Доверие
- 28 Април 2014
Още миниатюри: в последната ми книга „169”.
Проблемът с доверието – една от големите мъки на човека. И у човека. Азбучна истина: без доверие не може да се живее. Абсурдно е дори да си го помислим. Нали? И в най-величествените аспекти на проблема, и в най-, най-дребните и битовите без доверие животът е немислим. Нали? Като най-очевиден битов пример – да влезем за кратко в тоалетната. Вдигаме капака, а на половината цивилизовано човечество ни се налага да вдигнем и седалката. Което движение мърси ръцете ни – на цялото цивилизовано човечество. Какво правим? Да се пипаме с мръсните си ръце ли? Или да се мием, преди да ползваме тоалетната? Ами след като сме я използвали? Нали с мръсните си ръце трябва да пипнем ръкохватката на чешмата! Значи, ще я измърсим и за себе си, понеже, след като се измием, с чистите ръце ще я затворим, а и за следващия след нас ще я измърсим. Какво излиза? Излиза, че трябва да имаме доверие на домашните си, на ближните си в обществените тоалетни и естествено на себе си, че капакът е чист, че седалката е чиста, че ръкохватките са чисти, че всичко е чисто, защото и ние самите, и всеки друг е оставил чисто след себе си. Иначе как ще ползваме тоалетните без постоянен гнус и потрес! Нали?
Бива ли да давам примери с по-сериозните неща, с още по-сериозните неща, с грандиозните страни на битието, където не можеш и крачка да направиш, без доверие в промисъла на живота, тоест в Божия промисъл?
Тъй. И сега – казус. Абсурден казус, ала жив, от плът и кръв, ето го, само се озърнете. Казусът: цял един народ – моят народ – живее без доверие. Без доверие и към себе си, и към ближните си, и към държавниците си, и към държавата си.
Не само живее, а и си свирка, ей Богу! Само се озърнете. И оцелява, все още оцелява!
Какво излиза? Ами излиза, че може да се живее и без доверие.
Разбира се, от значение е и кой какво приема за живот.
Споделете
