Дишане

03 Септември 2013

Още една песъчинка от бъдещата ми книга, която ще види бял свят наскоро. Стори ми се подходящо в навечерието на утрешния ден да си спомним някои истини за дишането.

Често казваме: „Там не може да се диша.” За някой дом или учреждение. Или град, държава. Или въздъхваме: „Около нея/него не може да се диша.” Както и обратното: „Там се диша с пълни гърди.” И не иде реч за планина, а за центъра на пренаселена столица, примерно.

Съвършено вярно сме забелязали, че въздухът променя духовните си параметри. В него сякаш се съдържа чувството за покой, за доброта, за порядъчност, за справедливост, за чест… И за още много благи Божи дарове. Да, ние буквално дишаме тези Божи дарове, с които сме благословени да им се радваме и да ги пазим.

Както и обратното. Въздухът сякаш се насища с тревога, лошотия, позор, неправда, низост… И не може да се диша – буквално. Умираме от задушаване.

А ние – кой ни знае защо – се кахърим най-първо и почти единствено за въглеродни окиси и двуокиси, за прашинки и оловни аерозоли, за феноли и сероводороди…

• < Предишна
• Следваща >