Приличието
- 14 Април 2014
Отдавна ми се щеше да напиша нещо като полуесе-полувопъл за приличието. Или по-скоро нещо като епитафия за мъчително издъхващото приличие по нашите земи. За агонията на приличието, задушаващо се без въздух и без слънце сред нас. За сърцесъкрушителното изпитание да наблюдаваш безпомощен тази смъртна агония.
Възнамерявах да развия своя вик. Или стон, ако е по-подходящо. Или зов, ако е още по-подходящо. Щях да обрисувам панорамно трагедията на приличието у нас. Да опиша несретната орис на това българско сираче. Да покажа липсата на приличие у публичните, полупубличните и едва-едва публичните ни хора, дето са постоянно пред камери, зад микрофони или по вестниците и сайтовете. Да покажа липсата на приличие у лекарите и учителите, у администрацията, у политиците. Сред гражданството, с извинение. И така нататък. Тайно се надявах да потреса тоя-оня. А след потреса – за да съм полезен, – си мислех дори да скоча в опасното тресавище на дидактиката и да представя своите нравоучителни бълнувания като какъв тип човек бива да бъде приличният политик, приличният публицист, журналист, писател, лекар, учител, таксиметров шофьор, гражданин… И да завърша с призив да се освестим, да видим и осъзнаем накъде вървим. Да спрем и да се променим, да се поправим.
Ще издам и малката си творческа тайна. Щях да извикам на помощ Михаил Афанасиевич Булгаков: той е доказан специалист и по приличните хора, и особено по неприличните. Разчитах, че няма да откаже да даде едно рамо.
Накратко, имаше защо да разчитам, че ще се получи добро полуесе. Или добър полувопъл. За да не кажа приличен полувопъл.
Може би щеше да се получи, но се отказах. Причините не са една или две, но най-главната е следната. Стори ми се неприлично публично да се крещи или да се стене за приличието. Тоест за липсата на приличие. Разбрах, схванах или просто се сетих, че едно общество или осъзнава колко е важно, колко е животоспасяващо то да е прилично общество и съответно прави така, че да е, или не го осъзнава и нищо не върши, пък ако ще всичките му писатели да вият и въпият към небесата. И тъй като нашият случай е вторият, реших, че е безсмислено да ридая на показ.
Вместо есето предпочетох да събера набързо и да публикувам достъпна информация за приличието – само за да напомня, че приличието съществува, макар и предимно из речниците.
Ето какво пише блаженият Найден Геров преди повече от 150 години:
Приличие: добро, човешко владеене; благонравие.
Приличен: …което е с приличие, както трябва; благонравен; благопристоен.
Според моя „Тълковен речник” („Наука и изкуство, 2006) „благопристоен” означава „благоприличен”. Хубаво би било да научим от нет-а нещо повече за „благопристоен”, но няма как. „Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея.” Така пише в мрежата за „благопристоен” – няма все още описание. Понеже е рядко употребявана дума, вероятно затова. А е рядко употребявана, понеже няма повод. Тя е изпразнена откъм житейско съдържание, откъм житейски основания за употреба, откъм живот.
Да се върнем към моя „Тълковен речник”:
Приличие: Външна вежливост, съгласуваност с добрите нрави и обноски.
Приличен: Съобразен с добрите нрави.
Интернет:
Приличие: Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет.
Приличен: Който спазва приличие.
Сега да проверим и какво означава „нрав” и „нрави”.
Интернет:
Нрав: Съвкупност от душевни качества; характер.
Нрави: Обичаи, традиции, обществени навици.
„Тълковен речник” („Наука и изкуство, 2006):
Нрави: Установени, общоприети обичаи, традиции, норми на поведение в обществото.
И последно – да копираме от нет-а синонимите на приличен:
пристоен, благоприличен, благовиден, достоен, вежлив, възпитан, благовъзпитан, за пред хората, нелош, задоволителен, среден;
дисциплиниран, порядъчен, почтен, благонравен;
коректен, подходящ, какъвто трябва.
О, не е зле, нали? Никак не е лоша тази подборка с одрипавели, босоноги, сиромашки слова! Страстна седмица е, Велики понеделник. На този ден преди около 2000 години Спасителят – най-приличната небесна същност и същевременно най-приличното човешко същество, обитавало тази планета, – е изгонил търговците от храма, защото – освен всичко останало – е било неприлично те да са там. Ние можем да сторим нещо многократно по-дребно според нашата смирена земна мяра: да започнем поне да позагръщаме полуголите клети думи от злочестото семейство на приличието с по някоя топла дрешка?
Споделете
