Човешкият избор: между Небето и преизподнята
- 08 Април 2015
Днес е Велика Сряда. Преди 1982 години на този ден се случило нещо изключително греховно: злото е замислило да извърши пъклено дело, което е променило хода на човешката история. От Матея свето Евангелие, глава 26:
3. Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,
4. и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;
5. но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
…
14. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
15. и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
16. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Нямам спомен как преди много години в дома ми попадна и остана безценен руски учебник по вероучение. Твърди мастиленосини корици, пожълтяла хартия, висок, но достъпен стил, библейски цитати на църковния език и със стария правопис, вековна мъдрост – книга реликва. На титулната страница пише:
ЗАКОНЪ БОЖIЙ
для семьи и школы
со многими иллюстрацiями
с о с т а в и лъ
Протоiерей Серафимъ Слободской.
Изданiе четвертое
Типографiя преп. Иова Почаевского.
Holy Trinity Monastery, Jordanville, N.Y.U.S.A.
1967
Красота! Книгата е достъпна в мрежата. (Много грешки при фототипните издания!) Пак там може да се научи и кой е протойерей Серафим Слободской (1912-1971) и защо Господ му е помогнал да оцелее и при болшевиките, и при нацистите. По-долу публикувам превод на мъничка частица от „Закон Божий”. Мисля, че днешният ден, белязан с клеймото на „трийсетте сребърника”, е добър повод да се замислим и над природата на злото, и за нашата свободна воля да избираме.
Запазвам ошрифтяването и главните букви по оригинала, а цитатите (с изключение на св. Кирил Йерусалимски) взех от наши синодални издания.
Беседа за смисъла на злото
Мисълта за световното зло лежи като тежко бреме на съмнението върху сърцата на много вярващи. За нас е неразбираемо защо Бог допуска злото. Нали Бог в Своето Всемогъщество лесно би могъл да премахне злото... Как може безкрайно милостивият Бог да търпи злите постъпки на един негодяй да обричат хиляди, понякога милиони хора, може би дори половината човечество на нужда, мъка и бедствия?...
В какво се състои „смисълът на Злото”? Та в Бог няма нищо безсмислено.
Необходимо е да се напомни какво представлява злото, за да се отговори на тези въпроси.
Под зло ние трябва да разбираме не страданията, нуждата и лишенията, а греховете и нравствената вина. Бог не желае злото. Всемогъщият Бог не може да одобрява злото. Нещо повече, Бог забранява злото. Бог наказва злото. Злото или грехът е противоречие, съпротива срещу Божията воля.
Както е известно, началото на злото е сложил висшият ангел, сътворен от Бога, който дръзко е престъпил послушанието пред всеблагата Божия воля и е станал дявол.
Дяволът е причината за злото, той и внушава или влияе на греховността у човека.
Не тялото на човека, както мнозина мислят, е източникът на греха, не, а то се превръща в оръдие на греха или доброто не самò по себе си, а по волята на човека.
Истинната Христова вяра посочва следните две причини за съществуването на злото в света:
1) Първата причина е в свободата на човешката воля. Нашата свобода на волята е отпечатък на Божественото ни подобие. Този Божи дар възвисява човека над всички същества на света...
В свободния си избор на доброто и отхвърлянето на злото човек възвеличава Бога, прославя Бога и усъвършенства самия себе си.
В Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (15, 14) се казва: „Той (Бог) отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му”; т. е. „Бог отначало сътвори човека и му остави свободен избор.”
Така Бог дава на хората с добра воля възможността да си заслужат Небето, а на хората със зла воля – преизподнята.
Както едното обаче, така и другото се постига единствено чрез свободата на човешката воля...
Св. Кирил Йерусалимски казва: „Ако си правил добро според природата си, а не заради свободата си: тогава защо Бог би приготвил необясними венци? Овцата е кротка, но тя никога няма да се увенчае заради кротостта си: защото кротостта ѝ идва не от свободата, а от природата ѝ.”
Св. Василий Велики казва: „Защо в самото ни устройство не е заложена безгрешност, така че да не можем да сгрешим, макар да бихме искали?” Затова, защото и ти не признаваш слугите си за добри, докато ги държиш свързани, а когато виждаш, че доброволно изпълняват пред тебе своите задължения. Затова и Богу е угодно не принуденото, но извършеното от добродетел. А добродетелта произлиза от добра воля, а не по необходимост. А добрата воля зависи от това, което е в нас; и което е в нас, то е свободно. Така, който порицава Твореца, че не ни е устроил естествено безгрешни, той всъщност предпочита неразумната природа пред разумната, неподвижната и нямаща стремежи пред природата, надарена със свободна воля и действие.”
Другояче казано: предпочита машината („робота”) пред разумното същество.
Значи вътрешната причина за произхода на злото или греха се крие в свободната воля на човека.
2) Втората причина или смисъл за съществуването на злото се състои в това, че Бог насочва също така и злото към доброто. Но Бог допуска злото не заради доброто. На Бог не му е нужна такава скъпа цена.
Бог не желае зло при никакви обстоятелства. Но тъй като злото е проникнало в света по вина на сътворените, то Бог в Своя световен план принуждава също и злото да служи на доброто.
Ето пример: синовете на Яков продават брат си Йосиф в робство. Те извършват зло дело. Но Бог превръща злото в добро.
Йосиф се издигнал в Египет и получил възможността да спаси от глад семейството си, от което трябвало да се роди Месията.
Когато след няколко години видял братята си, Йосиф им казал: „Вие замислихте зло срещу мен, но Бог го обърна в добро!!!”
Приживе на апостолите юдеите преследвали християните в Палестина. И християните трябвало да бягат от Юдея, осветена с живота и кръвта на Спасителя. Но където и да отивали, те сеели Евангелското слово. Божията ръка насочвала греховете на гонителите към разпространение на християнството...
...Езическите римски императори преследвали младата християнска Църква. Тогава десетки хиляди мъченици пролели кръвта си за Христа. И кръвта на мъчениците станала семе за милиони нови християни.
Яростта на гонителите, грехът на ненавистта и убийството и тук били насочени от Бога към изграждането на Църквата. Те замисляли и правели зло, а Бог обръщал всичките им дела в добро...
Цялата история на човечеството чак до днешните събития показва истината на тези думи.
Най-големите катастрофи на народите същевременно са били най-грандиозните триумфи на религията, на приобщаването на хората към Бога...
...Трябва само да имаме търпение и да чакаме. Понеже „за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден”. (2 Петр. 3, 8).
Но и това вплитане на злото в плана за управление на света не се е оказало някаква закъсняла надстройка, поправка към сътвореното. Това вплитане на злото е станало в процеса на действие на вечната Божия воля, в което действие е било решено сътворението на света.
Понеже Бог е вечното сега!
И Неговото провиждане в бъдещето идва от вечността. То действа винаги и постоянно.
(Извадка от брошурата на Л. Люсин „Кой е прав?”, с добавки.)
Споделете
