Висша мъдрост, висш покой
- 20 Юни 2016
От няколко дни препрочитам за кой ли път „Два живота”. Блаженство за душата. Висша мъдрост, висш покой.
„Два живота”, т.1:
- …Чрез вас и във вас за мен се откриват сякаш нови хоризонти, сякаш целият живот придобива нов смисъл. Едва сега разбрах, че животът е ценен и прекрасен не само с връзките на кръвта и любовта в него, но и с радостта да живееш и се бориш за щастието и свободата на всички хора, която осъзнах край вас. О, какво би станало с мене, ако вие не бяхте до мен през всичките тези дни? Дори не е важно, че щях да загина от ръката на някакъв фанатик. Важното е, че бих си отишъл от живота, без да преживея нито ден в безстрашие и без да разбера какво означава щастието да живееш без натиска на страха в сърцето. И това аз научих край вас. Сега зная, че животът води всеки толкова високо, колкото е голямо разбирането му за собствения му труд в него като труд-радост, труд на светлата помощ, за да може радостта да побеждава тъмнината наоколо. И всички случайности, които сега ме захвърлиха във водовъртежа на страстите, ми се струват благословени, случили се само за да се срещна с вас. И никой, никой на света не може да застане за мен редом с вас!
Флорентинеца тихо слушаше моята пламенна реч; очите му ми се усмихваха ласкаво, но на лицето му забелязах оттенък на тъга и състрадание.
- Много съм щастлив, скъпи ми приятелю, че така си оценил присъствието ми до теб и нашата среща – каза той, полагайки ръка на главата ми. – Това доказва у теб рядката при хората черта да бъдат благодарни. Но не се горещи. Ако за тези дни съзнанието ти се е разширило, несъмнено и сърцето ти трябва да се разтвори. В него, както и в мислите ти, следва да изчезнат някои условни граници. Вече си длъжен да гледаш поновому на всеки човек, търсейки в него не онова, което е видно веднага и от всички, не биещите на очи качества на ума, красотата, остроумието или лошите качества, а тази вътрешна сила и доброта на сърцето, които единствени и могат да станат светлина в тъмнината за всички наоколо сред предразсъдъците и страстите им. И ако искаш да носиш на хората светлина и свобода по пътя им – започни да се вглеждаш в хората поновому. Почни внимателно да разпознаваш разликата между дребното, случайното у човека и неговите велики способности, родени в резултат на труда, борбата и на цял низ победи над самия себе си. Започни сега, а не утре. Откажи се от предразсъдъка, че човекът е онова, което ти се струва, и съди за него само по постъпките му, стараейки се винаги да се поставиш в неговото положение и да му намираш оправдание.
…
Неведнъж през живота си съм плакал също толкова горчиво, както плакахте сега вие. И повярвайте, всички ние трудно погребваме детството си. Илюзиите на любовта и красотата, създадени от въображението ни, ни терзаят дотогава, докато сами не се освободим напълно от тях. И нашите илюзорни желания за всякаква външна красота рухват едва тогава, когато в нас се съживи всичко прекрасно, което носим у себе си. Всички удари на скръбта, на загубите и разочарованията ни учат да разбираме, че в условните илюзии няма щастие. То живее само в свободния доброволен труд, независещ от наградите и похвалите, с които ще ни засипят за него. В онзи труд, който ще внесем в своя делничен ден като труд на любовта и радостта, отдавайки го за укрепването и подобряването на живота на хората, за тяхното благо, за щастието им.
…
Всичко в живота се движи, моето момче. В живота на човека не може да има спиране нито за миг. Движейки се по своите дела и срещи, човек расте и постоянно се променя. Всичко, което притежава съзнание като логическа мисъл, се променя, разширявайки се в мъдростта. Ако човек не умее мъдро да приема своите променящи се обстоятелства, ако не умее да се превърне в тяхна управляваща сила, те ще го смажат както студът погубва живота на гъбите, както сушата унищожава живота на плесента. И, разбира се, онзи човек, който не умее – променяйки се сам, – да понесе леко и просто на раменете си живота в новите обстоятелства, ще бъде като гъба или плесен, а не като блясъка на творящата, закаляваща се и растяща в борбата творческа мисъл.
…
Никому не може да му мине през ума да ви допусне до деца. Освен лошия ви характер, освен че бълвате като кипящ котел егоизъм и злоба, вие не притежавате дори начално понятие за такт. А безтактният човек, даже добрият, е вреден за детето, колкото лош, заразен въздух.
…
Младостта е чувствителна. Вие още не можете да си представите целия сложен ход на нещата през целия живот, цялата сила на страстите у човека, които му поставят капани на всяка крачка. Но да разберете, че силата на човека не е в злобата му, а в неговата доброта, в благородството, което ще прелее от себе си в деня и чрез него ще свърже хората със себе си – това вие можете, тъй като сърцето ви е чисто и широко. Вие свирите на цигулка и понеже сте талантлива, разбирате, че звуците – както и добротата – очароват хората и ви обединяват с тях в красотата. И свирейки на хората, за да ги призовете към прекрасното, вие не усещате страх. Именно така без страх и съмнения вървете сега в купето си. Когато сърцето е истински открито към красотата, то не се страхува и пее дивна песен – песента на тържествуващата любов. Вие сте толкова млада и чиста, че вашето сърце не може да пее никаква друга песен. Не мислете за миналото; живейте това „сега” с цялата пълнота на личните си чувства и ще създадете прекрасен живот за себе си и близките си. Вашето „утре” ще бъде омърсено от остатъците на злобата и горчилката, които ще вплетете в него, ако днес не намерите сили да разтворите сърцето си в пълна цялостна любов, в абсолютна чест без компромиси.
Споделете
