Две миниатюри
- 29 Май 2015
Още две миниатюри от книгата ми „169”.
Смешното
Всичко е смешно в някакъв смисъл, в определена степен, в един или друг аспект. Дори и в най-големите трагедии (през булото на мъката ни) може да се различи смешното, нелепото, абсурдното. Комично нелепото, комично абсурдното. Можем да усетим една особена ирония, макар и често твърде болезнена. Един специфичен парадокс, в който откриваме и комичен привкус – въпреки страданието ни.
Не и у Христос. Нищо у Христа не е смешно. Дори самата мисъл, че би могло да ни е смешно, когато се стараем поне мъничко да обозрем какво е сътворил, твори и ще сътвори Христос, е кощунствена.
Господ не може да е смешен. В никакъв смисъл, в каквато и да е степен, в който и да било аспект.
Феномен
Не спира да ме изумява един хилядолетен феномен на човешката цивилизация. Съществуването му не бива да буди дискусия, тъй като, струва ми се, е очевиден.
Феноменът е: милиарди и милиарди човеци днес (по-рано стотици и стотици милиони; още по-рано – милиони) постоянно живеят в пълно или почти пълно неведение за общоприетата от останалите хора истина за настоящето и миналото на човечеството.
Феноменът е: огромната част от населението на планетата постоянно живее в пълна или почти пълна изолация от общоприетата от другите истина за фактите на настоящето и миналото човешко битие.
Феноменът е: преобладаващата част от хората по земята непрекъснато и неизменно живее, без дори да подозира, че би могла по различен начин да осмисля, да анализира и оттам да променя съзнателно собствения си живот, понеже общоприетата от останалите истина за този живот им е недостъпна.
Би било обидно за наблюдателния разум да се привеждат доказателства. Достатъчно е да погледнем в картата на света към Африка, Азия, Централна и Латинска Америка. А защо не и към Европа? Едва ли са мнозина онези, които си дават сметка каква грамадна част от хората в Русия живеят с невярна, фалшива, крайно изкривена, абсурдна представа за общоприетата истина за настоящето и миналото на човечеството, включително за собственото им руско настояще и минало.
Възниква въпросът: кой формулира общоприетата от човечеството истина, кой се труди и огромното мнозинство да я приема в една или друга степен за общоприета? Несъмнено това са люде, чиито живот и в миналото, и днес няма нищо общо с пълното неведение за фактите и тенденциите на битието ни; люде, които осмислят, анализират реалните факти и тенденции на битието ни и действат съобразно тях. Накратко, това са людете, побратимени с истината за живота ни (относителната истина, разбира се: не ни е дадено да познаваме съвършената истина).
Малцина са били и са тези люде. Малцина и ще бъдат. Шепа народ в сравнение с масата.
Как тогава човечеството се е движело напред и нагоре?
Уж има много отговори. Тоест няма еднозначен отговор.Това ако гледаме в краката си.
Ако вдигнем обаче глава към небето, отговорът как човечеството се е движело напред и нагоре веднага грейва от еднозначен по-еднозначен.
Ето един само на пръв поглед странен вариант на този еднозначен отговор. Бих препоръчал да заменим нелепия и дълбоко неблагодарен израз „Господ да ни е на помощ!” с нещо коренно различно, тоест с нещо вярно, разумно и адекватно: „Благодаря ти, Господи, че винаги си ни помагал, че сега ни помагаш, че вечно ще ни помагаш да вървим напред и нагоре!”
Тоест към Него.
Споделете
