Етикети
- 30 Септември 2013
Още един текст от новата ми книга „169”.
Всекидневно и неуморно лепим етикети на всеки и всичко. В 99 процента от случаите, без да съзнаваме. Знаем, че го правим, но не съзнаваме знанието си, докато го правим. И след това. Не се усещаме. Не съобразяваме какво вършим.
И лепим, лепим. Стикер след стикер. Клише след клише.
Лепим и не ни е еня. Което съвсем не означава, че не знаем какво могат да причиняват етикетите. Етикетите могат жестоко да убиват, да съсипят цял един – много често невинен – живот, да нараняват, да удрят болезнено, грубо да нахалстват, да досаждат, неприятно да бръмчат… Могат и да са безобидно смешновати, слава Богу, макар и доста рядко.
След като романът „И рече Бог” видя бял свят, бях едновременно изумен и развеселен да науча от интернет, че съм „нашумял протестантски автор”. Три думи, три залепени етикета. Разбира се, от безобидно смешноватия тип.
Не съм нашумял. Никога не съм бил нашумял. Около моето литературно творчество никога не се е шумяло. И пак слава Богу! Предпочитам ясно да чувам думи, ако някой говори за книгите ми. Вместо шум. Шум от всякакво естество.
Казусът с моето протестантство е само комичен. Знам нещичко за протестантството от енциклопедии и книги за религиите. За жалост, знанията ми са повърхностни и бедни. Протестант съм точно толкова, колкото съм будист, мохамеданин или последовател на юдаизма.
Не съм дори и автор на „И рече Бог” – в по-широкия смисъл на авторството. Съавтор съм или по-скоро подавтор. Обяснявах го многократно и публично.
Стига за мен.
Проблемът е в лепенето на етикетите. Проблемът е можем ли поне да опитаме да не лепим етикети. Вероятно можем. Проблемът е какво ни е необходимо, за да можем. Вероятно куп неща. Ако се замислим съвсем повърхностно, ще ни хрумнат сто необходими качества и условия. А ако се замислим по-дълбоко?
И все пак на първо място, струва ми се, е нужно възпитание, елементарно домашно възпитание. И веднага по-после – добронамереността към ближния. А още по-после – всичко останало.
Господи, толкова ли е трудно да бъдем поне малко от малко възпитани и добронамерени към хората – особено пък към онези, които изобщо не познаваме!
Споделете
