Критика на чистата пауза
- 28 Септември 2015
„Критика на чистата пауза” е поредният текст от самиздатското ми книжле „Зимата на нашата ламбада” с подзаглавие „Историйки, фантасмагорийки, тоталиторийки” (1990). Повече за него – в бележката над по-предишния ми постинг „Интервю”. Ако останете с впечатлението, че между служителите в някогашната еднопартийна Говорилня и техните духовни дечица и внуци в днешните разнопартийни говорилни няма кой знае каква разлика, причината е, че съвременните говорилни много приличат на майчицата си отпреди 25 години. Каквито говорилните, такива и службашите им вътре. И паузите.
Апропо, от дистанцията на времето е забавно, че написах „Критика на чистата пауза” на 8.12.1989, а в същия ден се провежда пленум на ЦК на БКП, който приема решение да отмени, цитирам, „онази част от решението си на пленума от 10.11.1989, в която изказва благодарност на Тодор Живков при освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП”.
Критика на чистата пауза
или опит за принос към теорията на чистата пауза
Земетресението беше от дванадесета степен по дванадесетстепенната скала. Внезапността му – около единадесет и половина степен по дванадесетстепенната скала. Бетонно-гранитното здание на Говорилнята издържа. Повечето от служещите в Говорилнята обаче си глътнаха езиците. Другата част от служещите само си прехапаха езиците, но тъй или иначе всички служещи изгубиха способността си да изпълняват служебните си задължения. Така и не се разбра заради силата на труса ли или заради внезапността му.
Настъпи пауза.
След време се появиха оцелелите Приятели на Говорилнята.
- Ама какво сте си глътнали езиците? – запитаха те с участие служещите в Говорилнята.
- Ама какво сте си прехапали езиците? – добавиха те с участие.
Освен участие във въпросите им се долавяше и силен привкус на изкуственост.
От само себе си се разбира, че оцелелите Приятели на Говорилнята не получиха отговор. Служещите в Говорилнята само се усмихнаха някак смутено и някак тъжно. Усмихнаха се и някак обидено.
- Бедничките ни те! – съчувствено поклатиха глави оцелелите Приятели на Говорилнята и се заеха за работа.
Освен съчувствие в поклащането на главите им се долавяше и привкус на изкуственост.
Работата не беше трудна и свърши бързо. Състоеше се в изваждане на езиците на онези почти посинели вече служещи в Говорилнята, които си ги бяха глътнали, както и привеждане в съответствие езиците на онези служещи в Говорилнята, които си ги бяха прехапали.
- Ами говорете си – бодро подканиха оцелелите Приятели на Говорилнята.
Освен бодрост в подканата се долавяше и известен привкус на изкуственост.
Пауза.
Служещите в Говорилнята само се усмихваха някак смутено и някак тъжно. Усмихваха се и някак обидено.
- Боже мой, забравихме кода! – възкликнаха самокритично оцелелите Приятели на Говорилнята.
Привкусът на изкуственост едва се долавяше.
Оцелелите Приятели на говорилнята извадиха кодовата книжка, направиха справка, пошушукаха си нещо и записаха новия код на черната дъска.
- Сега всичко наред ли е? – усмихнаха се окуражително от черната дъска.
Може би е излишно, но все пак трябва да се добави, че освен кураж в усмивката им се долавяше някакъв привкус на изкуственост.
Пауза.
Служещите в Говорилнята продължаваха да се усмихват някак смутено и някак тъжно. Усмихваха се и някак обидено.
Оцелелите Приятели на Говорилнята пак си пошушукаха нещо и записаха на черната дъска: „Повече земетресения няма да има!“
- Сега наред ли е? – засмяха се още по-окуражително.
Привкусът на изкуственост почти не се долавяше.
Пауза.
Служещите в Говорилнята все така се усмихваха някак смутено и някак тъжно. Усмихваха се и някак обидено.
Оцелелите Приятели на говорилнята отново си пошушукаха нещо и залисаха на черната дъска: „Изводи за паузата след земетресението няма да се правят!“
- А сега? – разпериха приятелски ръце оцелелите Приятели на Говорилнята.
Нямаше и следа от привкус на изкуственост.
- Аха – обади се най-старият измежду служещите в Говорилнята, който само си беше прехапал малко езика. Усмихваше се някак облекчено и някак радостно. Усмихваше се и някак с готовност.
- Наред е, наред е – обадиха се и други служещи в Говорилнята.
- Никога повече няма да си глътна езика! – заяви наперено едно от младите хлапета в Говорилнята.
- Никога повече няма да допуснем паузи! – гръмна отвред.
- Единен народ зад новия код! – надвика ги най-гръмогласният измежду служещите в Говорилнята.
Всички служещи в Говорилнята се усмихваха някак облекчено и някак радостно. Усмихваха се и някак с готовност.
Оцелелите Приятели на Говорилнята изслушаха внимателно възгласите, кимнаха топло, отбелязаха си нещо в личните тефтерчета, вдигнаха ръка за поздрав и си тръгнаха.
- Говорете си, говорете си – помаха дружески последният от оцелелите Приятели на Говорилнята, преди да затвори вратата отвън и да я заключи.
Щом чуха изщракването на ключа, служещите в Говорилнята спокойно пристъпиха към изпълнение на служебните си задължения.
Без паузи.
8.12.1989
Споделете
