Чудесна книга!
- 04 Април 2014
Долните няколко изречения не са рецензия, не са отзив, не са бележка. Приемете ги просто като спонтанна реакция на читател, току-що дочел чудесна книга.
Книгата е документалният роман „Царица Елеонора Българска“, автор е Неда Антонова, издателството – „Факел“.
Нека си представим, че заставаме на Централна гара в София (с надеждата за по-представителна извадка) и задаваме примерно на 1000 души въпроса какво знаят за българската царица Елеонора. Не подбираме обаче хората, питаме наред. Убеден съм, че няма да ни потрябва записващо устройство: едва ли ще забравим какво ни казват неколцината ни сънародници, които ще отговорят нещичко. Всички, които прочетат книгата на Неда Антонова, със сигурност вече ще са извън онези 99 процента българи, които не знаят почти нищо за Елеонора Българска. Четенето пък няма да ви струва никакво усилие.
Напротив, освен документалното и нравственото познание всеки ще изпита огромна естетическа радост и наистина рядкото естетическо удовлетворение да общуваш с писател, който си е свършил майсторски работата.
Животът на царица Елеонора сам говори най-добре за себе си. Книгата на Неда Антонова също сама говори най-добре за себе си. Подробна информация ще намерите и в сайта fakel.bg, и другаде из мрежата.
Аз искам да споделя няколко думи за писателката Неда Антонова. Искам да изразя своето възхищение от труда, който е положила, и най-искрените си почитания и към нея, и към резултата, който е постигнала с труда си. А резултатът е хармонично единение на висша идея, дълбоко философско послание, превъзходна документалистика, великолепен, цветен, вкусен художествен език и чувства, чувства, автентични човешки чувства – благост, доброта, смиреност, милосърдност, всеотдаденост…
Тия дни имах слуката да постоя за малко в двора на селската ми църква. Описвал съм тоя двор в мои книги – напролет е особено красив с нацъфтелите си в червено храсти, със здравеца под камбаните, с всичките си други хубости и благини. Тишина, прелест и извънвремие. Същото усещане за някакъв вид извънвремие породи у мен и книгата на Неда Антонова. Времето – цял век! – сякаш изчезва, стоте години сякаш се стопяват и човек се пренася там, в другото измерение, в онази сякаш отвъдвременна кратка епоха на върховни възторзи и страховити трагедии – и национални, и лични. Ставаме преки свидетели не само на преломната ни история, но се превръщаме и в едва ли не непосредствени наблюдатели на живота и подвига на царица Елеонора – тази вдъхновена свише чуждоземка и инородка, орисана със странната, благословената и страшната съдба да бъде царица на България и съпруга на една от най-ненавижданите личности измежду владетелите и държавните ни глави за всичките наши 1333 години.
И да не пропусна: няма нищо дребно в тази мъдра книга, няма нищо незначително. Напразно ще търсят и нищо няма да намерят и любителите на аристократичните пикантерии. Неда Антонова е превърнала дори и чисто битовия аспект на живота ни в ателие за размисъл, в работилница за поуки, за болки и вдъхновение – и всичко поднесено, нека да повторя, с нейния красив, богат, образен български език.
Накрая два цитата, че да не бъда голословен в пристрастията си. Първият:
„Животът е съкровище, което трябва да бъде похарчено в името на нещо, което ще надживее самия живот… Само направеното добро, само благодеянието в помощ на другите, само то ще ни съпътства в дългата нощ на смъртта.”
Вторият цитат е част от авторовия финален размисъл как тачим хората, заслужили най-дълбокото ни преклонение и вечната ни благодарна памет – люде като царица Елеонора, която е била наричана Майката на народа:
„Но в България народът никога не е бил мнозинство.”
Махнете „но”-то и можете да поставите тези думи, където пожелаете – на Народното събрание, на Президентството, на паметника на Левски или горе на Околчица. Където и да решите, все ще са на мястото си. А може би най-подходящото им място ще е върху герба ни.
Споделете
