Бог

06 Август 2013

Това е още една песъчинка от бъдещата ми книга, която ще види бял свят наесен. Няколкото реда са писани преди две години. Свидетелствам: нищо не се е променило. Бог е толкова постоянен… 

Колата си я оставил точно над скалите. Отваряш широко прозорците, палиш и поемаш бавно-бавно по изровения коларски път. Гледаш в огледалото. Не знам защо, но е по-добре в страничното, то дава по-добра панорама от вътрешното. Фантастично е красиво. Виждаш море, само море, после хоризонтът на морето, после само небе; завой, виждаш суша – изгорялата крайморска трева преди скалите; пак завой – отново морето с хоризонта и предвечерното небе.

Бог.

А след минута-две излизаш на шосето и можеш да тръгнеш накъдето ти душа иска. Не е възможно да се изгубиш – Бог е навсякъде.

• < Предишна
• Следваща >