Да действаш в Истината
- 21 Октомври 2013
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 4, гл. 32:
Казах ви, че най-великата от действените сили на човека е мисълта. Ако човек е постигнал самообладанието, мисълта му се е изравнила. Тя повече не изобразява скоковете и зигзагите, в които е бил притиснат несдържаният човек.
Самообладанието на избухливия е заплашено от всичко, включително от всяко нищожно външно препятствие. Човекът с пълно самообладание може да се разпорежда с мисълта си точно толкова спокойно, без да се стеснява от всякакво разстояние, както се разпорежда с речта си във физическото общуване. Но за това са нужни още и чистотата на неговата преданост към онези, на които той изпраща мислите си, и пълната освободеност, а вие знаете, че освободеността и радостта са синоними. Но да знаеш на теория, в мислите, в идеята – още не означава да знаеш в истината. Знае правдата на Истината онзи, който пред Нея, в Нея и за Нея действа. Свикнал да действа в Истината, човек престава да различава двата свята – на земята и небето; тогава за него съществува само един нов свят, светът на слятото небе и земя, в който той живее, мисли и действа. Човек може да премине в тази психика само тогава, когато дълго време е живял, утвърждавайки себе си и ближния си като живеещи в два живи свята – на небето и земята. Този подготвителен период, водещ към живот в слетия свят, към действие в общото творчество на Целия Единен Живот, продължава при всяко същество толкова дълго, колкото тече пътят му за изработване на монолитност на мисълта.
Разбира се, давам си сметка, че моя милост е съвсем в началото на визирания „подготвителен период”, ако изобщо съм и навлязъл в него. Иначе казано, много съм далече от живота в „двата живи свята”, в „слетия свят”. При цялото ми уважение към всеки индивидуален духовен път, допускам, че абсолютното мнозинство от читателите ми едва ли са много далеч по-напред от мен. Така че съвсем свободно, като пред съученици, ще споделя една единствена своя мисъл.
Всяка дума от цитирания текст е важна. Доста думи в него носят огромна мъдрост. Някои пък думи са натоварени със величествено значение, проникването в което, проумяването на което, дълбокото осмисляне на което би ни донесло качествена позитивна промяна на мисленето, а оттам и на живота ни. Една дума обаче – поне за мен – прозвуча като ключ: Истината. Съвършено немислимо е да вървиш по какъвто и да е бял, праведен, Божи път, без „да действаш в Истината”. Струва ми се, иде реч за всички и всякакви аспекти на Истината, за всички и всякакви нива и мащаби на Истината – включително и за най-ниските, най-елементарните, най-делничните.
Та за какъв духовен път можем да мечтаем, когато сме потънали до горната част на долната устна в лъжа, лъжа, лъжа, лъжа, лъжа... Най-ниска, най-елементарна, най-делнична. Всеобща и всекидневна лъжа.
И колцина са тези, които поне искат и съответно полагат усилия да се измъкнат от всепоглъщащото мочурище?
Малцина?
Е, и слава Богу?
Споделете
