Теология на покоя
- 25 Юни 2014
Вчера, 24 юни 2014. Привечер, небето се е намръщило, пак ще гърми и ще се лее потоп. С младия теолог (точно 5-годишен) се прибираме от детската градина. Беседваме, обменяме мисли. Бог знае защо стигаме до кафето. Конкретно: как действа на хората; защо децата не бива да пият кафе; заплахите, които дебнат детския организъм от страна на коварния кофеин; защо баба и дядо никога не пият кафе след 5 часа следобед, ако искат да спят нормално.
Следва диалог със слабо мое участие.
- Представям си какво ще стане, ако изпия цяла кана кафе! – заявява младият теолог и вероятно наистина си представя, понеже едва ли не почва да танцува по улицата от възторг.
- Горките ти родители… – промърморвам, но той не ме слуша; и правилно.
- А ако изпия цяла кана кофеин!
Очите светят с кофеинов блясък.
- Няма как да пиеш само кофеин – подхвърлям, но колкото да се намирам на приказка: между моята уста и неговите уши разстоянието е около метър, а и аз вече говоря такива скучнотии.
- Ами ако изпия две кани кофеин! Три кани кофеин!
- Никой не може да изпие толкова кофеин – казвам.
- Шегувам се бе, дядо! Разбрах вече, че не може. Само Господ може!
Оттук нататък окончателно млъквам. И има защо.
- Господ може да изпие не само три кани кофеин, но и три кани кафе. Даже пет кани може да изпие! Кофеин! Седи си на небето и преспокойно си ги пийка. Но не го прави, дядо, защото не му трябва!
Младият теолог ръкомаха превъзбуден и пак танцува вероятно от благоговение.
- На Господ нищо не му трябва, дядо! – проповядва високо богословът. – Господ няма нужда нито от кафе, нито от нищо. Само от едно. Господ има нужда само от спокойствие!
Мили Боже! Мили Господи! Лъчезарно упование наше и пристан наш! Моля те, пази децата ни такива, каквито са! И пази, Господи, спокойствието си! Колкото и да ти е трудно, докато ни гледаш какви ги вършим ние – родителите и прародителите им!
Споделете
