Висша мъдрост, висш покой. 3
- 30 Юни 2016
Чета, чета...
„Два живота”, т.1:
Не всяка любов свързва плътта на хората. Но лоша е и онази любов, която свързва робски духа им. Истинска ще бъде любовта, при която всички способности и таланти се разкриват за творческа дейност, освобождава се човешкият дух.
…
Не гледайте на този предстоящ ви живот като на наказание. Великият мъдър живот не познава наказанията. Той дава на всеки човек възможност да израства и да укрепва точно в онези обстоятелства, които са лично необходими на всеки и единствено само на него. В дадения случай не мислете за себе си, а за жена си. Старайте се с цялата доброта на сърцето си да ѝ отворите очите. Обяснете ѝ, че няма смърт, както няма и разединен живот само на земята. Съществува единен вечен живот на живата земя и живото небе. Това е животът на вечния труд на цялата вселена за общото благо; животът, духовният живот на светлината и радостта, включен в плътните и тежки форми на земните тела на хората. И целият земен живот на човека не е едно конкретно завършено съществуване от раждането до смъртта. Той е редица от съществувания. Редица от плътни, видими форми, в тях винаги е въплътен единният, вечният живот, неизменен и само променящ условните си временни земни форми. Ще имам с вас още не един разговор на тази най-съкровена тема, ако това ви интересува. Сега искам само да осъзнаете цялото величие и смисъл на всеки земен живот на човека, за да разберете как той е длъжен да вижда ясно всички неща у себе си и извън себе си. И каква сила носи в себе си всеки, ако се е научил да се владее, ако може – в един миг, който се е открил за познанието му, – да забрави за себе си като временна форма и да постигне дълбоката любов у себе си, за да внесе чрез нея помощта на мира в друго сърце.
…
Характерният признак за присъствието на истински мъдрец сред хората е, че въпросите не се увеличават, а намаляват. В съзнанието на хората расте не активността на ума, а на интуицията. Подсъзнанието въвежда мисълта и сърцето им в хармония, защото атмосферата около мъдреца показва на всеки суетата и илюзорността на единствено личните постижения и желания.
…
А аз вече ти казах, че животът не ти носи болката на безумието, а огромното щастие на знанието, ако ти пожелаеш да се трудиш и да се научиш на пълно самообладание. Ти си забравил или не си отделил нужното внимание на думите ми. Вече ти обяснявах, че всеки човек притежава творческите сили на свръхсъзнанието. У едни хора те дремят, при други оживяват. И оживяват различно у всеки в зависимост от общото ниво на развитие на чистотата и културата – от юродивия до мъдреца. […] Някак ще се справиш с живота, който ти единствен можеш да създадеш. Някак ще вдигнеш на плещите си всичко, което сега изисква от теб отговори и труд. И никой освен самия теб не може да изпълни твоите, присъщи единствено на теб, индивидуални задачи.
…
Знанието – това е животът. А животът не можеш го вмести в никаква книга. Ако няма да прочиташ в болния неговия живот, а ще търсиш в книгите как там се описва лечението на болестта, ти никога няма да бъдеш доктор творец, талант, а ще бъдеш само занаятчия. Болестта не се лекува. Можеш да лекуваш болния, съобразявайки се с целия конгломерат от неговите качества, отчитайки духовното му развитие. Без да приведеш в равновесие всички сили у човека, няма да го излекуваш.
…
Мое мило момче, колкото по-високо и по-далеч отива всеки от нас, толкова по-ясно вижда, че няма предел на съвършенството. И работата не е в това каква висота, какъв предел ще достигнеш днес. А само да се движиш напред заедно с онова вечно движение, в което се движи целият живот. И можеш да влезеш в него само чрез любовта. Ако днес не си украсил живота на никого с простичката си доброта, твоят ден е пропаднал. Ти не си се включил във вечното движение, в което цялата вселена е живяла днес; ти си се отделил от хората, а това означава, че не си могъл да се издигнеш до никакво съвършенство. Пътят натам е един: чрез любовта към човека.
…
Много още хорска скръб ще видиш в живота си и не малко ще я изпиташ сам. И всеки път, където и каквото страдание да срещнеш, ще видиш, че началото на всяко страдание е страхът, съмненията, ревността и завистта, а също така жаждата за пари и слава. Върху тези корени израстват всички други страсти, в които загиват хората. А втората половина от мъките живее у човека заради неговата слепота, от мислите, че целият живот е включен в малкия период от раждането до смъртта, напъхан в калъфа единствено на личния му, откъснат от целия свят живот. И този основен предразсъдък пречи да видим ясно цялата вселена и да разберем своето място в нея, в нейния труд, в хармонията ѝ.
[…]
Твоят талант и предишните ти търсения на висшия духовен живот, за които ти сега не помниш, те въведоха в такова положение в този живот, че ти можеш да продължиш своя път на съвършенството. […] Ти имаш различен път. Надарен си със свръхсъзнателни сили, в които още не умееш да се ориентираш. Ти интуитивно виждаш смисъла и радостта на живота, до които стигат за векове хората скептици, експериментаторите, свикнали да опипват всичко с ръце и да смятат за реално само онова, което могат да пипнат. На тях им е точно толкова трудно да придобият монолитността на верността, колкото на тебе да се разколебаеш в нея. За тях реалността е земята, всичко останало са абстрактни величини.
…
Не плачете, княгиньо. Непоправимо е само това, което човек не е разбрал преди смъртта си и така си е отишъл от земята. […] Дарът на сърдечната доброта – това е всичко, което човек трябва да излива в своя трудов ден. И ако ви се струва, че вече сте стара и болна, че времето ви за труд безвъзвратно е отминало, това е най-чист предразсъдък. Можеш да си обречен на неподвижност, да си лишен от ръце и крака – и въпреки това не само да се трудиш, но и да вдъхновяваш народа си чрез творчеството на любовта и мислите си. Най-висшата форма на труда на мъдростта, която ми е известна, носи вдъхновение и енергия на света единствено чрез силата на мисълта си, като самата тя остава в пълна външна неподвижност. Ала мисълта на тази неподвижна мъдрост съставлява огромна част от движението на вселената. И за всеки човек – в това число и за вас – е важно да живее, без да се изключва от това вечно движение, без да спира, а като върви през цялото време с него – както слънцето и лъчите му, неразделни.
Вашият трудов ден е прост. Приласкайте всеки, който влезе при вас. Ако при вас дойде самотник, отдайте му цялата любов на сърцето си, за да разбере, отивайки си, че има приятел. Ако дойде скръбен, осветете живота му с вашата радост. Ако дойде слаб, помогнете му чрез знанието на новия смисъл на живота, който ви се откри. И животът ви ще стане благослов за хората.
Спрете сълзите, приятелко. Постарайте се спокойно, без обида, срам или раздразнение да вникнете в онова, което ще ви кажа. Не ви чета проповед, не ви поучавам на морала на условните земни кодекси. Искам да ви помогна да влезете в друг етап на живота, където сама бихте могли да се разкрепостите от страстите, сред които сте прекарали живота си и от които самата вие най-много страдате.
[…]
Защо продължавате да живеете в лъжа? Докато окончателно не проумеете, че не съществува един живот на земята, отделен от цялата атмосфера на вселената, а има единен живот, неразделимо зърно на духа и материята, че няма само една трудеща се земя, а съществува общо колело на живото трудещо се небе и живата трудещата се земя, колело, обединяващо се върху общи за небето и земята принципи, които не търпят лъжата и лицемерието, не подлежат на промяна според желанията и волята на хората, а се движат целесъобразно и закономерно за живота на цялата вселена – вие няма да откриете радостта да живеете.
Колкото и да ви остава още да живеете, неизменно ще ви преследва страхът, докато мислите за всеки свой ден като за миг от единствения си земен живот.
Ако от живота на земята изключим разбирането на своя текущ живот като връзка на вековни причини и следствия, целият даден живот се свежда до нула. Заради един или друг конгломерат от страсти и желания, без перспективата на светлината, която може да се внесе в трудовия ден, без знанието, че светлината гори във всеки човек, част от цялото човечество на вселената – да се живее творчески е невъзможно. Който живее, без да осъзнава в себе си тази светлина, той се привързва към злата воля, мислеща, че може да покори света, като го застави да служи на собствените си страсти, на наслажденията си.
Споделете
