Трудейки се, ще бъдете отново здрави.
…
Искам да обърна вниманието ви, вашето особено бдително внимание, как да се подготвите за срещата, след като ви е известно, че срещнатият е велик страдалец. Употребих думата „страдалец”, защото от тази нощ за нито един от вас вече не може да съществува понятието „грешник”. Всичко, извършено от човека във въплъщенията му, ако за разбирането на еснафа е смъртен грях, за вашето разбиране може да бъде само една или друга форма на страдание, в което вие трябва да внесете мъжеството и енергията на Светлината. Означава ли това, че трябва да покровителствате крадеца, да приласкаете предателя, да съдействате за убийство, да прикривате лицемерието? Без да разпознавате, да протягате помощта си на всеки престъпник, смятайки го за страдалец, на когото сте длъжни да влеете утеха? Не, напротив, вие трябва двойно по-бдително да обръщате внимание доколко даден срещнат човек е обладан от тъмните сили. Случват се връзки на човека с тъмните сили, които не оставят надежди за даденото въплъщение. Това са случаите на угаснали съзнания, където егоизмът и алчността са разложили у човека онези нерви и мозъчни центрове, чрез които чистата слънчева енергия постъпва в организма. Те живеят, понякога дори притежават силни физически проводници, но не могат за изработят светещата материя, чийто задължителен елемент трябва да бъде активната любов. Те живеят, следователно в техните проводници прониква слънчева материя, но тя прониква у тях само дотолкова, че да дишат, ядат и пият, да действат, но не да творят. За творчество, за живот в степените на вселената тази светеща материя у тях не е достатъчна. Улавяйки нещичко от силите на стихиите, те преработват всичко само за лични потребности и откриват всички порти в себе си за изворите на тъмния окултизъм.
…
Днес получих отговор на незададения си въпрос. Току-що преживяната среща ми обясни всичко. До тази най-последна минута не притежавах мир в сърцето, пълно примирение със собствените си обстоятелства. Сега, когато прочетох живота не само на този нещастник, заплел се доброволно в мрежите на злото, но и на онези петима страдалци, които са послужили на злото неволно, заради неведение и по принуда, намерих сила в сърцето си да постигна закона на Мъдростта във всяко явление в живота на човека. Мъката и страданията на невинните – по всички видими, външни признаци – хора ме възмущаваха. И въобще целият път на хората, движещи се в огромното си мнозинство чрез страданията, ме изваждаше от всякакво равновесие. Бях готова да отварям обятията си на всички и за всичко, желаейки да помогна на всички и на всеки. Главното, което не разбирах – нямаше мир в мен самата. И затова помощта ми се свеждаше до бунт, до предизвикателство, до осъждане на един или друг начин на действие на хората, които стоят по-високо от мен и притежават всички сили и възможности за помощ, както ми изглеждаше. И това главно ми се откри сега. Проумях, че не винаги е възможно да се помогне на човека, защото в него самия лежи първото препятствие за помощта. Човек бива така закрепостен в предразсъдъците си, че смята своята, разбирана по свой начин вярност към някаква дружба, любов или вяра за незабравима, непоколебима истина, за най-велика светлина и цел на живота си. И на такъв човек, упорито лично възприемащ доброто, лично възприемащ целия живот, цялата останала вселена с нейния закон на Живота, с нейната карма и следващите я по петите закономерност и целесъобразност, му изглежда като мъртъв хаос, където съдбата му поднася незаслужени скърби и мъки.
…
Най-голямото ви страдание, страданието, което ви прехвърли в редиците на бунтарите, опърничавите и отрицателите, бе това, че не бяхте признати от вашата съвременност, от вашата среда, от съотечествениците ви или от онези хора в други държави, където търсехте за себе си популярност и признание. Но нима това е целта и смисълът на живота на забележителния човек на земята? Единствената цел на човека, събудил се за живота, тоест за творчеството, е дейността за развитието и укрепването на Божествения план на земята.
…
Моят последен завет към вас: където и да живеете, с какъвто и труд да се занимавате, каквито и хора да срещате, никога не мислете, че тежките външни обстоятелства притискат и погубват хората. Врежете в съзнанието си, в сърцето, във вечната и вечната памет, че всички външни обстоятелства на всеки човек, каквито и да са те, колкото и тежки да изглеждат на вас и на самия поставен в тях човек, всички – повтарям – негови обстоятелства защитават вековния му живот, а не го задушават или погубват. Помнете вечно величието и ужаса на човешките пътища, благославяйте ги, без да правите разлика в тях. Понеже и едните, и другите отсега са еднакво свещени за вас.
…
Отсега нататък не съдете ничий видим живот. Вие знаете, че величието на вашия живот го създава и създаваше онова, което е невидимо, неосезаемо и безтегловно, но което кара да сияе всичко плътно, видимо и тежко във вас и около вас. Така че вървете в света на суетата, скъпи мои. Вървете весело, просто, леко. Вървете, безстрашни, уверени, и вие ще победите навсякъде и всичко, понеже ще побеждавате, обичайки и знаейки.
…
В този момент, скъпа сестро, ти стоиш на кръстопът. На всеки земен човек му се случват моменти, когато той плътно приближава преплитащия се пред него възел от пътища. Колкото по-ниско е съзнанието на човека, толкова повече са тези пътища, толкова илюзорните цветове са по-ярки и по-силно го увличат. И вниманието му се разпръсва по многото пътища, той няма сили да избере за себе си онези пътища, по които би могло да върви висшето му духовно „Аз”. Когато започва вътрешното отваряне на сърцето на човека, желанията му престават да бъдат груби и многобройни, той става способен да признае у другия важността и ценността на неговия живот. По-нататък той мисли вече за своето равенство с околните и броят на пътищата все повече намалява. Накрая всеки човек – рано или късно, по един или друг път – идва при кръстовището на четири пътя: жаждата за щастие, жаждата за радост, жаждата за слава, жаждата за знание. Но всички огньове на всички пътища горят с една ярка и кратка дума: „Аз”. Тук се заражда първото индивидуално творчество на човека, присъщо единствено на него, пренасящо го понякога в моменти на хармония, тоест на вдъхновение. Тук той рядко слуша гласа на висшия си „Аз” и намира щастие в творчеството. По-нататъшният път води всеки до кръстовището на три пътя: Щастието, Знанието, Мъдростта. До този момент всеки човек е доведен от самоотвержената любов. Тази форма на любовта може да бъде най-различна. Не е важна формата, важен е духът на човека, издигнал се на висотата на самоотвержеността и излят в труда на деня. Майка ли е това, герой ли е, отдаващ живота си за родината, деец ли, създаващ политиката на любимата Родина, народен вожд ли, лекар или готвач, шивачка или художник – всичко това няма значение. Важна е само същността на поривите на самоотверженото творчество на сърцето, понеже само тя остава в записите на вечния труд на човека. Движейки се по-нататък, човекът вижда вече два пътя: Щастието и Мъдростта. И в края на пътя всичко, което той е изработил, всичко, което е извлякъл от огъня на борбата и от мъките на своя „Аз”, се слива в единственото щастие на знанието: Мъдростта. Пътят на твоите страдания и усилия те е довел сега при кръстовището на трите пътя. Не мисли, че някой отвън може да ти покаже на кой от тях гори Светлината. Сами по себе си всички пътища са тъмни. Осветява ги само Светлината в теб. И тази Светлина не е признакът, по който те избират, а силата, отваряща портите, които не могат да устоят на натиска на потоците на сърцето ти.
…
Мярата на нещата се променя успоредно с укрепващия дух на човека. И онова, което ни се струва недосегаемо днес, става просто действие на делничния ден утре. Това утре е разтегаемо за всеки човек по своему. То е също толкова индивидуално неповторимо, както и целият път на човека. За един – мигове, за друг – векове. И докато това утре тече, целият живот се дели на етапи на героични усилия на човешкия дух. Но силата на всеки, онази сила, която издига него самия […] в обкръжението му, се постига от човека тогава, когато всяко героично усилие, трудно, възприемано като подвиг, става леко и просто, привичен труд. Никога не допускай, дете мое, унилото чувство на „недосегаемост” пред чуждото величие на духа. Винаги радостно благославяй постигналия повече от теб и му изливай радостта си, за да му е по-лесно да постига още по-големи върхове. По-просто, по-леко, по-високо, по-весело. Тези думи са цяла програма за всеки. В тези думи забележи, че висотата на духа не е иго, не е отречение и не е подвиг, а само пълна хармония. Тя се изразява в постоянна, ненарушавана нито за минута радостност.
...
После ти тормозеше с нравоученията си всеки, с когото имаше работа. Бидейки пълен невежа, нагълтал се оттук-оттам с някакви знания, в нито едно от които не умееше да свържеш двата края, ти поучаваше всички, каквато и работа да те сложеха да вършиш. Резултатът от твоите рационални предложения въпреки всички разумни съвети и дори забрани на знаещите хора бе винаги един: ти чупеше скъпоструващи стругове, нараняваше великолепните стволове на палмите, вредеше на посевите, превръщаше цели каци боя за рогозки и килими в негодна каша и така нататък. И във всички дела ти се самоубеждаваше, че търсиш как да живееш по-просто, по-лесно и по-весело. Не виждаше как лицата на всички, към които се приближаваше, ставаха тъжни и загрижени, как навсякъде се възцаряваше отегчителна скука.
[…]
…всички действия на човека изковават връзката му с целия свят. Както и да живееш, не можеш да се разединиш от връзката си с хората. Можеш само с поведението си на труда в деня да изковаваш една или друга връзка, да тъчеш една или друга мрежа, в която ловиш хората или сам се ловиш. И такава е твоята мрежа – дали ще е мрежа на доброто и любовта или на самоотвержеността и красотата, дали ще е мрежа на егоизма и раздразнението, – в нея влизаш ти самият и въвеждаш ближния. Ти тъчеш една или друга атмосфера, атмосфера на доброто или злото. Няма нито добро, нито зло сами по себе си. Те съществуват единствено изтъкани от теб, както и от другите хора.