Вечер
- 28 Август 2015
Понякога ти писва да стоиш сам тук, на село. Редакторска работа, техническа работа, писане, писане, доброволно отшелничество в името на твоето си късче от литературата, в името на значими за теб идеи, в името на важни за теб задачи, които си поел пред самия себе си; имена да искаш. Но ти писва. Иска ти се да се прибереш в къщи при жена си, при децата и внуците, да си пуснеш телевизора, да се излегнеш на фотьойла, да си вдигнеш краката на табуретката и да зяпаш някакъв тъп филм, тъп мач или просто да си легнеш и да си четеш нетъпа книга.
И точно тогава се случва такава вечер като днес, 5 август. Топла вечер, но не е задушна, стоиш гол, но не от жега, а просто защото искаш вечерта да ти гали кожата, тамън ти е и откъм температура за тялото, и откъм благодат за душата, щурци свирят в пълната тишина, цари съвършено спокойствие, меко е, красиво е, планината като майка е кротнала срещу тебе, до тебе, зад тебе, зелена, прекрасна, уютна, приятелска… И я чуваш как майчински ти говори:
„Къде си тръгнал бе, сине? Каквото и да ти се иска, каквото и да правиш-струваш, тука е твоето място лете. Това също е твой дом, тука обаче ти е най-добре, тука работиш най-добре, тука написа част от най-хубавите си страници, тука ти дойдоха идеите за голяма част от творбите ти, тука е раят за теб лете, тука е твоят пъп. Къде си хукнал, сине?”
Вярно, къде съм хукнал? Дори и мислено.
„И не те ли е срам да се чувстваш сам, когато аз съм около теб?”
Вярно, срам и позор е.
А нощта пада тихо и нежно и ти вече си мислиш какво ще вършиш утре.
Тук.
Споделете
