Два българо-руски казуса
- 24 Март 2014
20. Дезоксирибопутиноинова киселина
Какъв морален изрод е българската путинистика! Моралната гнусота обаче е само част от бедата ѝ, макар и по-голямата, огромната част. Българската путинистика е и интелектуално отвратителен, и естетически отвратителен урод. Като основен и основополагащ дял от родната псевдожурналистика и антижурналистика той, уродът, е и исторически обречен дегенерат.
Да, дегенератът по правило служи само за пари и заслужава само презрение. Ала се срещат и медийни клетници, дето путинясват от сърце и по убеждения. Те вече освен за презрение са и за ожалване. При тях путинистиката е кодирана в дезоксирибопутиноиновата им киселина, а за тая клетъчна трагедия никакви генетични куршуми няма открити.
Няма и едва ли ще има.
Казус?
Няма и казус. Само клетъчен мрак и генетичен ужас. И дезоксирибопутиноинова киселина с дъх на азиатска тлен.
Бог да им е на помощ.
21. Доходяги
Всеки, който е чел поне малко от Солженицин или Шаламов, знае какво е доходяга. Доходяга в ГУЛаговия, в съветския, в Ленино-Сталиновия смисъл на думата. За онези, които не са чували руския жаргонен термин, привеждам два цитата от мрежата. Цитатите са в оригинал и комай не се нуждаят от превод:
- крайне ослабленный, близкий к смерти человек;
- обессилевший, измождённый человек;
„Измождённый” пък означава „крайне изнурённый, измученный, усталый или истощённый”.
Как само спокойно, как някак дистанцирано звучат думите! Но и така, поотдръпвайки се от нас във времето, дават добра представа за какво иде реч. Поне на тези, които искат да си изградят поне повърхностна представа за робския, каторжния, ужасяващия ГУЛагов „труд”, за повсеместния „наказателен” глад, за варварския мрак, легнал над империята на злото. Която пък представа ражда нашето искрено съчувствие и дълбоко състрадание към десетките милиони невинни човешки същества, унищожени в нечовешките съветски лагери.
Да помълчим една минута.
А сега да се пренесем половин век напред. Готово, озоваваме се в днешно време. От империята на злото кацаме право у нас, в европейската демокрация от нашенски тип. Да се огледаме. Пълно е с доходяги, нали! Накъдето и да се обърнеш – доходяги! Ала не физически, пълно е с морални доходяги!
Казус:
Какво да мислим и как да се отнасям към моралните, нравствените, духовните ни, ако щете, доходяги? Към онези, които бидейки физически здрави, в добра кондиция и без да са принуждавани, без да са заплашвани от никого и от нищо, сами се превръщат в нравствени, духовни доходяги? Които се оказват на границата на духовната смърт, губейки или загърбвайки, или пренебрегвайки, или стъпквайки всички и всякакви морални норми и устои?
Физическите доходяги са оцелявали рядко – поне в болшевишка Русия. Примерно двама на сто погубени от злото. Съвременните нашенски морални доходяги – тъкмо напротив – се радват на нормално здраве и изглеждат дълговечни. Ала само изглеждат. Цъфтящата им наглост и неизчерпаемото им бодро злотворство не дават никакви признаци, че нравственото им, душевното им опустошение ще пожали опразнената им откъм житейски смисъл личност. Не, няма да я пожали. Нравственото им, душевното им опустошение неотклонно ще доведе личността им до пълна разруха. В резултат: физически здраво тяло, приютило личност в руини. И да се говори в този случай за възможността от катарзис е пълна демагогия, освен ако не е пълен идиотизъм.
И какво правим ние? Ние често завиждаме, за да не кажа масово завиждаме на такива хора заради „успеха” им в области, където нас хич не ни бива: власт, пари, прогимназии, джипове, едни такива особени жени… Масово завиждаме на моралните ни доходяги!
Колко измамно е мисленето ни и колко превратно изкривени са понякога думите ни! Ако погледнем двата типа доходяги, с лекота наричаме получовек (о, правим го без лошо чувство!) клетника, който пълзи с последни сили в петдесетградусовия студ някъде из Колима или край Воркута, преди „крайното изтощение” окончателно да го смаже и той да стихне завинаги там някъде в ледената болшевишка пустош. А ще възкликнем: „Живее си живота тоя човек!”, визирайки напращелия ухилен нашенски типаж, загубил покрай нравствената си разруха всичко човешко у себе си.
Наистина странни са нашите човешки схващания що е получовек и човек.
Споделете
