Висша мъдрост, висш покой. 5
- 17 Юли 2016
Преминавам към том втори на „Два живота”. И пак блаженство за душата. И все така висша мъдрост, висш покой.
„Два живота”, т.2:
Когато Бог зове човека, Той му дава два пътя: или пътя на радостта, или пътя на великата скръб. Няма среден път. И ти, и твоят мъж, и двамата сте щастливи избраници, понеже и на двама ви Той отреди пътя на радостта. […] Сега ще тръгнеш по пътя на обаянието и такта. Пленявайки хората с красотата си, ти ще ги привличаш и с чистотата си към високия духовен път. Помни: злото никога няма да те докосне, докато не те докоснат страхът, неверността и лъжата. Атмосферата на чистота е непоносима за злото и то бяга от нея. И само когато в сърцето ти се мерне най-малката пукнатина на съмнението – само тогава злото ще съумее да те докосне. Всичко е в самия човек. И не външният живот го потиска или обновява, а човек сам създава живота си. Той сам носи у себе си всичките си чудеса.
…
Тук, пред лицето на онзи Бог, който всеки от вас носи в себе си, пред лицето на съвестта, честта и красотата, живеещи вътре във вас, аз ви венчавам, съединявайки ви навеки. Запазете вечен спомен за този миг. Любовта гори у вас не за похот и чувствени наслаждения. А във вас гори огънят на вечната чистота, в която и двамата отдавате себе си един на друг за велика цел: вие няма да бъдете слепи родители, животински, безумно и лично привързани към децата. Вие ще бъдете хранители на онези души, които ще дойдат чрез вас в тела. Вие ще им създадете мир. Чистият ви дом ще им бъде пристанище, където ще им е съдено да се родят, да погостуват и да си тръгнат така, тогава и натам, както ги призове Животът.
…
Всички количества на природните сили, преминават в качества. Това е неизбежен закон на света, в който живеем. Ако днес едно качество в сърцето на човека е достигнало даден предел, то утре количеството му може да се увеличи. И като качество, заляло вчера само сърцето на човека, то ще се разлее като езеро, а може би и като море около него, обхващайки в атмосферата си всичко, което среща. Така се случва и с лошите, и с добрите качества на хората. Ако днес любовта в сърцето е едностранчива и може да разбира щастието само в любовта към „своите”, то утре – по едни или други причини – съзнанието на човека може да се разшири и той ще обхване с любовта си „чуждите”. Движейки се по-нататък по пътя на усъвършенстването и знанието, човек осъзнава, че изобщо няма чужди и свои. Че навсякъде хората са същите като самия него. Този човек може да се придвижи по-нататък и по-нагоре. Друг може много да изостане и да остане още в стадия на двуногото животно. А трети може да прекрачи толкова далече напред, че се налага да присвиеш очи, за да имаш възможност да го погледнеш.
…
Има такива места на земята – тежки, плътни и зловонни със своята атмосфера на страсти, скръб и зло, – където високо и далече напредналите, пречистени от страстите хора вече не могат да проникват. Но там са необходими самоотвержени, умъртвили всичко лично у себе си проводници, чрез които те биха могли да вливат и да носят помощ на хората, загиващи в тази тъма на злото.
…
Целият живот, мярналата се младост, науката, музиката, любимата дъщеря, цъфтящата природа – всичко му се стори един миг. Отчуждеността, живяла толкова дълго в сърцето му като мъчително страдание, изведнъж се превърна в радост от освобождението. Нищо повече не тегнеше на духа му. Той бе разбрал, че целият живот е един миг на Вечността. Че земният живот на човека свършва тогава, когато творческата му сила е изчерпана и земята повече не му е необходима като място за труд и борба, място за духовно израстване. Можеш да умреш и млад и всичко е само затова, че в дадените земни условия нито сърцето на човека, нито съзнанието му не могат да направят нищо повече. Нужни са друго обкръжение и друга форма, за да се вдигнат по-високо духът на човека и творческите му способности.
…
Сърцата ви трябва да живеят независими и напълно освободени. Нищо външно не може да задуши човека, ако сърцето му е свободно от страха и завистта. Тези или онези външни рамки, тези или онези условно тегнещи обстоятелства – всичко това са само илюзии. Вътрешно празният, неуверен в нищо човек, нямащ понятие, че той носи всичко в себе си и сам твори деня си със своите вътрешни сили, независещи от нищо и от никого освен от самия него – само такъв невежествен човек може да се оплаква от обстоятелствата си, да се притеснява от хората или обичаите. Вие трябва не само да разберете, че нищо не може да ви притиска, но трябва да се научите така да владеете себе си, че при всички обстоятелства да не губите вътрешната сила на спокойствието и свободата, увереността и мира.
…
За съжаление не можем да живеем така, както ни се иска. А само така, както ни води Великата Майка Живот* (В оригинала Матерь Жизнь. И двете думи на руски са в женски род. – Б. пр.). Ние идваме на земята и си тръгваме от нея вече свързани с всички онези нишки, които е оплела тъкмо нашата любов или ненавист. Злото не живее в света само по себе си. Ако то се стоварва върху нас, това е само защото ние сами, с творчеството на своето сърце, сме го повикали при себе си. Ако обаче сме чисти, то няма да ни приближи. Често не знаем защо се е стоварило сега върху нас, но ние сами сме го изтъкали някога. И не умеем в дадения миг да го разтворим в огъня на любовта си.
…
- След като изпитах върху себе си цялото страдание на земята, намерих смисъла и светлината в живота в служенето на Бога и на ближните. Личната ми трагедия ме терзаеше само първите години. Скоро обаче забравих за себе си, когато се потопих в океана на човешките страсти и скърби. Отивайки си сега при моя Отец, преживявайки отново целия си живот, не се осъзнавам като верен Негов слуга, понеже оставям на земята такова безобразно семейство. Докато наставлявах цял живот паството си, докато утешавах и облагородявах семействата около себе си, аз не можах да направя нищо в своето собствено семейство. Не успях да изтръгна семената на злото и разврата, които сееше Катарина.
Бледото угнетено лице на пастора, очите му, сякаш простили се вече със света, приведената му фигура – всичко говореше за такава сърдечна мъка, каквато човек действително не може вече да понесе, от която трябва да се скъсат струните на сърцето му.
- Лорд Уудсуорд, човек, който е отдал живота си в служба на хората и им е служил така, както сте го правили вие, не е просто еснаф, създал едно от милионите уродливи семейства. Вие сте арфа на онзи Бог, на когото сте служили, обичайки хората. Не се винете, че добротата ви е била бич, че заради нея сте се оженили неудачно и спасявайки, както сте си мислели, чисто същество, сте попаднали в мрежата на злото. Вие сте оправдали живота си със своята дейност. В нея вие сте били чист слуга на Бога. Носели сте светлина и я оставяте на земята в лицето на Алиса. Отслабили сте мрежата на злото, която е плела и плете жена ви. Задържали сте за много години тъмните сили, които са се стремили към нея и към които тя се е стремила.
…
…ще забравиш за себе си и ще мислиш за бъдещото ни дете, за здравето му. Ти, обичайки, ще победиш всички пречки на условностите и ще му създадеш хармонично жилище в себе си. Бъдещото дете не е тиранин, който завладява целия ти живот. Не е идол, заради който ти ще отрежеш себе си от целия свят и целия свят от себе си, за да създадеш затворената, тясната клетка на семейство, свързано единствено от личните интереси: от любовта към „своите”. Детето – това е новата връзка на любов с целия свят, с цялата вселена. То е разкрепостената любов на майката и бащата, където ще расте не „наше”, „свое” дете, а душа, дадена ни за съхранение. И ние с теб ще пазим това съкровище с цялата безкористност на любовта. С цялата чест и благородство, на които сме способни, помагайки му да се развива и узрява в хармония.
…
Ние още не разбираме докрай човешките пътища. Но докато човек може да върви към усъвършенстване, той живее. Бори се, търпи поражения, разочарова се, но не губи мъжеството си, не губи целенасочеността на търсенията и вярата си, живее и побеждава. Сърцето му непрекъснато расте, съзнанието му се разширява. Той още може да носи в деня си своето творчество. Още може да отдава просто своята доброта – и затова живее.
Случва се и така, че човек десетки години води външно безполезен живот. Живее като егоист и еснаф. Превръща се в никому ненужен старец – и продължава да живее. Великият и мъдрият Живот вижда у него някаква възможност за духовно пробуждане. И Той чака. Дава на човека стотици изпитания, за да може той духовно да се възроди. И обратно, има хора, които толкова щедро са излели в своите делнични, сиви дни добротата и творчеството на сърцето си, че цялата мощ на сърцето им се е разраснала в огромна светлина. И тяхната предишна физическа форма вече не може да носи в себе си тази нова светлина. Тя се руши и изгаря под вихъра на онези нови вибрации на мъдростта, където е проникнало съзнанието им. И такива хора си тръгват от земята, за да се върнат на нея още по-радостни, чисти и извисени. Ти намерѝ в своето обаяние и такава нежност на любовта, и такова приятелство, че да утешиш Алиса не със състрадание-сълзи, а със състраданието на мъжеството и силата.
…
Осъзнай по-дълбоко, величайшата мъдрост на живота: всеки може да преживее само своя собствен живот. И колкото и да обичаш хората, няма да преживееш нито миг от живота им. Не поемай на раменете си дългове и задължения, които никой не ти е стоварвал. Върви радостно. Като се събудиш сутрин, благославяй своя нов разцъфващ ден и си обещавай да приемеш докрай всичко, което ще дойде при теб от него. Творчеството на човешкото сърце е в неговия обикновен ден. То и се състои в това да приеме в деня си всички обстоятелства като неизбежни, единствено свои, и да ги очисти с любов, милосърдие, пощада. Но това не означава да превиеш гръб и да позволиш на злото да те язди. Това означава и да се бориш, и да се учиш да се владееш, и да падаш, и отново да ставаш, и да преодоляваш препятствията, и да ги побеждаваш. Може би външно не винаги ни се удава да ги побеждаваме. Но вътрешно трябва винаги да ги побеждаваме, обичайки. Старай се да пренасяш отношенията си с хората от боклука на дребното и условното в огъня на Извечния. Търси навсякъде Бога и Неговите закони.
Чупи издигащите се прегради на условността между себе си и хората. И с най-голям такт търси всички възможности да влезеш със съзнанието си в положението на онзи, с когото общуваш. И винаги ще откриеш как да разрушиш препятствията на предразсъдъците, заставащи нелепо между хората, да откриеш всичко най-добро у себе си и да влезеш в храма на сърцето на другия. Намирай в себе си цветето на любовта и го хвърли в краката на онзи, с когото говориш. И само в редки случаи срещите с абсолютно зли хора ще останат без победата на любовта ти.
…
Няма смърт, скъпи приятелю. В онзи момент, когато си отива последното физическо дихание, духът вече е изоставил формата, в която човекът е живял на земята. И тези, които приближават смъртта, както и онези, които се раждат на земята, вървят по своя път само за да се движат към съвършенството. В съвременното си възпитание човек попива толкова предразсъдъци, че дори не разбира как животът – целият велик Живот – се движи около него и в самия него. Ако във вашето сърце не живееше онази Светлина, която сега заобикаля нас двамата и всички около нас, вие нямаше да можете да стигнете до толкова високата чест, в която сте живели и живеете. В сърцето на човека съобразно с възходящото му развитие оживяват едно след друго качествата на онзи единен Живот, който той носи в себе си. Качеството на човека, достигайки пълното си развитие, преминава в жива, винаги активна сила. То престава да бъде само свойство на човека. То се лее като кръв по жилите му, като носещата светлина материя на любовта, накрая се разкрива като оживял аспект на вечния Живот в него. Всичко, до което човек е успял да стигне докрай в своето развитие, е станало аспект на божествения му дух, на вътрешния му творчески огън. Когато физическата форма е станала малка за такъв оживял човешки дух, когато той я е израснал, както юношата детските си дрехи – човек я сменя, а ние наричаме това смърт.
Споделете
