Пак от „И рече Бог”

: 18 Юли 2013

Напоследък препрочетох „И рече Бог”. Написах романа през 2009 година, мина време. („Написах” може да се прочете и като „записах” – няма да е погрешно.) В книгата се описва житието-битието на Господ Бог Иисус Христос в човешки образ. Спасителят прекарва немалко месеци у нас, в България, в наши дни. Контактува със събратята ни, учи ги на едно-друго. По-долу привеждам няколко абзаца от 28 глава: това е част от прощалното послание на Христа към дванадесетимата му последователи. Струва ми се, че посланието ще е от полза на мнозина честни люде, които сеят добротворно и с любов на житейското си поприще. А и на онези, за които са предназначени семената и плодовете, няма да е излишно: бих искал да вярвам, че след няколко минути те малко по-добре ще разбират сеячите.

- Далеч оттук стотици милиони хора наричат външния план на живота мая – продължи тихо Христос. – Наричат го илюзия. В определен смисъл – и то много дълбок смисъл – външната форма на живота наистина е илюзия. Нищо от маята няма дълготрайно значение. Нищо от измамната, земната, материалната, реалната ви уж действителност в действителност няма да пребъде. В истинската, в Божията, в моята действителност, дъщери и синове мои, външната форма на живота тук не е важна. Видимото, тленното в крайна сметка е без значение. Има значение само растежът на душите ви, по-скоро цъфтежът на душите ви по моя път – пътя на истината и вечния Единен живот.

……….

- Припомнете си покрай колко милиарди неща минавате всеки ден – вдигна десница Христос Бог и те мигом утихнаха. – Почти седем милиарда дýши, седем милиарда човешки душѝ всеки ден отминават милиарди и милиарди неща – от живи хора до прашинки и прахта по прашинките. Отминават ги, без да ги забележат, тоест тези живи хора и тези прашинки не съществуват за тях. И току се сещате, когато нещата изчезнат от илюзорния план на живота ви: „Ха, тук нямаше ли дърво? А отсреща нямаше ли магазин? А там нямаше ли много прашинки? Хей, нямах ли четири деца, защо сега са три? Къде ми е първородното? Ха – излязло си било от дома ми, тръгнало си било по пътя! Че кога?” Нищо, мили мои, никой и нищо не съществува извън вашето внимание. За вас нищо не съществува. За вас лично. За вас конкретно. Затова вниманието ви следва да е насочено само към онова, което ви приближава до мен, което ви свързва с мен, което ви кара да се чувствате като част от мен. Прочее, вниманието ви, вътрешното ви, духовното ви внимание следва да е насочено най-вече към душата ви, към частицата от мен, към частицата от моето битие, която вие наричате душа. Ако духовното ви внимание винаги е будно и държи постоянна връзка с мен, сиреч с душата ви, вие ще сте блажени да увенчаете своето си битие с любов и радост, с добро и милост – за слава Божия, за благото на събратята си и за вашето собствено възвисяване до небесата, а оттам чак до Бога.

Спасителят отново огледа всички свои питомци около масата.

- Така да бъде! – произнесе благоговейно.

Всички едновременно се прекръстиха, някои шепнешком отрониха: „Амин.”

- За да можете да съществувате в хармония с моята воля и моите помисли – продължи беседата си Господ Бог, – трябва на първо място и най-напред да бъдете в хармония със себе си. За да обичате мене с най-чистата любов, на която сте способни, е необходимо да обичате себе си. Иначе такава съвършена любов не е възможна. Прочее, какво трябва да вършите, за да бъдете в хармония със себе си и да обичате себе си. Другояче речено: какво трябва да правите за самите себе си, как следва да се грижите за самите себе си? Простичко е и съм ви го казвал толкова пъти и лично, и чрез устата на най-близките ми и най-дълбоките ми ученици. Ала пак ще ви го напомня. Постъпвайте винаги по най-съвършения начин, който ви продиктува съвестта ви. Живейте винаги според своята собствена най-красива, най-извисена до небесата представа за самите себе си. Изявявайте себе си такива, каквито бихте искали да бъдете, а не такива, каквито сте в момента на изявата. Противоречието е само привидно – и то е мая. Знайте и това, че винаги можете да бъдете една стъпка пред самите себе си. Истина ви казвам, вие можете да изпреварвате самите себе си по пътя към съвършенството – и нека да е само с една стъпка, понеже тя е равнозначна на подвиг тази ваша стъпка. И най-накрая, вършете всичко, като нито за миг не забравяте, че всяка ваша мисъл, всяка ваша дума, всяко действие или бездействие тук – в илюзията – се отпечатва и остава завинаги в истинския, в Единния, във вечния живот на душите ви. Там, при мен. Прочее, вие сте създателите на своята действителност – независимо къде ви постави великият Единен живот: тук, в мнимата действителност на земята, или в реалната действителност на Божието битие. Прочее, винаги, всеки миг помнете, че имате вечен живот, че сте дарени свише с безсмъртен, нетленен, безкраен живот, който диша, пулсира, вибрира и тук долу, и там горе, и навред, и във всичко и който вековечно ще вибрира во веки веков. Пазете, дечица, този живот.

Христос пи вода, усмихна се ласкаво.

- Ако сте грижовни към себе си – рече някак развеселен, – ще ви е много по-лесно да обгрижвате нашата взаимна любов. Нищо особено не ви е нужно на вас, людете, за да бъдете в хармония с мен, за да се сънастроите с моите дела, за да ме обичате с моята любов, с която аз обичам вас. Просто всяка сутрин се събуждайте с простичката мисъл: „Аз съм част от Христа, моята душа, моята същност е част от душата, от същността на Христа, а не е пленник на земната тлен.” Толкова. Ала тази простичка мисъл е била, е и ще бъде най-величествената самоизява кои сте вие, кой е всеки един от вас. Кои сте вие, мили мои? Вие сте частици от мен, дошли тук само за миг, за да прославите Отца ни с делата си, за да възвестите и тук, насред царството на относителността и смъртта, че сте негови деца, че сте нетленна енергия, че сте всевечен дух, а не наръч материя, обречена да потъне в преходната земна твърд и да се превърне в преходна земна твърд. Прочее, обичайте ме така, сякаш реално съм тук сред вас и на физическия план. Прочее, живейте така, сякаш реално съм тук сред вас и на физическия план на земята. Никога не си позволявайте да унивате заради привидната ми физическа липса. Винаги помнете, че слънцето не се е скрило зад никакви черни облаци, че слънцето не е потънало зад хоризонта в никакви океански дълбини, а помнете, че то грее постоянно, равно и радостно – като през ярък, искрящ, прелестен ден със синьо небе и кристалночист въздух. Прочее, винаги помнете, че винаги съм ви обичал, обичам ви и винаги ще ви обичам.

Спасителят направи дълга пауза.

- Да, трябва да обичате себе си, мен и братята си, разбира се – произнесе проникновено. – Ако обичате себе си и мен, ще ви е леко да обичате и събратята си човеците. Носете им любов и мир – те са напълно достатъчни. Вашата любов и вашият мир ще им дадат подкрепата и куража, които са им нужни. Както аз подкрепям и окуражавам вас, така правете и вие за ближните си. Сейте, сейте любов, любов и мир. Единственият голям, първостепенен, жизненоважен проблем на човечеството е липсата на топла, искрена, Божия любов помежду ви. Сейте такава любов, която ще донесе мир и във вашите души, и в душите на събратята ви. И не очаквайте нищо в замяна. Не замърсявайте, не опорочавайте чувствата си с очаквания. Не очаквайте нищо нито за себе си, нито за самите ваши ближни. И от самите ваши ближни не очаквайте благодарности, промени, преображения или каквото и да било друго – животът на останалите човеци си е тяхна и Божа работа, техен и Божи избор. Прочее, ако следвате моя път, вашата работа и вашият избор следва да е безусловната любов към ближния.

Споделете