Засега без заглавие
- 05 Октомври 2015
„Засега без заглавие” е част от самиздатската ми книга „Зимата на нашата ламбада” с подзаглавие „Историйки, фантасмагорийки, тоталиторийки” (1990). За нея – в бележката над постинга „Интервю”.
26 години по-късно хиляди и хиляди, и стотици хиляди измежду нас все още се прехранват като през последните 71 години. А мнозина дори наддадоха. Включително и на тегло.
В интерес на светата Божа истина времето не беше време. Навсякъде лудееха свирепи хали. Снегът бе затрупал тесните прозорчета и навън не се виждаше нищо. Тясната изрината пъртина водеше до уличката, където не се мяркаше жива душа. Студ, виелица, мразовит вой на голите жици. Вътре в стаичката гореше кюмбенце, но топлинката му едва сгряваше на метър наоколо. Застлана кушетка, масичка, бюфет, мивка. А отгоре – мъждукаща крушка.
Близнакът трепереше от студ. Топлеше длани край кюмбенцето, на което къкреше вкусна гозба. Навремени разбъркваше вкусната гозба, кусаше я. Изразът на сухото му лице не се променяше. И пак затреперваше. Посягаше към разтворената книга на кушетката, зачиташе се, но скоро я захвърляше обратно. И пак затреперваше. Навремени разбъркваше вкусната гозба, кусаше я. Пускаше радиоточката, заслушваше се, но скоро я изключваше. И пак затреперваше. Навремени се замисляше, изразът на сухото му лице се поотпускаше, но скоро се сепваше. Разбъркваше леко загорялата вкусна гозба, кусаше я. И пак затреперваше.
Изобщо зима.
Близначката се връщаше от работа привечер. Поздравяваше брат си, събличаше се и се залепяше о кюмбенцето. Не трепереше. Руменото ѝ пълно лице грееше в спокойно доволство. Стопляше се, разтваряше пазарската чанта и вадеше франзели, камамбер, рокфор, майонеза, раци, сельодка, котлети, филета, луканки, фъстъци, портокали, банани, лимони, кафе, водка, уиски, мускат отонел. След което връщаше рестото на брат си.
Изобщо зима.
Близнаците се преобличаха във вечерни тоалети и преминаваха оттатък в салона. В дъното бумтеше висока камина. Дебели килими покриваха дъбовия паркет. Дълго меко канапе в ъгъла. Дълбоки фотьойли с тумбести облегалки. Дискретни лампиони. А отгоре – разкошен полилей. Близнакът нареждаше всичко върху бялата колосана покривка, сядаха около огромната баварска маса. Пиеха водка от изискана гарафа, замезваха си с камамбер, рокфор, майонеза, раци, сельодка, котлети, филета и луканки. Сипваха си от вкусната гозба, опитваха мускат отонела от високи кристални чаши. Докато вечеряше с вкусната гозба, близначката нежно поглеждаше близнака, а руменото ѝ пълно лице грееше в спокойно доволство. Близнакът само скромно се усмихваше на близначката. И пак затреперваше. След вкусната гозба си наливаха по два пръста уиски, посягаха лениво към фъстъците.
- Как е? - посръбвайки от кафето си, питаше накрая близнакът. И пак затреперваше в дълбокия фотьойл.
- О`кей – отвръщаше близначката от другия дълбок фотьойл. Руменото ѝ пълно лице грееше в спокойно доволство.
- Нещо ново? – питаше близнакът. И пак затреперваше.
- Подробности – отвръщаше близначката, близвайки от кафето си. Руменото ѝ пълно лице грееше в спокойно доволство, докато поемаше парите за прехрана.
Близнакът си лягаше на кушетката в стаичката. Близначката си постилаше в салона върху дългото меко канапе. Сетне заспиваха. И насън близнакът трепереше в студеното си легло. И насън руменото пълно лице на близначката грееше в спокойно доволство.
Изобщо зима.
В интерес на светата Божа истина времето не беше време. Навсякъде лудееха свирепи хали. Студ. виелица, застланата кушетка, мивката, мъждукащата крушка.
Близнакът топлеше длани край кюмбенцето, на което къкреше вкусна гозба. Посягаше към разтворената книга, пускаше радиоточката, замисляше се, но скоро се отказваше и да чете. и да слуша, и да мисли. Разбъркваше вкусната гозба и все трепереше, трепереше.
Близначката се връщаше от работа привечер. Вадеше от пазарската чанта франзели, камамбер, водка и всичко останало. Вечеряха, пиеха водка и уиски, усмихваха се един другиму.
- Как е? – посръбвайки от кафето си, питаше близнакът. И пак затреперваше в дълбокия фотьойл.
- О`кей – отвръщаше близначката от другия дълбок фотьойл. Руменото ѝ пълно лице грееше з спокойно доволство.
Изобщо зима.
Струва ми се. че е крайно време да привършваме. И да изведем примерно следното заглавие: „Страх Подлост си храни, блазе ѝ, която го има“. Ако внимателният читател е на мнение, че в предложения вариант за заглавие се забелязват известни несъответствия с правдивото животописче, каквито известни несъответствия. да си призная, и аз забелязвам, ще се измъкна с обратното заглавие-близнак: „Подлост Страх си прехранва, блазе му, който я има“.
Изобщо зима.
13.12.1989
Споделете
