За утеха
- 21 Март 2014
Напоследък злото напълзя отвсякъде и ужасно обнагля. По света и у нас. Споделям утехата, която аз намирам в мъдростта на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова и нейния роман „Два живота”. Откъсите са от втората част на четирилогията.
Помни: злото никога няма да те докосне, докато не те докоснат страхът, неверността и лъжата. Атмосферата на чистота е непоносима за злото и то бяга от нея. И само когато в сърцето ти се мерне най-малката пукнатина на съмнението – само тогава злото ще съумее да те докосне. Всичко е в самия човек. И не външният живот го потиска или обновява, а човек сам създава живота си. Той сам носи у себе си всичките си чудеса.
***
Има такива места на земята – тежки, плътни и зловонни със своята атмосфера на страсти, скръб и зло, – където високо и далече напредналите, пречистени от страстите хора вече не могат да проникват. Но там са необходими самоотвержени, умъртвили всичко лично у себе си проводници, чрез които те биха могли да вливат и да носят помощ на хората, загиващи в тази тъма на злото.
***
Такива хора притежават големи знания за силите на природата. Дори могат да ги управляват, но в тях не гори Светлината на слънцето, светлината на Любовта и добротата. Те са предани на тъмнината на егоизма, в тях горят само страстите и желанията, само силата и упорството на волята. Тъмната им сила носи на всички дисхармония и раздразнение. Техният девиз е: „Властвайки, побеждавай”, докато девизът на децата на Светлината е: „Обичайки, побеждавай.”
Упоритостта на волята им е мечът на онова зло, в чиито заплетени мрежи те обвързват всеки, у когото срещат възможност да събудят жаждата за слава и богатство. На тези две жалки кукички на условните и временни блага се хващат онези клети хора, от които те правят свои слуги и роби. Отначало ги глезят, предлагат им мнима свобода, а после ги заробват, след като ги съблазнят със собственост, ценности, и така ги обграждат с разюздани страсти, че нещастниците и да искат понякога да се измъкнат, нямат вече сили да се изтръгнат от вкопчилите се в тях лапи. Ако вашите сърца са готови да служат на светлото човечество, ако искате да приемете за девиз на живота си: „Обичайки, побеждавай”, ако у вас гори желанието да носите любовта и помощта на висшите братя в скърбящите сърца, които не са затънали безнадеждно в злото[…] не мислете за смъртта, а за живота, който протича около вас сега. Търсете не молитви за бъдещето, а радостна любов, та във всеки даден миг да се отразява вашето сърце, естествено творящо доброта.
***
Няма абсолютно лоши хора. Никой не се ражда разбойник, предател, убиец. Но онези, у които язвите на завистта и ревността, на алчността и скъперничеството разяждат светлите им мисли и чистите им сърца, се срутват сами в ямата на злото, в която ги завличат собствените им страсти. Разлагането на духа се извършва бавно и почти незабелязано. Отначало ревността и завистта покриват като ръжда отношенията с хората. После тя прояжда дупка някъде на едно място в сърцето. Над нея започва струпване на зловонните отпадъци на разлагащия се дух – там именно започва да капе и гной. По-късно ще потече и като струя. И всичко, което се докосва до човека, който така живо се разлага в мислите си, всичко понижава своята ценност, ако не съумее да се опази от заразата. Ако сърцето само по себе си вече носи зловонието на завистта, страха и ревността – при срещата си с по-силна степен на злото то попада изцяло под неговата власт.
***
Кураж, приятели. […] В никакви мрачни или трагични моменти на живота не бива да забравяте най-главното: радостта, че още сте живи, че можете да помогнете на някого, като чрез тялото си пренесете до човека атмосферата на мир и защита. Всеки от вас сега встъпва в нова степен на живота. А в този миг на всеки от вас предстои да се срещне със злото. Не с абстрактното зло в образа на сатаната, за което са ви разказвали бабите ви. А с онова обикновено зло, което ходи сред нас на два крака, същите като вашите, и тъче мрежата на лъжата, раздразнението, предателството и лицемерието. Кои са главните ви сили в тази среща? Пълното безстрашие, такт и самообладание.
Споделете
