Цел и средства
- 10 Юни 2014
Усещате ли как отново и Бог знае за кой ли път се фокусираме върху целта (целите) на обществото ни? Усещате ли как заветната цел (колкото и да е различна тя за всеки от нас) пак и пак измества, неглижира, задушава темата за средствата, с които възнамеряваме да я осъществим? Усещате ли как публичният разговор наново се съсредоточи и замря върху това какво искаме да постигнем, а въпросът как да го сторим полека утихва, утихва, утихва?… Усещате ли как полъхва познатата позорна смрад, как се носи в душната ни атмосфера неизменното ни и все така неизказано позорно примирение, че пак и пак сме готови да платим всякаква цена за целите си?
И ще я платим, ако не ни дойде умът: средствата никога не прощават.
Долният текст е част от последната ми книга „169”.
Една от най-разпространените из цял свят „мъдрости” от хилядолетия насам е, че целта оправдава средствата. Гори са изсечени за хартия, морета мастило са изписани, за да обори светлината вероломната, адската, сатанинската съблазън на това античовешко умотворение на човеците.
Съвършено вярно – целта не оправдава средствата. Това е истината. Никаква висша цел не оправдава по-ниски от нея средства. Самата дума „оправдава” е дивотия, глупост, нонсенс. Ще добавя: при лоши, гадни, несправедливи, неправедни средства целта дори престава да съществува. Изчезва. Няма я. Сякаш никога не я е имало. И ще поясня защо: защото дори целта накрая да е постигната, хората или ще я намразят отдън душа и ще я отрекат, или пък няма да я припознават вече като своя, понеже и в двата случая ще са подвластни на последствията от средствата, с които е реализирана. В този смисъл целта ще е мъртва, ще е изчезнала. И така ѝ се пада, след като използва такива средства.
Точно така се е случвало безброй пъти откакто свят светува, случва се днес, точно в момента, и ще се случва, докато свят светува.
Или докато не проумеем най-сетне, че целта и средствата ѝ са като еднояйчни близнаци. Не повече, ала не и по-малко. Че целта и средствата ѝ бива и трябва да съжителстват в пълна, съвършена хармония. И че всички популярни навред брътвежи, защитаващи обратната теза – като онова шокиращо, потресаващо твърдение за миротворческата цел на атомните бомби над Япония, – само потвърждават очевидното: че продължаваме да не проумяваме единната природа на целта и средствата, че продължаваме да наричаме нещата с каквито ни е угодно имена, само не и с истинските им.
Хилядолетията учат. Ще дойде време, ще се научим кое какво е.
Споделете
