Няма прошка за словоблудието
- 09 Ноември 2013
И това е песъчинка от „169”.
О, не очаквайте някакво ново откровение за думите след милионите думи, изписани и изречени за думите от поколения мислители.
Кое за мен е странното? Като човек, който работи с думите и буквално живее с думите, би трябвало малко от малко да им познавам нрава и капризите. Ала все още съм далече от такова познание.
Ето какво правят думите – например. Някои честити думи сияят непроменени три хиляди или две хиляди години. Прочетете стотина думи от Омир, Платон или Сенека и ще се убедите. Думите им и до днес блестят млади, красиви, мъдри и изпълнени с жизнена енергия. Ако я има Земята, а нея ще я има, думите им ще останат млади и мъдри и след още три хиляди, след пет хиляди години.
Други думи могат да звучат и звучат различно при различен контекст и в различно време. Сякаш и те заедно с нас се развиват, имат свой живот. И когато им дойде времето, правят каквото е необходимо и каквото е полезно за времето. Ще дам по-представителен и затова по-убедителен пример с един човечец, и той божем мислител и философ. Казва се Желю Желев, беше президент, ако някой си спомня. А беше само допреди петнайсетина-двайсет години. Вземете което и да е негово изказване, реч, слово, интервю, писание от онзи период и ще се потресете какви ги вършат думите, без никой простосмъртен да може да им попречи. Преди двайсет години, че и по-скоро ние сме ги възприемали в наивността си кой като истина, кой като демагогия, кой като словоблудие, но сме ги възприемали като разумни думи, автентични, съобразени с някакви външни обстоятелства думи. Днес четеш и се дивиш как е възможно дори да си се заслушвал и да си се зачитал в тази себична галиматия, в тази нелепа помия.
А беше само допреди петнайсетина-двайсет години.
И обърнете внимание – част от думите са същите ония, които използват Омир, Платон и Сенека. Ония вечно младите и вечно мъдрите думи. Сияещите, блестящите.
Не мога да се отърва от направо физическото усещане как Желювите думи се отръскват от галиматията и помията, окъпват се, сменят си дрехите и усмихнати очакват някой да ги използва отново за различни цели, за благородни цели, за братолюбиви цели.
Живи, живи същества са думите. Прощават ни всичко: погрешките, илюзиите, заблудите. Единствено не прощават блудството с тях. Никога, никога не прощават словоблудието ни. Отмъщават ни рано или късно, най-често рано. И отмъщават така жестоко, както жив човек не е способен.
Живи, живи същества са думите. И справедливи. Така справедливи, както жив човек не е способен.
Споделете
