Отново от „И рече Бог”
- 22 Април 2014
По Великден обичам да препрочитам тук-там от „И рече Бог”. Помага срещу едно-друго. Днес е третият ден от Великденските празници. По-долу привеждам малка част от 11 глава. Вярвам, че и на вас ще ви стане по-топло.
Христос воскресе!
- А ще ми кажете ли кой е най-впечатляващият текст, който сте прочели напоследък? Този, който най-много лично вас ви е впечатлил?
- Никак няма да ми е трудно.
Жената изведнъж се отпусна, видимо задиша по-леко, по-разкрепостено.
- Вярвам ви – каза гостът ѝ с доста променен тон.
Тя бързо го погледна, понадигна се, взе тънка книга от най-горния рафт на библиотечката, отвори уверено на страница някъде почти в началото.
- Разговорът ни е малко странен – вметна.
Не усещаше вече нито притеснение, нито объркване.
- Като между приятели – каза посетителят.
Тя пак му хвърли бърз поглед, отвърна на очарователната му усмивка. В кухничката стана весело, топло.
- Да ви прочета ли? – попита малко дори кокетно.
- О, с удоволствие ще послушам – сведе глава той.
Галеристката тихо зачете: „Способни ли сте да приемете чистата божествена любов? Способни ли сте да приемете нещо, на което никога няма да можете да отвърнете по същия начин? Способни ли сте да преодолеете чувството, че не сте достойни за нея? Заслепена от мисълта за своята греховност, душата се отдръпва от божествената любов, неспособна да я приеме. И така, следващото ниво е да съумеете да приемете божествената любов. Господ те обича, независимо дали му отвръщаш със същото или не. Първата стъпка към вътрешния мир е да приемеш това. От това ниво вече си способен да се издигнеш към по-високите реалности, без да се страхуваш, че можеш да паднеш обратно в сферата на тежките емоции. И тогава, дори за миг да загубиш равновесие, вярата ще ти помогне да излезеш от затруднението си.”
Жената внимателно затвори книгата, остави я на мястото ѝ, пийна безмълвно от водката си. Сетне изведнъж се сети, погледна бързо-бързо часовника си. Очите ѝ леко трепнаха, в израза им се появи леко недоумение.
- Изборът ви от какво да се впечатлите е впечатляващ – наруши тишината гостът.
Галеристката нищо не каза, само се поусмихна възпитано.
- Е, как е лично при вас? – върна ѝ той усмивката, но щедро, благо, предразполагащо. – Съумявате ли да приемате божествената любов? Отвръщате ли със същото на Господнята обич?
Тя не бързаше да му отговаря.
- Този текст ме развълнува до полудяване – рече дружелюбно, но доста твърдо. – Все още не съм готова да обсъждам тази тема дори с колеги.
- Не мисля – възрази той.
Жената обаче предпочете да се престори, че не го е чула.
- Сигурно и вие сте художник, нали? – промени рязко посоката на разговора. – Поне приличате на художник.
- Ваятел – засмя се сърдечно гостът ѝ. - И художник, разбира се, но по-скоро ваятел.
- О, простете, забравих да ви се представя! – поклати тя глава. – Аз съм Албена. Албена Узунова.
Галеристката пак се извърна към лавицата зад гърба си и без да става, сръчно щипна най-горната визитна картичка от купчето.
Посетителят съвсем бегло я погледна, докато поемаше визитката и я слагаше до бутилката минерална вода.
– Вероятно съм чувала името ви, щом сте от бранша – подхвърли жената, след като напразно поизчака да разбере кой е гостът ѝ.
- Чували сте го, без съмнение – отзова се той, а тя посегна да доизпие водката си, но не я доизпи. – Не истинското обаче – заговори доверително той, – понеже то е потънало в безкрая на времето. Сред вас съм познат като Христос, Господ, Бог, Спасителя, Изкупителя на човеците, Учителя, Прибежището, Упованието, Усладата за сърцето, Обожаемия навеки... Впрочем и като Великия Лечител също. Всичките са истинни, дъще. Прочее, идвам заради тебе, дъще, и категорично те уверявам, че вече си готова да обсъдим онази тема за божествената любов и способността ви да я приемате. Да, истина ти казвам, вече си готова да я обсъдим като колеги. Като галеристката и Ваятеля.
Жената изпусна чашата, която така и не стигна до устата ѝ, тя се удари в масата, сетне падна на плочките и се разби на парченца.
Христос изобщо не реагира.
[…………]
- Горко ти, дъще, ако не ми повярваш! - произнесе високо Господ Бог; в тона му липсваше всякаква заплаха, а звучаха горест и прошка. – Овладей се! Не ти ли рекох: „Аз съм, не бой се!” Погледни ме! […]
Албена Узунова боязливо вдигна очи.
- Аз добре знам, че ти никога не си била ревностна във вярата си в мен. Аз добре знам, че ти никога не се беше замисляла за любовта към Бога като съпътстваща човешкия живот необходимост. Едва напоследък книгите зад гърба ти и онези у вас отвориха душата ти към един по-задълбочен и откровен размисъл, който разпали и вярата ти, и любовта ти към мен. Забеляза ли, че току-що употребих думата необходимост? Истина ти казвам, необходимостта да ме обичате е ваша необходимост, не моя. Тънката книжка, от която ми почете, представя много правдиво отношенията ни в този аспект. Аз ви обичам. Чуй, жено, аз ви обичам и това не е моя необходимост. Аз съм любов и затова ви обичам. И ще ви обичам. И ще ви обичам - независимо дали ми отвръщаш със същото или не, както истинно е написано там. Вие, не аз, вие и само вие имате нужда да ме обичате, защото така е по-леко и по-полезно за вас. Да, по-полезно, добре чу. С любовта към мен в сърцата си вие сте по-полезни на самите себе си. А когато приемете, че аз ви обичам при всички и всякакви обстоятелства, тогава това наистина ще е „първата стъпка към вътрешния мир” у всинца ви. Прочее, дъще, направи я. Ти си достойна за моята любов, затова и съм тук. Моля те, усмихни ми се!
Жената пак се поусмихна едва-едва.
- Имаш прекрасни очи – рече ѝ меко Христос. – Тези прекрасни очи следва до бъдат използвани, за да гледат с радост прекрасния Божи свят и самите те да носят радост на хората, които се оглеждат в тях. И за нищо друго.
Споделете
